"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
Две седмици след като ЕС прие санкции във връзка със случая с Навални, Съветът реши да наложи ограничителни мерки на единадесет лица и четири образувания, отговорни за тежки нарушения на правата на човека в Китай, Северна Корея, Либия, Южен Судан, Еритрея и Русия.
Санкциите се прилагат при много тежки нарушения на правата на човека, независимо от мястото, където са извършени. Всички ограничителни мерки на Европейския съюз са в съответствие с международното право и са подчинени на най-високите стандарти на принципите на правовата държава.
Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
Съветът реши също да наложи санкции на единадесет лица, отговорни за военния преврат, извършен в Мианмар/Бирма на 1 февруари 2021 г., и последвалите военни и полицейски репресии срещу мирни демонстранти.
Съветът направи оценка на отношенията между ЕС и Турция във връзка със съвместен доклад на върховния представител и Комисията, изготвен преди видеоконференцията на членовете на Европейския съвет на 25 – 26 март.
Като цяло министрите оцениха доклада като добра основа за обсъжданията в Европейския съвет.
Обобщавайки обсъжданията, върховният представител подчерта, че заключенията на Европейския съвет от декември 2020 г. са били последвани от положителни сигнали от страна на турските официални власти. Въпреки че бяха предприети стъпки за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие, процесът е все така крехък и усилията за намаляване на напрежението трябва да продължат.
Министрите постигнаха съгласие, че е важно динамиката да се запази и консолидира, но също така да останат отворени всички възможности, в случай че събитията го налагат.
Южно съседство
След това Съветът обмени мнения относно южното съседство.
Дебатът подчерта необходимостта от по-силно, по-тясно и по-ефективно партньорство и от близко сътрудничество на ЕС с неговите партньори за решаване на общи проблеми като COVID, конфликти, миграция, изменение на климата и тероризъм.
Министрите се съсредоточиха по-специално върху начините за изпълнение на съвместното съобщение „Обновено партньорство с държавите от южното съседство“ от 9 февруари 2021 г. и за привеждането му в действие. В изказванията си те засегнаха различни аспекти, като например: насърчаване на реформите, работа с гражданското общество, използване на потенциала на екологичния и цифровия преход и др.
Заключенията на Съвета относно южното съседство ще бъдат приети на следващото заседание на Съвета по външни работи.
Видеоконференция с Върховния комисар по правата на човека на ООН Мишел Башле
Министрите имаха възможност да обменят мнения с Върховния комисар по правата на човека на ООН Мишел Башле за състоянието на правата на човека по света и последните събития в това отношение.
Видеоконференцията постави началото и на стратегическия диалог между ЕС и Върховния комисар, който е нова инициатива, изложена в стратегията за засилване на приноса на ЕС към основаното на правила многостранно сътрудничество.
Текущи въпроси
Съветът направи преглед на положението в Мианмар, което продължава да се влошава след военния преврат от 1 февруари 2021 г. При информирането на министрите върховният представител Борел подчерта, че ЕС ще продължи дипломатическите си усилия с цел облекчаване на ситуацията и ще работи за възстановяване на демокрацията и легитимното гражданско правителство.
След това министрите получиха актуална информация за Западните Балкани и по-специално за неотдавнашните и предстоящите събития като Съвета за стабилизиране и асоцииране и последното посещение в региона на специалния представител на ЕС за диалога Белград – Прищина и други регионални въпроси за Западните Балкани Мирослав Лайчак.
Съветът проведе и кратко обсъждане относно Русия, на което министрите потвърдиха, че петте ръководни принципа продължават да бъдат изключително в сила и че в рамките на тези принципи ЕС ще оказва натиск на Русия, ще ѝ налага ограничения или ще се ангажира с диалог, както ситуацията го налага. Лидерите от ЕС ще обсъдят отношенията с Русия на видеоконференцията си на 25 – 26 март.
Върховният представител информира министрите за заседанието на Съвета за асоцииране ЕС – Грузия, проведено на 16 март, както и за посредническите усилия на ЕС през последните седмици за преодоляване на политическата криза в страната. Върховният представител изтъкна отново необходимостта всички ръководители на грузинските политически партии да поставят на първо място интересите на грузинския народ, да направят необходимите компромиси и да насочат вниманието си към други неотложни въпроси като пандемията от коронавирус, икономическото възстановяване и националната сигурност на Грузия.
Венесуела също беше обсъдена в контекста на неотдавнашните събития, като експулсирането на ръководителя на делегацията на ЕС във Венесуела от страната и обявяването от страна на ЕС на посланика на Венесуела в ЕС за персона нон грата. По време на дебата беше подчертано, че стабилизирането и възстановяването на демократичния ред в страната са възможни, но изискват последователни усилия.
Накрая върховният представител информира министрите за положението в Етиопия и за ежедневните сведения за масови нарушения на правата на човека, идващи от страната. ЕС ще продължи да увеличава натиска за предоставяне на хуманитарен достъп, започване на независими разследвания на нарушения на правата на човека и изтегляне на еритрейските войски. Върховният представител подчерта, че ЕС е готов да задейства всички свои инструменти в областта на външната политика срещу лицата, отговорни за нарушения на правата на човека, и че е връчил мандат на финландския външен министър Пека Хаависто за втора мисия в региона.
Други въпроси
Съветът прие решение за създаване на Европейския механизъм за подкрепа на мира.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.
Санкциите се прилагат при много тежки нарушения на правата на човека, независимо от мястото, където са извършени. Всички ограничителни мерки на Европейския съюз са в съответствие с международното право и са подчинени на най-високите стандарти на принципите на правовата държава.
