Отношения на ЕС с Европейското икономическо пространство

Какво представлява Европейското икономическо пространство?

Европейското икономическо пространство (ЕИП) беше създадено през януари 1994 г. чрез споразумение, обединяващо държавите – членки на Европейския съюз, и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) в единен вътрешен пазар.

Членове на ЕИП

Европейското икономическо пространство се състои от 30 държави: 27-те държави – членки на ЕС, плюс три държави от ЕАСТ.

Въпреки че ЕАСТ се състои от четири държави (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), Швейцария не принадлежи към Европейското икономическо пространство. Швейцарските гласоподаватели отхвърлиха участието в ЕИП на референдум през декември 1992 г. Отношенията на ЕС с Швейцария се уреждат от няколко отделни споразумения.

Ползи

Европейското икономическо пространство е от полза както за гражданите, така и за предприятията, като разширява вътрешния пазар на ЕС, така че да обхване Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Споразумението за ЕИП гарантира равни права и задължения в рамките на вътрешния пазар за гражданите и икономическите оператори в ЕИП.

За гражданите ЕИП спомага за свободното движение на хора, като улеснява пребиваването, работата, обучението и създаването на предприятия в участващите държави, при спазване на приложимите правила.

За предприятията ЕИП предоставя достъп до по-голям пазар съгласно общ набор от правила, като улеснява търговията със стоки и услуги и създава по-предвидими условия за трансгранична икономическа дейност.

Изключения

Споразумението за ЕИП не обхваща следните политики на ЕС:

• общите политики в областта на селското стопанство и рибарството
• митническия съюз
• общата търговска политика
• общата външна политика и политика на сигурност
• правосъдието и вътрешните работи (членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ обаче са част от Шенгенското пространство)
• прякото и непрякото данъчно облагане
• икономическия и паричен съюз

Как се управлява Европейското икономическо пространство?

ЕИП се основава на институционална структура от два стълба, която обединява институциите на ЕС и институциите, представляващи членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ. Това гарантира, че съответните правила на ЕС са включени в Споразумението за ЕИП и се прилагат последователно във всички участващи държави, като същевременно се зачита автономността и на двете страни.

Институции и органи за вземане на решения на ЕИП

Със Споразумението за ЕИП се създават съвместни институции, които подкрепят сътрудничеството между ЕС и членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ. Те наблюдават изпълнението на споразумението, включват ново законодателство и гарантират, че общите правила се прилагат ефективно.

Съвместен комитет

Съвместният комитет на ЕИП управлява ежедневното функциониране на Споразумението за ЕИП. Той обединява представители на ЕС и членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ с цел включване на съответното законодателство на ЕС в споразумението. Решенията се вземат с консенсус.

Съвет на ЕИП

Съветът на ЕИП предоставя политически насоки за прилагането на Споразумението за ЕИП. Обикновено той заседава два пъти годишно и обединява членове на Съвета на Европейския съюз, представители на Европейската комисия и министрите на външните работи на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ.

Съветът прави преглед на функционирането на Споразумението за ЕИП и обсъжда въпроси от общ политически и икономически интерес.

Надзорен орган на ЕАСТ

Надзорният орган на ЕАСТ следи дали Исландия, Лихтенщайн и Норвегия въвеждат и прилагат правилно правилата на Споразумението за ЕИП, които са от значение за вътрешния пазар.

Неговата роля е сравнима с тази на Европейската комисия в рамките на ЕС. Когато е необходимо, той може да разследва потенциални нарушения на правилата на ЕИП и да започне процедури по прилагане.

Съд на ЕАСТ

Съдът на ЕАСТ със седалище в Люксембург осигурява последователното тълкуване и прилагане на правилата на ЕИП в Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Той разглежда производства за установяване на нарушение, заведени от Надзорния орган на ЕАСТ, дава консултативни становища на националните съдилища относно тълкуването на правото на ЕИП и разглежда жалби срещу решенията на Надзорния орган.

Роля на институциите на ЕС

Институциите на ЕС играят централна роля във функционирането на Споразумението за ЕИП. Европейската комисия предлага законодателство и представлява ЕС в Съвместния комитет на ЕИП, а Съветът на Европейския съюз предоставя политически насоки чрез Съвета на ЕИП. Европейската служба за външна дейност също допринася за политическия диалог с членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ.

Сътрудничество извън рамките на вътрешния пазар

Отвъд рамката на Споразумението за ЕИП и участието във вътрешния пазар на ЕС, ЕС и членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ си сътрудничат тясно в области от общ интерес. Това сътрудничество се осъществява чрез политически диалог, съвместни инициативи и участие в европейски програми.

Политическо сътрудничество

ЕС и членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ поддържат редовен политически диалог по европейски и международни въпроси. Това сътрудничество им позволява да обменят мнения и, когато е целесъобразно, да координират позициите си по предизвикателствата, които засягат по-широкия европейски континент.

Областите на сътрудничество включват:

• външната политика и политика на сигурност, включително обсъждането на международни събития, регионалната стабилност и общите предизвикателства пред сигурността
• подкрепата за Украйна и основания на правила международен ред
• енергийната сигурност и устойчивост
• изменението на климата и глобалните екологични предизвикателства
• икономическата сигурност и конкурентоспособността

Сътрудничество в други области

Чрез участието си в програми и инициативи на ЕС членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ допринасят за европейското сътрудничество и се възползват от него в области като:

научните изследвания и иновации, включително участие в научноизследователски програми и инициативи на ЕС в подкрепа на научното сътрудничество (като например „Хоризонт Европа“)

образованието, обучението, младежта и културата чрез програми за насърчаване на обмена, развитието на умения и сътрудничеството между институциите (като „Еразъм+“ и „Творческа Европа“)

околната среда и действията по климата, включително сътрудничество в областта на екологичния преход и устойчивото развитие (напр. чрез програмата LIFE)

цифровата трансформация, включително усилия за укрепване на цифровата свързаност, иновациите и сигурната цифрова среда (чрез инициативата „Цифрова Европа“)

Вж. също

• Споразумение за Европейското икономическо пространство (Европейска комисия)
• Европейска асоциация за свободна търговия (уебсайт на ЕАСТ)