Възстановяване на природата

Какво е състоянието на природата днес?

Състоянието на природата в ЕС сериозно се влошава. Популациите на видовете и природните зони, които те обитават, се свиват и деградират, което води до сериозни последици за хората и за планетата.

ЕС опазва природата от десетилетия чрез директивите за птиците и за местообитанията, с които се опазват над 1 200 редки и застрашени вида и над 27 000 природни зони.

Въпреки тези усилия и някои ограничени подобрения, оценката на Европейската агенция за околна среда на състоянието на околната среда в ЕС за 2025 г. все пак очерта тревожна обстановка.

Редица фактори оказват натиск върху екосистемите и популациите на видовете, включително:

• загубата на местообитания
• свръхексплоатацията на природни ресурси
• изменението на климата
• замърсяването
• инвазивните видове

Защо възстановяването на природата е от ключово значение?

Природата зависи от изключително важните взаимовръзки между видовете и техните местообитания. Това е един деликатен баланс, който осигурява здравословна и добре функционираща природна среда.

Когато природата изгуби баланса, екосистемите деградират и губят способността си да предоставят жизненоважни услуги, необходими за човешкия живот, като например:

• снабдяване с питателна храна
• производство на кислород
• осигуряване на природни ресурси
• поглъщане на СО₂ и смекчаване на изменението на климата

Какво предоставя безплатно природата

храна за хората и животните

плодородна почва

суровини

ползи за психичното здраве

сладка вода

лекарства

Природата е в основата на световната икономика. Над половината от световния БВП зависи от материали и услуги, които се предоставят от екосистемите. Например суровините са от ключово значение за промишлеността и строителството, а генетичните ресурси са необходими в селското стопанство и медицината.

Възстановяване на природата означава подпомагане на възстановяването на деградирали или разрушени екосистеми чрез подобряване на тяхната структура и функции, с общата цел за подобряване на устойчивостта и биологичното разнообразие в природата.

Здравите екосистеми могат да осигуряват, наред с другото:

• повишена селскостопанска производителност
• по-голяма устойчивост на изменението на климата
• по-добро биологично разнообразие
• по-малка опасност от наводнения, суши и горещи вълни

Как страните от ЕС ще възстановят природата?

Държавите от ЕС приеха в рамките на Съвета Закон за възстановяване на природата, който има за цел да възстанови доброто природозащитно състояние на природата и на екосистемите.

Тези правила са първите досега, насочени специално към възстановяването на природата в държавите – членки на ЕС.

Целта на правилата е да се определи обвързваща цел на равнището на ЕС, с която от държавите членки се изисква да въведат ефективни мерки за възстановяване, които да обхванат най-малко 20% от сухоземните и морските зони на ЕС до 2030 г. До 2050 г. ще трябва да бъдат въведени мерки за всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване.

Целта се основава на международния ангажимент, поет от ЕС и неговите държави като страна по глобалната Конвенция за биологичното разнообразие. На срещата на върха на ООН по въпросите на биологичното разнообразие през декември 2022 г. беше постигнато историческо споразумение за възстановяване на сухоземните и морските екосистеми до 2030 г.

• Съветът одобри заключения за срещата на върха на ООН по въпросите на биологичното разнообразие в Монреал (COP15) (съобщение за медиите, 24 октомври 2022 г.)

Законът за възстановяване на природата се отнася до:

• деградирали земни и морски местообитания
• опрашители
• селскостопански екосистеми
• градски райони
• реки и наводнявани райони
• гори

За площи, използвани за целите на националната отбрана, и за проекти за енергия от възобновяеми източници се прилагат някои изключения от правилата за възстановяване.

Деградирали земни и морски местообитания

Новите правила имат за цел да възстановят местообитанията в държавите от ЕС, които са в лошо състояние. Това се отнася до екосистемите в сухоземните, крайбрежните, морските и сладководните местообитания.

Целта е до 2030 г. да се въведат мерки за възстановяване за най-малко 30% от тези местообитания в целия ЕС. Усилията следва да продължат, за да бъдат обхванати 60% от местообитанията до 2040 г. и 90% до 2050 г.

Мерките, които трябва да бъдат установени и прилагани от държавите членки, следва да благоприятстват свързаността между местообитанията, т.е. да се гарантира, че местообитанията са взаимосвързани във възможно най-голяма степен, така че да се даде възможност на дивата флора и фауна да се движи между тях.

Опрашители

Дивите пчели са най-добре познатите опрашители. Други видове насекоми обаче също допринасят за опрашването на цветовете, което е от решаващо значение за гарантиране на отглеждането на културите. Почти 5 милиарда евро от годишната селскостопанска продукция на ЕС се дължат пряко на насекомите опрашители.

Целта на новите правила е да се обърне тенденцията за намаляване на опрашителите и да се увеличат популациите до 2030 г.

