"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
Заседание на Съвета по външни работи, 18 юли 2022 г.
Основни резултати
Руската агресия срещу Украйна
Съветът по външни работи проведе обмен на мнения относно руската агресия срещу Украйна.
В началото на заседанието министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба се обърна накратко към министрите от ЕС чрез видеоконферентна връзка и ги информира за последните събития на място и за драматичните последици от руската агресия върху цивилното население в страната и продоволствената сигурност в световен мащаб.
Русия се опитва да унищожи Украйна и украинската нация и същевременно да причини световна продоволствена и енергийна криза. Министрите единодушно постигнаха съгласие, че е необходимо да продължим твърдо да подкрепяме Украйна и да ѝ оказваме цялата си подкрепа в борбата ѝ за свобода и независимост. Украйна се нуждае от повече оръжия; ние ще ги предоставим. Ето защо предложих следващия транш от Европейския механизъм за подкрепа на мира, като се отпускат още 500 милиона евро. Днес беше постигнато политическо съгласие по това предложение.
Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
Съветът ще продължи работата си по ограничителните мерки въз основа на съвместно предложение на Комисията и върховния представител, включително мерки за отстраняване на пропуските и избягване на заобикалянето. Върховният представител подчерта, че санкциите на ЕС дават ефект и руската икономика е сериозно засегната.
ЕС ще продължи да подкрепя Украйна в изпълнението на програмата ѝ за реформи в рамките на европейската перспектива, след като неотдавна Европейският съвет ѝ предостави статут на страна кандидатка. Следващото заседание на Съвета за асоцииране ЕС–Украйна следва да се проведе на 5 септември 2022 г.
Съветът обсъди отношенията на ЕС с Латинска Америка и Карибския басейн.
Държавите от Латинска Америка и Карибския басейн бяха сериозно засегнати от отрицателните последици от руската агресивна война срещу Украйна, по-специално покачващите се цени и недостигът на храни, торове и енергия.
При все това Латинска Америка и Карибският басейн продължават да бъдат много важен партньор на ЕС в редица области. Поради тази причина Съветът постигна съгласие да засили тези „други трансатлантически отношения“ и да доведе до качествен скок в отношенията между ЕС и държавите от Латинска Америка и Карибския басейн.
Министрите изтъкнаха значението и неотложността на завършването и финализирането на мрежата от споразумения за търговия и асоцииране, като се даде приоритет на споразуменията с Мексико и Чили.
Съветът постигна съгласие да проведе среща на министрите на външните работи от ЕС и CELAC в Буенос Айрес през октомври 2022 г. по време на временното аржентинско председателство на CELAC.
Цифрова дипломация
Съветът проведе обмен на мнения относно цифровата дипломация и одобри заключения по този въпрос.
Върховният представител подчерта, че ЕС си осигурява друг инструмент на външната политика в подкрепа на геополитическата си роля и амбиции в световната технологична надпревара.
В одобрените днес заключения се посочват намеренията на ЕС в тази област: активно насърчаване на регулаторния модел на ЕС чрез изграждане на коалиции по цифрови въпроси, разработване на програми за обучение за създаване на „цифрови дипломати“ и засилване на координацията с ООН и други многостранни органи.
В този контекст и като първа конкретна стъпка ЕС ще открие специално бюро на ЕС в Сан Франциско, за да засили цифровата дипломация на ЕС във и със САЩ.
Текущи въпроси
Министрите от ЕС обмениха мнения относно възобновяването на заседанията на Съвета за асоцииране с Израел, които не са се провеждали от 2012 г. насам. Те се споразумяха да свикат отново заседанията и да започнат работа за определяне на позицията на ЕС. Позицията на ЕС относно близкоизточния процес не се е променила след заключенията на Съвета от 2016 г. в подкрепа на решението за две държави.
Съветът обсъди и събитията в Тунис в навечерието на конституционния референдум на 25 юли. Министрите изтъкнаха, че за Тунис е важно да се премине към нормално институционално положение и да се запази демократичната структура. Приобщаващият национален диалог е крайъгълен камък на всеки надежден конституционен процес и дългосрочна стабилност.
Накрая министрите засегнаха положението в Шри Ланка и Демократична република Конго.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.
Русия се опитва да унищожи Украйна и украинската нация и същевременно да причини световна продоволствена и енергийна криза. Министрите единодушно постигнаха съгласие, че е необходимо да продължим твърдо да подкрепяме Украйна и да ѝ оказваме цялата си подкрепа в борбата ѝ за свобода и независимост. Украйна се нуждае от повече оръжия; ние ще ги предоставим. Ето защо предложих следващия транш от Европейския механизъм за подкрепа на мира, като се отпускат още 500 милиона евро. Днес беше постигнато политическо съгласие по това предложение.
