Присъединяване към еврозоната

Присъединяването към еврозоната означава присъединяване към втората по големина резервна валута в света и втората най-търгувана валута.

За да приемат еврото, държавите трябва да отговарят на критериите, установени в Договора от Маастрихт от 1992 г., известни като „критериите от Маастрихт“.

Тези икономически и правни изисквания бяха установени с цел да се гарантира, че държавите членки са готови да приемат еврото и да функционират безпроблемно в рамките на еврозоната.

България е последната държава, която се присъедини към еврозоната, като въведе общата валута на 1 януари 2026 г.

Международната роля на еврото

Клаузи за неучастие

Всички държави – членки на ЕС, са по принцип задължени да въведат еврото, след като изпълнят критериите за конвергенция. Единственото изключение е Дания, за която в Договорите на ЕС съществува „клауза за неучастие“, която я освобождава от задължението за приемане на еврото.

Дания обаче може да кандидатства за членство в еврозоната, ако някога реши да направи това.

_{Условия за присъединяване}

За да се присъединят към еврозоната, държавите от ЕС трябва да отговарят на определени предварителни условия:

критерии за икономическа конвергенция
правна конвергенция

Критерии за икономическа конвергенция

Ценова стабилност

Устойчиви лихвени проценти

Устойчиви публични финанси

Стабилни обменни курсове

Ценова стабилност

Страната трябва да покаже устойчиви ценови показатели, като средният темп на инфлация (наблюдавана за период от една година) да не е повече от 1,5 процентни пункта над инфлационния процент на трите държави членки с най-добри резултати.

Стабилни и устойчиви публични финанси

планираният или действителният бюджетен дефицит не трябва да превишава 3% от БВП
отношението на държавния дълг към БВП не трябва да е по-голямо от 60% от БВП

Дългосрочни лихвени проценти, които да свидетелстват за устойчивостта на конвергенцията

Средният номинален дългосрочен лихвен процент на страната не трябва да надвишава този на трите държави членки с най-добри резултати с повече от 2 процентни пункта.

Стабилен обменен курс, който да показва, че икономиката може да устоява на колебанията на валутните курсове

Страната трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) от поне две години:

без значителни отклонения от централния курс на ERM II
без да девалвира своя двустранен централен курс спрямо еврото

Целта на валутния механизъм (ERM II) е да покаже, че икономиката на дадена държава може да функционира безпроблемно без прекомерни валутни колебания.

Когато държава извън еврозоната влиза във валутния механизъм ERM II, нейната национална валута е обвързана с еврото с централен курс, който е договорен с държавите членки от еврозоната, с държавите извън еврозоната, които вече участват във валутния механизъм ERM II, и с ЕЦБ, с участието на Комисията. След това се разрешава валутата да варира в рамките на стандартното ограничение от 15% над или под договорения основен обменен курс.

Тъй като ERM II е предварително условие за въвеждането на еврото, всички държави членки извън еврозоната, с изключение на Дания, се очаква да се присъединят към механизма на определен етап.

От 2018 г. държавите, които желаят да се присъединят към валутния механизъм ERM II, се очаква също да си сътрудничат тясно с единния надзорен механизъм на Европейската централна банка и да изпълняват конкретни ангажименти в областта на политиката.

Правна конвергенция

Кандидатите за членство в еврозоната трябва също така да гарантират, че националното им законодателство е съвместимо с Договора и с Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейската централна банка (ЕЦБ).

В Договора и в Устава е установена независимостта на централните банки.

Оценяване на готовността на държавата за присъединяване към еврозоната: доклади за конвергенцията

Най-малко на всеки 2 години Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия разглеждат дали държавите членки извън еврозоната (така наречените „държави членки с дерогация“) отговарят на критериите за конвергенция и следователно са готови да въведат еврото. Всяка от двете институции изготвя доклад за конвергенцията, в който излага своите констатации.

Докладите се представят на Съвета на ЕС за разглеждане и за основа на евентуални следващи решения.

ЕЦБ и Комисията могат освен това да изготвят подобен доклад по всяко време по искане на държава извън еврозоната, която желае да се присъедини към еврозоната.

Решение за въвеждане на еврото

Съветът на ЕС решава дали дадена държава може да въведе еврото.

Съветът приема такова решение след:

получаване на предложение от Комисията
получаване на препоръка от държавите членки от еврозоната
консултации с Европейския парламент
провеждане на обсъждания в Европейския съвет

Окончателното решение се взема от всички държави – членки на ЕС. В законодателството на ЕС това е известно като „отмяна на дерогацията“.

Фиксиране на обменния курс

Освен това Съветът на ЕС неотменимо фиксира курса, по който еврото заменя валутата на държавата членка.

Съветът взема това решение на основата на предложение от Комисията и след консултации с Европейската централна банка.

Решението се взема от държавите членки от еврозоната и държавата, която въвежда еврото, посредством гласуване с единодушие в Съвета.

Роля на държавите членки от еврозоната

Държавите членки от еврозоната дават препоръка на Съвета на ЕС относно готовността на конкретна държава да приеме еврото.

Държавите членки от еврозоната трябва да изготвят препоръката в срок от 6 месеца, след като Съветът е получил предложението на Комисията за въвеждането на еврото в държавата членка.

Препоръката трябва да бъде приета с квалифицирано мнозинство от държавите членки от еврозоната.

Отговорности при присъединяване

Приемането на еврото включва:

фиксиране за постоянно на обменния курс на националната валута спрямо еврото
прехвърляне на отговорността за паричната политика на Европейската централна банка
от държавите членки се очаква да участват в координираното управление на кризи, включително да предоставят финансова помощ на други държави от еврозоната, когато е необходимо, за да се гарантира стабилност
правителствата следва да информират и образоват своите граждани относно промените, свързани с присъединяването към еврозоната, включително последиците за ежедневието, ползите и предизвикателствата
по-тясна координация на националните бюджетни политики Всяка година през октомври държавите членки от еврозоната представят на Комисията за оценка своите проекти на бюджетни планове за следващата година. На държавите членки от еврозоната могат да бъдат налагани санкции, ако те не отговарят на критериите за стабилни и устойчиви публични финанси.

Как става присъединяването към еврозоната