Опрашителите в Европа включват пеперудите, бръмбарите, пчелите, сирфидните мухи, молците и осите.

Селскостопански екосистеми

Както в случая с опрашителите, селскостопанската производителност зависи от здравите екосистеми.

Обеднелите почви и деградиралите селскостопански екосистеми имат по-ограничена способност за производство на храни. Понастоящем до 73% от земеделските земи страдат от деградация на почвите.

Целта на Закона за възстановяване на природата е да се подобри биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми. По-специално целта е да се възстановят и увеличат популациите на:

• полските пеперуди
• полските птици

Над 50% от полските пеперуди са изчезнали от 1991 г. насам.

Освен това държавите – членки на ЕС, трябва да предприемат мерки за:

• възстановяване на 30% от пресушените торфища, използвани за селскостопански цели, до 2030 г. и на 50% до 2050 г. (за държавите, които са сериозно засегнати, може да се прилага по-нисък процент)
• повишаване на въглеродните запаси в минерални почви
• увеличаване на ландшафта с голямо разнообразие на характеристиките върху земеделските земи (като живи плетове, цветни ивици, земя под угар, езера и овощни дървета)

Мерките за възстановяване са от съществено значение за справяне със заплахите за продоволствената сигурност. От основно значение е да се подобри биологичното разнообразие и да се повиши устойчивостта в селското стопанство, за да се гарантира производството на храни в средносрочен и дългосрочен план. Например използването на естествен контрол на вредителите и намаляването на зависимостта от химични торове увеличават богатството на хранителните вещества в почвите и подобряват здравето на екосистемите.

Градски райони

Градските екосистеми представляват 22% от сухоземната площ на ЕС. Парковете, градините, дърветата и ливадите са важни местообитания за растенията, птиците и насекомите.

С новите правила ЕС се стреми да увеличи зелените пространства в големите градове, малките градове и предградията. Целите гарантират:

• да няма нетна загуба на зелени пространства до 2030 г. в сравнение с годината, в която влязат в сила правилата за възстановяване на природата (освен ако градската среда вече разполага с 45% зелено пространство)
• увеличаване на размера на дървесната покривка в големите градове

Реки и наводнявани райони

В европейските реки има над един милион създадени от човека прегради, като язовири, бентове и рампи.

Свободно течащите реки позволяват движението на водата, седимента, рибата и други организми и са от ключово значение за подобряване на състоянието на водите в ЕС и за подобряване на биологичното разнообразие.

Новите правила имат за цел да се премахнат много от съществуващите прегради в реките на ЕС, за да се осигури по-голяма свързаност на речните мрежи.

Тъй като данните за речните прегради все още са оскъдни, една от целите на новите правила е да се изготви опис на преградите, които съществуват в целия ЕС.

Усилията за премахване са съсредоточени върху остарелите и неизползваните прегради.

Гори

Горите, които обхващат почти 40% от територията на ЕС, са от съществено значение за смекчаването на изменението на климата, тъй като те действат като поглътители на въглерода и освен това приютяват голяма част от биологичното разнообразие на Европа.

Новите правила за възстановяване имат за цел да подобрят биологичното разнообразие в горите.

За тази цел държавите от ЕС трябва да подобрят състоянието на горите чрез специфични показатели, които спомагат за измерване на здравето на горските екосистеми. Те включват измерването на:

• количеството мъртва дървесина, което осигурява местообитание на много горски организми и допринася за образуването на почвата
• броя на видовете птици

Освен това държавите членки трябва да допринесат за засаждането на най-малко три милиарда дървета до 2030 г. на равнището на ЕС.

Правилата за възстановяване на практика

Със Закона за възстановяване на природата от държавите от ЕС се изисква да разработят национални планове за възстановяване. В тези планове следва да бъдат определени мерките за възстановяване, необходими за постигането на обвързващите цели, заложени в закона, и да се посочи общата площ, която трябва да бъде възстановена, както и график.

Плановете за възстановяване следва да включват периода до 2050 г. Мерките следва да бъдат приведени в съответствие с други съответни законодателни актове, като например правилата относно опазването на природата, енергията от възобновяеми източници и селското стопанство.

Примерите за мерки за възстановяване включват:

• премахване на неместните растения от пасищата, влажните зони и горите
• възстановяване на пресушени торфища
• подобряване на свързаността между местообитанията
• спиране или намаляване на употребата на химични пестициди и торове
• насърчаване на опазването на дивата природа

В регламента се изисква Комисията да преразгледа и оцени през 2033 г. прилагането на правилата и тяхното въздействие върху секторите на селското стопанство, рибарството и горското стопанство, както и техните по-широки социално-икономически последици.

Съветът прие Закона за възстановяване на природата през юни 2024 г. след приемането от Европейския парламент през февруари същата година.

• Закон за възстановяване на природата: Съветът дава окончателно зелена светлина (съобщение за медиите, 17 юни 2024 г.)

Вж. също