Държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн

Споразумението от Самоа

Отношенията между ЕС и неговите държави членки и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (ОДАКТБ) се уреждат от Споразумението за партньорство ОДАКТБ – ЕС, известно също като Споразумението от Самоа.

Това споразумение за партньорство е правната рамка на отношенията на ЕС със 77 държави. Това включва 47 африкански, 15 карибски и 15 тихоокеански държави.

Споразумението има за цел да укрепи капацитета на ЕС и на държавите от АКТБ за съвместно справяне с глобалните предизвикателства.

То установява общи принципи и обхваща следните шест приоритетни области:

Права на човека и демокрация

Мир и сигурност

Развитие

Миграция и мобилност

Изменение на климата

Икономически растеж

Споразумението включва обща основа на равнището на държавите от АКТБ в съчетание с три регионални протокола за Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн с фокус върху специфичните нужди на регионите.

На 20 юли 2023 г. Съветът даде зелена светлина за подписването и временното прилагане на споразумението за партньорство като новата правна рамка за следващите двадесет години, което наследява Споразумението от Котону.

Новото споразумение беше подписано официално на 15 ноември 2023 г. от ЕС и неговите държави членки и от членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (ОДАКТБ) в Самоа. Временното му прилагане започна през януари 2024 г.

• Споразумение от Самоа (Официален вестник на ЕС)
• Споразумението от Самоа: ЕС и неговите държави членки подписват ново споразумение за партньорство с членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (съобщение за медиите, 15 ноември 2023 г.)
• След споразумението от Котону: Съветът дава зелена светлина за новото споразумение за партньорство с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (съобщение за медиите, 20 юли 2023 г.)

Споразумението от Котону

Предишната рамка за партньорство, а именно Споразумението от Котону, беше приета през 2000 г., за да замени Конвенцията от Ломе от 1975 г. Споразумението беше сключено за период от 20 години.

Първоначално срокът на действие на Споразумението от Котону трябваше да изтече през февруари 2020 г. Действието на неговите разпоредби беше удължено до временното прилагане или влизане в сила на новото споразумение за партньорство между ЕС и държавите от АКТБ.

Целта на Споразумението от Котону беше намаляването и в крайна сметка изкореняването на бедността, както и оказването на принос за постепенното интегриране на държавите от АКТБ в световната икономика.

То се основаваше на три стълба:

• сътрудничество за развитие
• икономическо и търговско сътрудничество
• политическо измерение

• Споразумение от Котону

Съвместни институции (Споразумение от Котону)

Съветът на министрите АКТБ – ЕС е върховната институция на партньорството между АКТБ и ЕС. Той заседава веднъж годишно, последователно в Брюксел и в държава от АКТБ, и се състои от:

• членове на Съвета на ЕС
• член на Комисията
• член на правителството на всяка държава от АКТБ

Комитетът на посланиците АКТБ – ЕС подпомага Съвета на министрите и следи за изпълнението на Споразумението от Котону.

Комитетът за сътрудничество АКТБ – ЕС за финансиране на развитието разглежда изпълнението на сътрудничеството за финансиране на развитието и наблюдава напредъка.

Съвместният министерски търговски комитет АКТБ – ЕС обсъжда всякакви свързани с търговията въпроси, пораждащи загриженост за всички държави от АКТБ. Той наблюдава преговорите и изпълнението на споразуменията за икономическо партньорство. Той също така разглежда последиците от многостранните търговски преговори за търговията между АКТБ и ЕС и развитието на икономиките на държавите от АКТБ.

Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС е консултативен орган, състоящ се от еднакъв брой представители на ЕС и на АКТБ. Асамблеята насърчава демократичните процеси и способства за по-доброто разбирателство между народите на ЕС и на държавите от АКТБ. Освен това тя обсъжда въпроси, отнасящи се до развитието и партньорството между АКТБ и ЕС, включително споразуменията за икономическо партньорство.

Области на сътрудничество

1. Развитие

ЕС подпомага програми и инициативи, които осигуряват ползи на много държави от групата на държавите от АКТБ. Той има и програми за по-нататъшен регионален икономически растеж и развитие за конкретни региони в АКТБ.

В рамките на новия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021 – 2027 г. ЕС финансира повечето от своите програми за развитие за държавите партньори от АКТБ чрез Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа (ИССРМС). На ИССРМС ще бъде предоставен общ финансов пакет от около 79,5 млрд. евро (по текущи цени). Европейският фонд за развитие (ЕФР), финансиран чрез преки вноски от държавите членки, престава да съществува от 2021 г.

