"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
С Ваше позволение ще използваме бисквитки за събиране на обобщени анонимни данни за сърфирането и поведението на посетителите на нашия сайт. Ще използваме тези данни, за да подобряваме Вашата работа с нашия сайт.
Съветът по външни работи обсъди руската агресия срещу Украйна след изказването на украинския министър на външните работи Дмитро Кулеба, който се присъедини лично към министрите на външните работи на ЕС. Той информира министрите от ЕС за последните събития на място и наблегна на факта, че понастоящем Украйна води битка на два фронта: на военния фронт – тъй като Путин прави опит да придаде нова динамика на своята война преди зимата и да популяризира кандидатурата си за президент, и битка по пътя си за присъединяване към ЕС.
Върховният представител потвърди, че вече е започнал диалог и експертни консултации с Украйна относно бъдещите ангажименти в областта на сигурността, като подчерта, че е необходимо ЕС не само да предостави оперативна военна подкрепа на Украйна, но и да работи за осигуряването на предвидимо дългосрочно финансиране.
По-голямата част от министрите изразиха недвусмислено становище: моментът не е подходящ за намаляване на подкрепата ни за Украйна, а тъкмо напротив – сега е моментът да я увеличим и да ускорим нейното предоставяне. За да направим това, трябва да останем единни. Необходимо е да укрепим отбранителната си промишленост, за да помогнем на Украйна да стимулира собствената си отбранителна промишленост. Трябва да постигнем съгласие по 8-ия пакет по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ) и по ново допълнително финансиране за ЕМПМ в размер на 5 млрд. евро.
Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
Очаква се на декемврийското си заседание Европейският съвет да даде насоки относно ангажиментите в областта на сигурността.
Върховният представител информира Съвета за работата, извършена съвместно с Европейската комисия по приходите от блокирани руски активи. На Съвета ще бъдат представени предложения през следващите дни.
Съветът по външни работи обсъди положението в Израел и региона на фона на възобновяването на военните действия и разширяването им към южната част на Газа.
Министрите обсъдиха катастрофалното положение на цивилното население в Газа и неприемливото задържане на заложници от терористи.
Във връзка с това върховният представител подчерта, че човешкото страдание в Газа представлява безпрецедентно предизвикателство за международната общност. Жертвите сред цивилното население са между 60% и 70% от общия брой смъртни случаи, а 85% от населението или около 1,9 милиона души са вътрешно разселени.
Разтревожени сме от насилието в Западния бряг от страна на екстремистки заселници. Обезпокоени сме и от факта, че израелското правителство одобри изграждането на още 1 700 жилищни единици в Източен Йерусалим с цел разширяване на селищата и считаме това за незаконно съгласно международното право. Осъждаме това решение.
Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
Във връзка с това ЕС потвърди отново, че финансовата му подкрепа за Палестинската власт трябва да продължи. Върховният представител съобщи, че министрите ясно са заявили пред Комисията, че годишното финансиране от ЕС за Палестинската власт следва да бъде отпуснато бързо след преразглеждането на помощта от ЕС, при което не са открити доказателства за нарушаване на правилата на ЕС, нито за финансиране на тероризма или подклаждане на омраза и антисемитизъм.
Върховният представител предложи на Съвета по външни работи набор от елементи, които да направляват действията на ЕС:
да няма принудително разселване на цивилното население на Газа, нито окупация на ивицата от Израел
да продължат действията срещу Хамас, включително чрез ограничителни мерки
да се работи за налагане на ограничителни мерки срещу екстремистките заселници на Западния бряг, по примера на Съединените щати
да се използват ефективно мисиите на ЕС по линия на ОПСО на място – EUPOL COPPS и EU BAM Rafah
Върховният представител ще работи в тясно сътрудничество със специалния представител на ЕС за близкоизточния мирен процес, за да представи на Съвета предложения за продължаване на политическия процес, гарантиране на управлението в Газа и работа по решението за две държави.
Съветът по външни работи обсъди въпроса за региона на Сахел, където положението по отношение на сигурността и управлението се влошава. Военните хунти укрепват властта си, като същевременно ограничават свободите и разрушават демократичните институции и се сближават с Русия.
Съветът взе под внимание резултатите от проведената на 10 декември среща на върха на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), и потвърди, че ще продължи да подкрепя усилията ѝ за посредничество.
Министрите постигнаха съгласие по редица ръководни принципи, въз основа на които действията на ЕС в региона ще бъдат преразгледани, а инструментите на ЕС – адаптирани.
Освен това Съветът официално стартира нова инициатива по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в подкрепа на западноафриканските държави от Гвинейския залив (Кот д’Ивоар, Гана, Того и Бенин) по тяхно искане и с тяхно съгласие.
Неформална работна закуска с министъра на външните работи на Армения
Съветът по външни работи на ЕС проведе неформален обмен на мнения с министъра на външните работи на Армения Арарат Мирзоян и обсъди начините за укрепване на отношенията между ЕС и Армения, подкрепата на ЕС за Армения и перспективите за нормализиране на отношенията между Армения и Азербайджан.
Като първа стъпка от това засилено сътрудничество ЕС ще укрепи своята гражданска мисия по линия на ОПСО в Армения, увеличавайки присъствието си на място от 138 на 209 служители, като по този начин ще демонстрира ангажираността си със стабилността на границата между Армения и Азербайджан.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.