Среща на върха ЕС – Западни Балкани, Загреб, 6 май 2020 г.

Основни резултати

Заради пандемията от COVID-19 срещата на върха ЕС – Западни Балкани се проведе на 6 май 2020 г. чрез видеоконферентна връзка. В нея участваха:

• държавните или правителствените ръководители на държавите – членки на ЕС

• лидерите на 6-те партньора от Западните Балкани: Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Република Северна Македония и Косово*

Срещата беше водена от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.

В нея участваха още Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, Андрей Пленкович, министър-председател на Хърватия, която понастоящем председателства Съвета, Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Давид Сасоли, председател на Европейския парламент, представители на Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Съвета за регионално сътрудничество.

Двадесет години след първата среща на върха в Загреб беше много важно да проведем тази видеоконференция, да имаме възможността да обсъдим много важни предизвикателства, които трябва да посрещнем заедно. Изказване на председателя Шарл Мишел след срещата на върха ЕС – Западни Балкани

Лидерите от ЕС приеха Декларацията от Загреб, към която се присъединиха партньорите от Западните Балкани.

• Декларация от Загреб, 6 май 2020 г.

Европейска перспектива

По време на срещата на върха лидерите от ЕС потвърдиха своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани. ЕС е решен да засили подкрепата си за политическата, икономическата и социалната трансформация на региона.

Втората важна тема, която обсъдихме по време на срещата на върха този следобед, е европейската перспектива за партньорите от Западните Балкани. Изказване на председателя Шарл Мишел след срещата на върха ЕС – Западни Балкани

Партньорите от Западните Балкани потвърдиха отново тази перспектива като свой категоричен стратегически избор. Освен това те потвърдиха ангажираността си с провеждането и ефективното прилагане на необходимите реформи, свързани с европейските ценности и принципи и върховенството на принципите на правовата държава.

Лидерите от ЕС изтъкнаха още значението на добросъседските отношения, регионалната стабилност и взаимното сътрудничество. Това включва добросъвестното и резултатно прилагане на двустранните споразумения, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договора за добросъседски отношения с България, както и намирането на решения на двустранните спорове и полагането на допълнителни усилия за постигане на помирение.

COVID-19

ЕС и Западните Балкани са заедно в борбата с коронавируса и последиците от него. ЕС активно подкрепя усилията за борба с пандемията от коронавирус и нейното въздействие върху обществата и икономиките, а от своя страна партньорите от Западните Балкани оказаха ценна подкрепа на ЕС по време на пандемията:

• финансова помощ: ЕС мобилизира пакет от над 3,3 милиарда евро за партньорите от Западните Балкани в подкрепа за сектора на здравеопазването и социалното и икономическото възстановяване и за предоставяне на помощ чрез Европейската инвестиционна банка, както и макрофинансова помощ

• сътрудничество и координация под формата на съвместно възлагане на обществени поръчки и неограничен търговски поток на лични предпазни средства, осигуряване на бързото преминаване на основни стоки през зелените ленти, свързващи ЕС и Западните Балкани, доставката от ЕС на консумативи за тестване за проверка на правилното функциониране на тестовете за коронавирус на територията на Западните Балкани, както и тясното сътрудничество със съответните здравни органи

• борба с дезинформацията и други хибридни дейности, развивани по-специално от източници в трети държави, които целят да подкопаят европейската перспектива на региона

• Среща на лидерите от Западните Балкани: ЕС засилва подкрепата си за преодоляване на кризата, предизвикана от COVID-19, и набелязва предложение за възстановяване след пандемията (съобщение на Европейската комисия за медиите, 29 април 2020 г.)
• Фактологична справка за действията на ЕС в отговор на пандемията от коронавирус в Западните Балкани (инфографика на Европейската комисия)

Регионално сътрудничество

ЕС призовава настойчиво лидерите от Западните Балкани да използват пълноценно потенциала на регионалното сътрудничество за улесняване на икономическото възстановяване след кризата, включително чрез:

• задълбочаване на регионалната икономическа интеграция
• прилагане на правилата и стандартите на ЕС за доближаване на региона и неговите дружества до вътрешния пазар на ЕС чрез регионалното икономическо пространство (РИП)

Социално-икономическо възстановяване

Лидерите обмениха мнения относно новата фаза на тясно сътрудничество за преодоляване на значителното социално-икономическо въздействие на кризата, предизвикана от COVID-19.

Като следваща стъпка Европейската комисия се приканва да представи солиден икономически и инвестиционен план за региона, чиято цел ще бъде да се даде тласък на икономиките и същевременно да се подобри тяхната конкурентоспособност, както и свързаността им в рамките на региона и с ЕС.

В резултат на това Западните Балкани следва да могат:

• да се свържат напълно с единния пазар на ЕС
• да създадат работни места и възможности за предприемачество
• да подобрят стопанския и инвестиционния климат
• да насърчат Зелената програма за Западните Балкани
• да укрепят цифровата икономика и свързаност

• Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно подкрепата за Западните Балкани за борба с COVID-19 и за възстановяване след пандемията

Предизвикателства, свързани със сигурността и миграцията

Участниците в срещата на върха обсъдиха и общите предизвикателства в областта на сигурността.

Те призоваха за по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството за пресичане на незаконните миграционни потоци. Наред с това лидерите от ЕС постигнаха съгласие за засилване на сътрудничеството за борба с тероризма и екстремизма, включително финансирането, радикализацията и връщането на чуждестранни бойци. Участниците постигнаха съгласие, че борбата с корупцията и организираната престъпност е от съществено значение за трансформацията на региона, както и за неговата стабилност и сигурност. Те обсъдиха и необходимостта да се приоритизират енергийната сигурност и диверсификацията на източниците и преносните пътища.

Накрая лидерите от ЕС призоваха партньорите от Западните Балкани да дадат своя принос към мисиите на ЕС и да се присъединят напълно към позицията на ЕС в областта на външната политика.

Обща информация

По време на първата неформална среща с партньорите от Западните Балкани, проведена в Брюксел на 16 февруари 2020 г., председателят Шарл Мишел подчерта ангажимента на ЕС към региона.

• Изказване на председателя Шарл Мишел преди неформалната среща ЕС – Западни Балкани

Предишната среща на върха ЕС – Западни Балкани се проведе на 17 май 2018 г. в София. На нея присъстваха държавните или правителствените ръководители на държавите – членки на ЕС, и лидерите на шестте държави партньорки от Западните Балкани. Лидерите от ЕС постигнаха съгласие относно декларацията от София, към която се присъединиха партньорите от Западните Балкани. Те приеха и Приоритетната програма от София като приложение към декларацията и набелязаха нови мерки за засилено сътрудничество с региона.

• Среща на върха ЕС – Западни Балкани в София, 17/05/2018

* Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244(1999) на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.