"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
С Ваше позволение ще използваме бисквитки за събиране на обобщени анонимни данни за сърфирането и поведението на посетителите на нашия сайт. Ще използваме тези данни, за да подобряваме Вашата работа с нашия сайт.
Съветът по външни работи обсъди руската агресия срещу Украйна след изказване чрез видеоконферентна връзка на украинския министър на външните работи Андрий Сибига, който информира колегите си от ЕС за последните събития на място и за най-неотложните украински нужди, особено по отношение на системите за противовъздушна отбрана и енергийната инфраструктура.
По време на последвалата дискусия Съветът по външни работи обсъди подкрепата на ЕС за формулата за мир на президента Зеленски и военната подкрепа на ЕС за Украйна. Върховният представител поясни, че съществува стратегическа логика зад укрепването на Украйна в политически и военен план в полза на мирните преговори и че мирът не може да се бърка с капитулация.
Върховният представител засегна въпроса за неотдавнашните руски нападения срещу енергийната и пристанищната инфраструктура, както и износа на зърно, и подчерта необходимостта да не се позволява на Путин да застрашава световната продоволствена сигурност или да успее в усилията си да използва зимата като оръжие.
Ще удължим мандата на военната мисия на Европейския съюз за предоставяне на помощ (в подкрепа на Украйна) за следващите две години. Надявам се, че ще постигнем консенсус за разширяване на нейния мандат.
Трябва също най-накрая да постигнем консенсус по моите предложения за деблокиране на Европейския механизъм за подкрепа на мира/Фонда за подпомагане на Украйна. Почти сме успели.
Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
Съветът проведе и обмен на мнения със специалния пратеник на ЕС Дейвид О’Съливан относно прилагането на санкциите на ЕС и усилията за борба със заобикалянето им. Върховният представител подчерта, че е постигнат напредък в борбата със заобикалянето на санкциите, но е необходимо да се направи повече, за да продължи борбата с това явление, включително в държавите — членки на ЕС.
Що се отнася до санкциите, Съветът наскоро прие нов режим, насочен срещу руските хибридни дейности срещу Европейския съюз и неговите държави членки, а днес прие ограничителни мерки срещу седем лица и седем образувания след трансфера на ракети и безпилотни летателни апарати от Иран към Русия.
Неформален обмен на мнения с министъра на външните работи, Британската общност и развитието на Обединеното кралство
Министрите проведоха неформален обмен на мнения, първи по рода си след излизането на Обединеното кралство от ЕС, с държавния секретар на Обединеното кралство по въпросите на външните работи, по въпросите на Британската общност и развитието Дейвид Лами, за да направят съвместна оценка на редица ключови въпроси в областта на външните работи, сигурността и отбраната в настоящия геополитически контекст.
Обменът показа, че е налице голяма степен на сближаване. Обединеното кралство и ЕС съвместно са в челните редици на международните усилия в отговор на руската агресия срещу Украйна и са единни в призива си за прекратяване на огъня в Газа и за обрат в тенденцията към силна ескалация в Близкия изток.
Върховният представител заключи, че страните ще обмислят провеждането на редовни консултации между ЕС и Обединеното кралство по конкретни теми, като агресията на Русия срещу Украйна, Индийско-Тихоокеанския регион и Западните Балкани.
Положението в Близкия изток
Съветът по външни работи обсъди ситуацията в Близкия изток, като се съсредоточи върху положението на място в целия регион. Министрите засегнаха въпросите за положението в Ливан, нападенията на Иран срещу Израел, хуманитарното положение в Газа и събитията на Западния бряг.
Що се отнася до Ливан, ЕС излезе с изявление, в което осъжда всички нападения срещу мисии на ООН и изразява особено дълбока загриженост във връзка с нападенията на израелските отбранителни сили (IDF) срещу временни сили на ООН в Ливан (UNIFIL), при които няколко миротворци бяха ранени. Съветът потвърди, че подобни нападения срещу мироопазващите сили на ООН представляват тежко нарушение на международното право, напълно неприемливи са и трябва да спрат незабавно.
Днес министрите изтъкнаха отново пълната си подкрепа за UNIFIL. Никой не иска от UNIFIL да се оттеглят. И впрочем трябва да е ясно, че не генералният секретар на Организацията на обединените нации решава дали UNIFIL да останат или да се оттеглят. Това решение следва да се вземе от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. [...] Днес нито една държава членка не подкрепи оттеглянето на UNIFIL. Така че, ако не е необходимо да се оттеглят, те трябва да останат. А ако трябва да останат, те трябва да останат в условия на безопасност.
Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
Върховният представител засегна и въпроса за подкрепата на ЕС за Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) , Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток, както и искането, отправено към Комисията, да предостави следващия транш от подкрепата на ЕС за UNRWA незабавно през следващите дни.
Накрая, по време на обсъждането Съветът повтори призива си за прекратяване на огъня в Газа, безусловно освобождаване на заложниците и пълно спазване на хуманитарното право. Министрите засегнаха и подготовката за заседанието на Съвета за асоцииране ЕС – Израел, което в миналото беше поискано от няколко държави членки.
Текущи въпроси
По точка „Текущи въпроси“ Съветът проведе обмен на мнения относно:
– процеса на нормализиране на отношенията между Армения и Азербайджан
– Грузия преди парламентарните избори на 26 октомври
– Република Молдова преди президентските избори и референдума за присъединяване към ЕС на 20 октомври. Съветът прие и ограничителни мерки, насочени срещу пет лица и едно образувание, отговорни за действия, дестабилизиращи Република Молдова.
− Африкански рог с акцент върху Судан и Сомалия, и
− Венесуела след изборите на 28 юли.
Заключения на Съвета и други решения
Съветът удължи с още една година прилагането на ограничителните мерки на ЕС срещу разпространението и употребата на химическо оръжие, наложени на 25 лица и 3 образувания, до 16 октомври 2025 г.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.
