Съвет по външни работи, 18 октомври 2021 г.

Основни резултати

Персийския залив

Съветът проведе стратегическо обсъждане на подхода на ЕС към Персийския залив и начините за засилване на присъствието на ЕС в региона.

Министрите отчетоха ключовата роля, която партньорите от Персийския залив могат да играят по въпросите на външната политика, като например при кризата в Афганистан. Те обсъдиха необходимостта от активна подкрепа и придружаване на положителната динамика в региона в области, които могат да спомогнат за изграждането на доверие, като същевременно допринасят за глобалната програма на ЕС (напр. екологичния преход, цифровизацията, търговията). Съветът се съсредоточи и върху необходимостта от подкрепа за социално-икономическите реформи и открито обсъждане на въпроси, по които има разногласия, например правата на човека.

Дискусията на министрите ще допринесе за подготовката на съвместно съобщение на тема „Партньорство с региона на Персийския залив“, което трябва да бъде прието през първото тримесечие на 2022 г. В началото на 2022 г. ще се проведе и Съвместен съвет между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

Източното партньорство

Министрите на външните работи обмениха мнения по въпроси за отношенията на ЕС с държавите от Източното партньорство като подготовка за срещата на министрите през ноември и за срещата на върха на Източното партньорство, предвидена за декември в Брюксел.

Министрите обсъдиха трудния геополитически контекст, в който се намират някои държави партньорки в региона, и постигнаха съгласие, че ЕС ще продължи да отстоява основни ценности като демокрацията, правата на човека, върховенството на закона и борбата с корупцията. В същото време ЕС ще продължи да съсредоточава усилията си върху дългосрочното социално-икономическо възстановяване, като гарантира, че то е устойчиво и приобщаващо и води до конкретни резултати за хората.

ЕС ще подкрепя партньорите си и чрез ваксини, сертификати за ваксинация и борба с дезинформацията.

Етиопия

По време на работния обяд Съветът по външни работи обмени мнения за положението в Етиопия в светлината на последните събития в страната и в региона Тигре една година след началото на конфликта.

Тигре е разтърсван от системни нарушения на правата на човека от страна на въоръжени групировки, които си служат с военни престъпления и престъпления срещу човечеството като оръжие. Създават се пречки за доставянето на хуманитарна помощ. Подготвяме почвата с оглед на предстоящия доклад на ООН относно правата на човека, който се очаква на 1 ноември, за да дадем адекватен отговор, който може да започне с подготвянето на санкции. Възложил съм на поверените ми служби да работят по напредъка в тази насока, след като получим доклада за нарушенията на правата на човека.

Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

Министрите постигнаха съгласие да се продължи хуманитарната помощ за Етиопия и подкрепиха предстоящата мисия на комисаря на ЕС в областта на международните партньорства Юта Урпилайнен, която ще пътува до Етиопия заедно със специалния представител на ЕС за Африканския рог Анете Вебер, за да отправи ясно послание от името на ЕС за необходимостта най-накрая да се постигне прекратяване на огъня и да започне политически процес, включващ всички участници.

Никарагуа

По време на работния обяд Съветът по външни работи проведе обмен на мнения и относно положението в Никарагуа. От 2018 г. насам при насилствено потушаване на протести са убити най-малко 328 души.

Министрите обсъдиха по-специално необходимостта от адаптиране на политиките на ЕС спрямо предстоящите общи избори в страната на 7 ноември 2021 г., за които перспективите за надежден и легитимен изборен процес са много слаби.

ЕС ще продължи да настоява за демокрация, права на човека и върховенство на закона, като например за освобождаване на политическите затворници или завръщане на международните организации за правата на човека и провеждането на свободни и честни избори.

Текущи въпроси

Съветът по външни работи обсъди влошаващото се хуманитарно и икономическо положение в Афганистан. Участниците се съгласиха, че е необходимо минимално присъствие на ЕС в Кабул, за да се окаже подкрепа на афганистанския народ и да се осигури безопасното преминаване на изложени на риск афганистанци, но това не означава признаване от страна на ЕС.

В светлината на последните събития беше обсъден и Тунис. Министрите изтъкнаха, че е важно да се опазват демократичните достижения на правото, да се зачита разделението на властите и да се възстанови институционалната нормалност. Неотдавнашното назначаване на ново правителство беше счетено за първа положителна стъпка, която ЕС ще продължи да следи отблизо.

След това министрите засегнаха въпроса за Западните Балкани като последващи дискусии във връзка с неотдавнашната среща на върха в Бърдо и на фона на неотдавнашното напрежение в северната част на Косово. ЕС ще продължи тясната си политическа ангажираност с региона, ще предприема последващи действия във връзка с важните задачи в областта на външната политика и политиката на сигурност, произтичащи от срещата на върха, и ще улесни диалога за цялостното нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия.

С оглед на предстоящата Конференция на ООН по изменението на климата (COP 26) Съветът обсъди дипломацията по въпросите на климата. Министрите подчертаха, че е важно всички държави своевременно да представят планове за смекчаване на последиците и дългосрочни стратегии за нулеви емисии.

След това министрите бяха информирани за последните събития около Вароша и изразиха силна солидарност с Гърция и Кипър във връзка с намесите на Турция срещу кораби, опериращи в техните изключителни икономически зони. Върховният представител подчерта, че единственото трайно решение на тези проблеми е уреждането на кипърския въпрос съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и принципите, на които се основава ЕС.

Съветът проведе също така продължително обсъждане във връзка с Беларус и въпроса за мигрантите, които се изтикват към границата с ЕС. Министрите поставиха ясно въпроса за използването на мигрантите за политически цели от страна на беларуския режим и подчертаха, че контактите със страните на произход и на транзитно преминаване ще продължат, както и работата по това каква да бъде реакцията на ЕС.

Преди да приключи заседанието, Съветът засегна и въпроса за Мали. Министрите разгледаха финансовите и политическите лостове на ЕС, включително възможността да се обмислят ограничителни мерки в подкрепа на усилията на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и в съответствие със заключенията, приети от Европейския съвет през май срещу лицата, които възпрепятстват програмата за преход.

Заключения на Съвета

Съветът одобри заключенията относно Босна и Херцеговина/операция EUFOR Althea.

• Заключения на Съвета относно Босна и Херцеговина/операция EUFOR Althea