Видове санкции, приемани от ЕС

Целите на санкциите на ЕС

Санкциите на ЕС могат да бъдат насочени срещу:

• правителства на държави извън ЕС заради провеждани от тях политики
• образувания (дружества), които осигуряват средства за провеждането на въпросните политики
• групи или организации, например терористични групи
• физически лица, като например терористи или лица, отговорни за нарушения на правата на човека

Санкциите се разработват по такъв начин, че да свеждат до минимум неблагоприятните последици за онези лица, които не носят отговорност за политиките или действията, довели до приемането на санкциите.

По-специално ЕС се стреми да сведе до минимум последиците за местното цивилно население и за легитимните дейности във или със съответната държава.

Какви са санкциите?

По-голямата част от режимите на санкции на ЕС са насочени срещу физически лица и образувания и се състоят от замразяване на активи и забрани за пътуване. ЕС може да приема и секторни мерки, например икономически и финансови мерки.

В тесен смисъл санкциите изискват специфично правно основание в Договорите за ЕС и включват:

Оръжейно ембарго

Забрана за износ на стоки и технологии, включени във военния списък на ЕС.

Забрана за пътуване

Лицата, които са обект на забрана, не могат да влизат в ЕС или да преминават транзитно през неговата територия.

Замразяване на активи

Всички активи в ЕС на санкционирани лица и образувания се замразяват.

Забрана за предоставяне на средства

Лицата и образуванията от ЕС не могат да предоставят средства на санкционираните.

Икономически санкции

Ограничения в областта на търговията, отбраната, технологиите, финансите, секторите на транспорта и енергетиката.

Дипломатически санкции

Прекъсване на дипломатическите отношения или отзоваване на дипломатическите представители на ЕС.

Санкции на ООН и на ЕС

Съществуват три вида режими на санкции, които ЕС може да прилага: Санкции на ООН, смесени санкции и автономни санкции на ЕС.

Санкции на ООН

ЕС прилага всички санкции, приети от Съвета за сигурност на ООН, като ги транспонира в правото на ЕС. ЕС поддържа постоянен диалог с ООН за по-добро координиране на съответните действия на държавите – членки на ЕС, по отношение на санкциите.

• Консолидиран списък на санкциите на Съвета за сигурност на ООН

Смесени санкции

Освен това ЕС може да подсилва санкциите на ООН като прилага по-строги мерки в допълнение към наложените от Съвета за сигурност на ООН.

Автономни санкции на ЕС

Съветът може да реши да наложи санкции по своя собствена инициатива. Предложения за този вид санкции могат да правят върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП) или държавите – членки на ЕС. Те обикновено се прилагат за срок от 12 месеца.

Ограничителните мерки се определят с решения на Съвета по линия на общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС).

Национални и тематични санкции

По-голямата част от режимите на санкции на ЕС се приемат с оглед на специфичната ситуация в дадена страна. Например бяха наложени санкции в контекста на положението в Русия, Беларус, Иран, Северна Корея, Сирия, Демократична република Конго и Венесуела.

Освен това ЕС прие и четири тематични режима, насочени срещу лица и образувания, отговорни за:

• терористични действия
• нарушения на правата на човека
• кибератаки
• разпространение и употреба на химическо оръжие

Всички правни актове, свързани със санкциите на ЕС, се публикуват в Официален вестник на ЕС.

Виж също

• Санкции на ЕС (Европейска служба за външна дейност)
• Санкции на ЕС (Европейска комисия)
• Карта на санкциите на ЕС (уебсайт)
• Платформа за проследяване на санкциите на ЕС (Европейска комисия)