2. Търговия

ЕС е договорил поредица от споразумения за икономическо партньорство (СИП) със 79 държави от АКТБ. Целта на споразуменията е да се създадат съвместни партньорства за търговия и развитие, съпътствани от подкрепа за развитие.

Съветът дава на Комисията мандат за договаряне на тези споразумения и трябва да подпише окончателното споразумение, след като то бъде финализирано.

СИП с държави от Африка

През юли 2014 г. бяха приключени преговорите относно регионалното СИП с 16 западноафрикански държави, Икономическата общност на западноафриканските държави и Западноафриканският икономически и валутен съюз. В момента тече процесът на подписване. В очакване на приемането на пълното регионално СИП със Западна Африка, временни споразумения за икономическо партньорство с Кот д’Ивоар и Гана започнаха да се прилагат временно съответно на 3 септември 2016 г. и 15 декември 2016 г.

• СИП със Западна Африка (Европейска комисия)

Пак през юли 2014 г. успешно приключиха преговорите с държавите от Южноафриканската общност за развитие. Споразумението беше подписано на 10 юни 2016 г. в Касане, Ботсуана. То започна да се прилага временно от 10 октомври 2016 г.

• ЕС е на път да подпише споразумение за икономическо партньорство с групата по СИП на Южноафриканската общност за развитие (съобщение за медиите, 1 юни 2016 г.)
• СИП с държавите от групата по СИП на ЮАОР

През октомври 2014 г. успешно приключиха преговорите с Източноафриканската общност. В момента тече процесът на подписване.

• Източноафриканска общност: ЕС предстои да подпише споразумение за икономическо партньорство с Бурунди, Кения, Руанда, Танзания и Уганда (съобщение за медиите, 20 юни 2016 г.)

Камерун беше единствената държава в региона, която подписа споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Централна Африка на 15 януари 2009 г. На 4 август 2014 г. споразумението започна да се прилага временно.

• Споразумение за икономическо партньорство между Централна Африка и ЕС

В региона на Източна и Южна Африка Мавриций, Сейшелските острови, Зимбабве и Мадагаскар подписаха СИП през 2009 г. Споразумението се прилага временно от 14 май 2012 г.

• Споразумение за икономическо партньорство между държавите от Източна и Южна Африка и ЕС

СИП в Карибския регион

През октомври 2008 г. ЕС подписа СИП с Карибския форум (КАРИФОРУМ) – група от 15 държави от Карибския регион. СИП КАРИФОРУМ – ЕС се прилага временно от 29 декември 2008 г.

• Споразумение за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ и ЕС

СИП в Тихоокеанския регион

Временното СИП между ЕС и тихоокеанските държави от АКТБ беше подписано от Папуа-Нова Гвинея през юли 2009 г. и от Фиджи през декември 2009 г. Папуа‑Нова Гвинея го ратифицира през май 2011 г. През юли 2014 г. Фиджи реши да започне временното прилагане на споразумението. От 14-те държави от Тихоокеанския регион Папуа-Нова Гвинея и Фиджи допринасят за основната част от търговията между ЕС и Тихоокеанския регион. Самоа се присъедини към СИП на 21 декември 2018 г., а Соломоновите острови – на 17 май 2020 г.

• Споразумение за икономическо партньорство между държавите от Тихоокеанския басейн и ЕС

3. Миграция

Миграцията е важен аспект на отношенията между ЕС и АКТБ. Рамката за сътрудничество в тази област е установена в член 13 от Споразумението от Котону.

Този член включва разпоредби, свързани с подобряването на условията в страните на произход и на транзитно преминаване, законната миграция и връщането на незаконни имигранти.

През ноември 2015 г. лидерите от ЕС и от най-силно засегнатите африкански държави проведоха среща на върха, която имаше за цел да засили политическото сътрудничество в областта на миграцията. Те постигнаха съгласие по план за действие, включващ 16 конкретни действия. Освен това на срещата на върха беше създаден и Извънредният доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка.

• Среща на върха по въпросите на миграцията, Валета, 11 – 12 ноември 2015 г.

Действия в отговор на миграционния натиск

Съветът и Европейският съвет работят за установяването на цялостна европейска миграционна политика

• Политика на ЕС в областта на миграцията и убежището