Skip to content

Икономически и паричен съюз

Икономическият и паричен съюз обхваща координацията на икономическите и фискалните политики на държавите членки наред с единна парична политика за държавите членки, въвели еврото. Той допринася за икономическата стабилност и растежа.

Как работи Икономическият и паричен съюз

Икономическият и паричен съюз (ИПС) е една от основите, на които се гради Европейският съюз. Той способства за осигуряване на икономическа стабилност и растеж с високи нива на заетост и устойчиви публични финанси в държавите членки.

На практика ИПС включва:

  • икономически съюз: координация на националните фискални и икономически политики въз основа на общи правила и препоръки, най-вече в рамките на процеса на европейския семестър
  • паричен съюз: единна парична политика за еврозоната, определена от независимата Европейска централна банка (ЕЦБ)

ИПС се допълва от:

  • банков съюз: повече хармонизирани правила за европейския финансов сектор, централизиран надзор и преструктуриране на банки в еврозоната
  • съюз на капиталовите пазари: правила за насърчаване на споделянето на риска от частния сектор и по-добър достъп до финансиране

Кои са участниците в Икономическия и паричен съюз?

Всички държави – членки на ЕС, са част от икономическия съюз и заедно формират единния пазар. Те запазват контрола върху икономическите си политики, с изключение на паричната политика за тези, които са членове на еврозоната, но вземат решенията си в тясна координация въз основа на правилата и препоръките на ЕС.

Със свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали единният пазар допълва ИПС.

21-те държави членки, които вече са приели единната парична единица – еврото – формират Европейския паричен съюз.

ЕС е определил т.нар. критерии за конвергенция за страните, желаещи да се присъединят към еврозоната. За да отговорят на условията за влизане в еврозоната, страните трябва да имат:

  • ниска инфлация
  • устойчиви публични финанси
  • стабилни обменни курсове
  • устойчиви лихвени проценти

История на Икономическия и паричен съюз

Икономическият и паричен съюз може да се разглежда като реализация в развитие, тъй като е резултат на постоянния процес на икономическа интеграция в ЕС.

През 1957 г. държавите членки решиха да изградят общ пазар. С течение на времето стана ясно, че за да се развива и процъфтява вътрешният пазар, е желателно да има по-тясно сътрудничество в икономическата и финансовата област.

Решението ЕС да създаде икономически и паричен съюз с еврото като единна парична единица беше взето от Европейския съвет в Маастрихт (Нидерландия) през декември 1991 г. Принципите на ИПС са определени в Договора за Европейския съюз, известен още като Договора от Маастрихт.

ИПС е въведен на три етапа, третият от които завършва с въвеждането на единната парична единица, еврото, през януари 1999 г. През първите три години еврото се използва само като счетоводна единица и за електронни плащания. Евромонетите и евробанкнотите се пускат в обращение на 1 януари 2002 г.

Задълбочаване на Икономическия и паричен съюз

След кризата на държавния дълг, която се разрази през 2009 – 2010 г. вследствие на финансовата криза и разкри липсващи аспекти в управлението на еврозоната, ЕС предприе мерки за укрепване на своя икономически и паричен съюз.

Бяха взети решения за:

  • установяване на Европейския механизъм за стабилност
  • подобряване на рамката за икономическо управление
  • изграждане на банков съюз

По време на кризата на държавния дълг редица държави членки от еврозоната получиха заеми за финансова помощ, придружаващи програмите за икономически корекции. Първоначално тези заеми се предоставяха чрез временни инструменти. Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) беше създаден през 2012 г. като постоянен инструмент. Чрез него може да бъде предоставяна финансова помощ на страни от еврозоната, изпитващи финансови затруднения, които биха могли да представляват риск за други държави членки или за еврозоната като цяло.

ЕС преразгледа своята рамка за икономическо управление през 2011 г. и 2013 г. с цел предотвратяване и при необходимост коригиране на фискалните и макроикономическите дисбаланси. Новите правила станаха известни съответно като „пакетът от шест“ и „пакетът от два“ законодателни акта според броя законодателни актове, приети на всеки етап. Това включваше укрепването на общите фискални правила на Пакта за стабилност и растеж.

Създаване на банковия съюз

На срещата на върха на държавите от еврозоната през юни 2012 г. беше отчетена необходимостта от добре функциониращ и стабилен банков сектор, по-специално за еврозоната. Лидерите от ЕС взеха решение за създаване на банков съюз. С банковия съюз ЕС си поставя за цел да насърчава финансовата интеграция и да гарантира, че нежизнеспособните банки не се спасяват с пари на данъкоплатците.

Банковият съюз започна с централизирането на банковия надзор над големите банки от страна на Европейската централна банка посредством създаването на единния надзорен механизъм (ЕНМ). По-късно със създаването на единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) беше добавен втори стълб, който централизира преструктурирането на банките.

