"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
С Ваше позволение ще използваме бисквитки за събиране на обобщени анонимни данни за сърфирането и поведението на посетителите на нашия сайт. Ще използваме тези данни, за да подобряваме Вашата работа с нашия сайт.
Министрите на околната среда от ЕС се срещнаха в Люксембург и постигнаха общ подход по Директивата относно твърденията за екологосъобразност, Директивата относно мониторинга на почвите и преразгледаната Рамкова директива за отпадъците. Те официално приеха Закона за възстановяване на природата.
ЕС се възползва от краткосрочната и уникална възможност да обърне тенденцията на загуба на биологично разнообразие, като осигури добро бъдеще за идните поколения.
Днес постигнахме съгласие и по три ключови директиви на ЕС за кръговата икономика и здравето на почвите в ЕС: демонстрирахме ангажимента си за екологичен преход, защитавайки нашите потребители от заблуждаващи твърдения за екологосъобразност, като насочихме усилията си към хранителните и текстилните отпадъци и защитихме нашите почви от деградация.
ЕС бележи постоянен напредък по отношение на своите цели в областта на околната среда и климата и целта за постигане на климатична неутралност в ЕС до 2050 г.
Ален Марон, министър в правителството на регион Брюксел-столица, отговарящ по въпросите на климатичния преход, околната среда, енергетиката и демокрацията на участието
Закон за възстановяване на природата
Днес Съветът официално прие първия по рода си регламент относно възстановяването на природата. С този закон се цели въвеждането на мерки за възстановяване на най-малко 20% от сухоземните и морските зони на ЕС до 2030 г., а до 2050 г. – на всички екосистеми, нуждаещи се от възстановяване.
В него се определят конкретни, правно обвързващи цели и задължения за възстановяване на природата в сухоземните, морските, сладководните, горските, селскостопанските и градските екосистеми. Специфичните мерки включват защита на опрашителите и полските пеперуди, опазване на градските зелени площи и засаждане на най-малко още три милиарда дървета до 2030 г. в ЕС.
Министрите на околната среда от ЕС постигнаха общ подход по предложението за преразглеждане на Рамковата директива за отпадъците, като се съсредоточиха върху текстилния и хранителния сектор. Общата цел е да се намалят въздействията върху околната среда и климата, свързани с образуването и управлението на текстилни и хранителни отпадъци. Предложението също така има за цел да насърчи кръговостта в текстилния сектор.
С новите правила се въвеждат задължителни и хармонизирани схеми за разширена отговорност на производителя за производителите на текстилни изделия във всички държави – членки на ЕС. Общият подход определя и правно обвързващи цели за намаляване на хранителните отпадъци за държавите членки, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.: 10% по отношение на преработката и производството и 30% (на глава от населението) по отношение на търговията на дребно, ресторантите, заведенията за хранене и домакинствата.
Източникът е наличен единствено на следния(те) език(ци):
Хранителни отпадъци: предотвратяване, повторна употреба и рециклиране (Инфографика)
Твърдения за екологосъобразност
Министрите постигнаха общ подход по предложената Директива относно твърденията за екологосъобразност.
Директивата има за цел да защити потребителите от заблуждаващи твърдения за екологосъобразност: в нея се определят минимални изисквания за целия ЕС по отношение на обосноваването, съобщаването и проверката на изрични (писмени или устни) твърдения за екологосъобразност и екомаркировки.
Целта е да се ускори екологичният преход към кръгова и чиста икономика в ЕС, като по този начин се допринесе за общата цел на ЕС за климатична неутралност до 2050 г.
Източникът е наличен единствено на следния(те) език(ци):
Министрите на околната среда от ЕС постигнаха общ подход по Директивата относно мониторинга и устойчивостта на почвите. Целта на директивата е до 2050 г. ЕС да поеме по пътя към постигането на здрави почви.
За да бъде осъществена тази амбициозна цел, постигнатият днес общ подход определя мерки за задължителен мониторинг на здравето на почвите, предоставя ръководни принципи за устойчиво управление на почвите и разглежда ситуации, при които замърсяването на почвите поражда неприемливи рискове за здравето и околната среда.
Министрите одобриха заключения във връзка с междинния преглед на 8-ата програма за действие за околната среда, с които се проправя пътят към екологичен, справедлив и приобщаващ преход за устойчива Европа.
В заключенията се подчертава, че изпълнението на Европейския зелен пакт ще бъде от решаващо значение за постигането на приоритетните цели на екологичния преход. В заключенията се разглеждат, наред с другото, устойчивостта спрямо изменението на климата и готовността за справяне с рискове, смекчаването на изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, нулевото замърсяване и кръговата икономика.
Държавите членки подчертаха и необходимостта от социално приемане и справедлив преход. Тези заключения ще послужат за ориентир на Комисията при адаптирането на мерките за ефективно постигане на целите за 2030 г.
Министрите на околната среда от ЕС участваха и в ориентационен дебат по съобщението на Комисията относно целта на ЕС в областта на климата за 2040 г.
Министрите обмениха мнения относно целта в областта на климата за 2040 г., отчитайки нейния принос за конкурентоспособността на Съюза, като същевременно се гарантира справедлив преход. Те споделиха и вижданията си относно рамката за периода след 2030 г., включително потенциала на свързаните с търсенето мерки и кръговата икономика.
По време на работния обяд министрите обмениха мнения по съобщението на Комисията относно управлението на климатичните рискове.
Министрите признаха, че е необходим системен политически отговор във всички съответни области на политиката. Те изразиха вижданията си относно възможните нови начини за сътрудничество на различните равнища на управление, включително на равнището на ЕС, за справяне с климатичните рискове. Освен това те споделиха с останалите министри всички въведени от тях мерки за интегриране на управлението на климатичните рискове в бюджетното планиране.
В рамките на точките без обсъждане Съветът прие решение за сключването от ЕС на Споразумението в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции (Споразумението за БРИНЮ), известно още като „Договор за откритото море“.
Споразумението има за цел опазването на световния океан и неговото стопанисване от името на днешните и бъдещите поколения в райони извън националните юрисдикции. Тези зони представляват около две трети от повърхността на океана и 95% от обема му.
Министрите бяха информирани от белгийското председателство за текущата законодателна работа във връзка с предложения регламент относно намаляването на замърсяването с пластмасови микрочастици и предложения регламент относно излезлите от употреба превозни средства.
Председателството и Комисията информираха министрите за резултатите от четвъртата сесия на Междуправителствения комитет за преговори с цел разработване на международен правно обвързващ инструмент относно замърсяването с пластмаси, включително в морската среда (INC-4).
Полша, Чехия и Унгария предоставиха (на закрито заседание) информация относно реда и условията на търга за 2024 г. по линия на Фонда за иновации за производство на водород от възобновяеми горива с небиологичен произход (RFNBO) (втори кръг на търг H2).
Делегацията на Унгария представи своята програма за околната среда в ролята си на встъпващо председателство на Съвета на Европейския съюз.
Освен това Съветът прие без обсъждане точките, включени в списъка на точки А.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.
