"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
Съветът по външни работи обсъди руската агресия срещу Украйна след изказване чрез видеоконферентна връзка на украинския министър на външните работи Дмитро Кулеба, който информира своите колеги от ЕС за последните събития на място.
Въпреки непрекъснатите нападения от страна на Русия Украйна постига важни военни успехи, особено в Черно море. Въпреки това Русия увеличава ракетните атаки и нападенията с дронове срещу граждански цели в Украйна и продължава да бъде заплаха за Европа.
Ето защо обсъжданията в Съвета се съсредоточиха върху необходимостта да продължи предоставянето на помощ на Украйна, включително на военна подкрепа.
Министрите постигнаха съгласие, че сега не е подходящият момент за отслабване на нашата подкрепа за Украйна. Тъкмо обратното: сега е моментът за повече и по-бързи действия. С финансови ресурси, военно оборудване, с обучение на войници и [предоставяне] на всичко, от което Украйна се нуждае за своята защита.
Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
Министрите обсъдиха начините за подпомагане на Украйна чрез предоставяне на повече и предвидима помощ преди извънредното заседание на Европейския съвет, насрочено за 1 февруари. Върховният представител изрази надежда, че ЕС ще може да постигне споразумение за допълване на Европейския механизъм за подкрепа на мира с пет милиарда евро и за създаването на „Фонд за помощ за Украйна“, за да се отговори на най-неотложните нужди на страната.
Що се отнася до блокираните руски активи, мога да заявя, че имаме политическо споразумение за финализиране на работата въз основа на предложението, което внесохме през декември, като се съсредоточим върху приходите или извънредните печалби.
Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
Положението в Близкия изток
Съветът по външни работи обсъди положението в Близкия изток и проведе отделни разговори по тази тема със: израелския министър на външните работи Израел Кац, министъра на външните работи на Саудитска Арабия – Файсал бин Фархан Ал Сауд, на Йордания – Айман Сафади, и на Египет – Самех Шукри, с генералния секретар на Лигата на арабските държави Ахмед Абулгейт, както и с министъра на външните работи на Палестинската власт Рияд ал-Малики.
По време на първото обсъждане с министър Кац министрите от ЕС постигнаха съгласие, че катастрофалното положение в Газа – нарастващият брой на смъртните случаи сред цивилното население, ширещият се глад, сериозната липса на хуманитарни доставки и достъп, както и израелските заложници, държани в продължение на повече от 100 дни, – е абсолютният и най-непосредствен приоритет.
Допълнителните смъртни случаи, разрушения и трудности за палестинския народ няма да помогнат за победата над Хамас и нейната идеология. Това няма да доведе до по-голяма сигурност за Израел, точно обратното.
Ето защо трябва да удвоим усилията си с международните партньори за преминаване от смъртоносна конфронтация към решение.
Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
След това, на работен обяд министрите от ЕС проведоха обсъждане с регионалните партньори в рамките на „Инициативата за Ден на мира“ – Саудитска Арабия, Йордания, Египет и Лигата на арабските държави.
Те постигнаха съгласие относно необходимостта от подкрепа за UNRWA (Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток) и обсъдиха следвоенна Газа, съвместните усилия за съживяване на политическия процес за намиране на двудържавно решение и работата за подготвителна мирна конференция и всеобхватен регионален мирен план.
Трето, министрите от ЕС проведоха и дискусия с палестинския министър на външните работи Ал-Малики, на която отново изтъкнаха силната подкрепа на ЕС за палестинския народ и Палестинската власт.
И накрая, върховният представител сподели с държавите – членки на ЕС, идеи за вътрешно обсъждане в рамките на ЕС относно всеобхватен подход за възобновяване на мирния процес в Близкия изток въз основа на работата, извършена в контекста на „Инициативата за Ден на мира“. Върховният представител предложи по-специално да се работи за подготвителна мирна конференция, която в бъдеще да разгледа по всеобхватен начин израелско-палестинския конфликт.
Министрите обсъдиха и други аспекти: текущата работа по санкциите срещу екстремистки и упражняващи насилие заселници на Западния бряг, продължаващото напрежение на израелско-ливанската граница и в Червено море, както и неотдавнашната спирала на насилие, причинила многобройни жертви сред цивилното население в целия регион и в Южна Азия.
Азербайджан и Армения
По точка „Текущи въпроси“ Съветът по външни работи засегна въпроса за Азербайджан/Армения. Съветът изрази солидарност с Франция във връзка с експулсирането на нейни дипломати и неотдавнашните атаки от страна на медиите. Министрите постигнаха съгласие, че Азербайджан трябва да се върне към преговорите по същество за мир и нормализиране на отношенията с Армения.
Всяко нарушение на териториалната цялост на Армения е неприемливо и ще има сериозни последици за отношенията с ЕС.
Заключения на Съвета
Съветът одобри заключения относно приоритетите на ЕС във форумите на ООН по правата на човека през 2024 г.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.
Министрите постигнаха съгласие, че сега не е подходящият момент за отслабване на нашата подкрепа за Украйна. Тъкмо обратното: сега е моментът за повече и по-бързи действия. С финансови ресурси, военно оборудване, с обучение на войници и [предоставяне] на всичко, от което Украйна се нуждае за своята защита.