Докладът на петимата председатели

През 2015 г. председателите на Европейския съвет, Европейската комисия, Европейския парламент, Европейската централна банка и Еврогрупата публикуваха доклад, в който се очертава пътна карта за ИПС, известна още като „доклад на петимата председатели“.

ЕС изпълни редица от препоръките на доклада в месеците след публикуването му. Сред тях бяха:

  • създаването на Европейски фискален съвет
  • започването на обсъждания по завършване на банковия съюз, включително по европейска схема за застраховане на депозитите
  • планът за действие за съюза на капиталовите пазари

През декември 2017 г. лидерите определиха завършването на банковия съюз и по-нататъшното развитие на ЕМС като приоритетни области. През декември 2018 г. те обмислиха създаването на „бюджетен инструмент за конвергенция и конкурентоспособност“ за еврозоната.

По-нататъшно развитие на ЕМС

След като получи мандат от лидерите от еврозоната на срещата на върха на държавите от еврозоната през декември 2018 г., Еврогрупата работи по преразглеждането на Договора за ЕМС до юни 2019 г. Чрез промените се осигурява по-ефективно и гъвкаво използване на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), включително:

  • по-достъпна превантивна кредитна линия на ЕМС за държавите членки, които може да се нуждаят от финансова подкрепа
  • засилена роля на ЕМС в предотвратяването и управлението на икономически кризи в еврозоната
  • по-прозрачен подход към оценката на устойчивостта на публичния дълг на държавите членки
  • кредитна линия или „общ предпазен механизъм“ към Единния фонд за преструктуриране, включен в банковия съюз

През ноември 2020 г. започнаха процесите на ратификация в държавите членки. Преразгледаният договор за ЕМС ще влезе в сила, след като бъде ратифициран от всички държави членки на еврозоната.

Общ бюджетен инструмент

През юни 2019 г. Еврогрупата постигна съгласие и по основните характеристики на общия бюджетен инструмент за конвергенция и конкурентоспособност за еврозоната и, за държавите – членки — на валутния механизъм на ЕС (ERM II), на доброволна основа. На 1 януари 1999 г. ЕС създаде валутния механизъм ERM II като приемник на валутния механизъм ERM. ERM II гарантира, че колебанията на обменните курсове между еврото и другите валути на ЕС не нарушават икономическата стабилност в рамките на единния пазар. Механизмът подпомага също страните да се подготвят за присъединяване към еврозоната.

Целта на бюджетния инструмент за конвергенция и конкурентоспособност беше да се създадат финансови стимули за структурни реформи и публични инвестиции, за да бъдат укрепени потенциалният растеж на икономиките в еврозоната и устойчивостта на единната парична единица срещу икономически сътресения.

Работата по бюджетния инструмент за конвергенция и конкурентоспособност беше преустановена с избухването на пандемията от COVID-19 през 2020 г. Той обаче послужи за основа за създаването на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е в центъра на временния план за възстановяване Next Generation EU.

С програмата на държавите членки бяха предоставени значителни безвъзмездни средства и заеми от ЕС в подкрепа на инвестициите и реформите, необходими за подпомагане на техните икономики след пандемията и за осъществяване на екологичния и цифровия преход. Като цяло ИПС се оказа по-устойчив от преди десет години.

Завършване на банковия съюз

През 2021 г. и 2022 г. Еврогрупата възобнови обсъжданията, свързани със завършването на банковия съюз. Министрите разгледаха въпроси като управлението на кризи, застраховането на депозитите, трансграничната интеграция и гаранциите за финансовата стабилност.

През юни 2022 г. Еврогрупата направи изявление относно бъдещето на банковия съюз. Министрите изразиха съгласие, че в непосредствен порядък работата следва да се съсредоточи върху укрепването на уредбата за управление на банкови кризи и за застраховане на депозитите (УКЗД).

Комисията предприе последващи действия през април 2023 г., като представи законодателно предложение за по-нататъшно укрепване на рамката на ЕС за УКЗД с акцент върху средните и по-малките банки.

Мащабна реформа на рамката за икономическо управление

Възстановяването от пандемията от COVID-19 и последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна поставиха нови предизвикателства пред икономиката на ЕС на фона на по-високите равнища на дълга и лихвените проценти, както и на новите цели в областта на инвестициите и реформите. Поради това ЕС актуализира допълнително своята рамка за икономическо управление, за да я адаптира към бъдещето.

Основната цел на реформата е да се гарантират стабилни и устойчиви публични финанси и същевременно да се насърчава чрез реформи и инвестиции устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки.

На 29 април 2024 г. Съветът прие пакета от законодателни актове, с които се реформира рамката на ЕС за икономическо и фискално управление. Новите правила влязоха в сила на 30 април 2024 г.

Бъдещи стъпки

Институциите на ЕС и държавите членки продължават да работят за адаптирането на ИПС към свят и потребности в постоянно развитие.

В ход е и работата по евентуалното въвеждане на цифрово евро.

Вж. също

Теми

Последна актуализация: 1 януари 2026 г.