"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
С Ваше позволение ще използваме бисквитки за събиране на обобщени анонимни данни за сърфирането и поведението на посетителите на нашия сайт. Ще използваме тези данни, за да подобряваме Вашата работа с нашия сайт.
Съветът обсъди агресивната война на Русия срещу Украйна след неформален обмен на мнения чрез видеоконферентна връзка с украинския министър на външните работи Андрий Сибига.
Последвалата дискусия на министрите беше съсредоточена върху въздействието на кризата в Близкия изток върху Украйна и агресивната война на Русия, по-специално нейните военни и енергийни последици.
Министрите ясно заявиха, че Украйна продължава да бъде основен приоритет на Европа в областта на сигурността, като вниманието към Украйна няма да бъде оставено да отслабне. Същите дронове, които атакуват Киев, атакуват държавите от Персийския залив, а тъй като Украйна разполага с най-добрите защити от дронове, обсъдихме накратко и как можем да установим връзка между опасността и способностите за защита срещу нея.
Кая Калас, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и председател на Съвета по външни работи
Съветът обсъди и подкрепата за Украйна, включително чрез заема за подкрепа на Украйна в размер на 90 милиарда евро за периода 2026 – 2027 г., както и начините за допълнително увеличаване на натиска върху Русия.
Европа ще запази санкциите и ще продължи постепенното отказване от руските изкопаеми горива. Ако искаме тази война да приключи, Москва трябва да разполага с по-малко, а не с повече средства за нея. Увеличаването на натиска върху сенчестия флот на Русия е един от най-добрите инструменти, с които разполагаме.
Кая Калас, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и председател на Съвета по външни работи
Съветът включи в санкционния списък девет лица, отговорни за клането в Буча през февруари и март 2022 г.
Съветът прие и допълнителни ограничителни мерки срещу четири лица, отговорни за чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство (FIMI) срещу ЕС и неговите държави членки и партньори, и одобри заключения относно укрепването на капацитета на ЕС за борба с хибридните заплахи.
Министрите на външните работи от ЕС обсъдиха положението в Близкия изток в контекста на последните събития във връзка с войната в Иран и последиците от нея в целия регион.
Иран
Министрите изразиха дълбока загриженост във връзка с продължаващата ескалация и риска от по-широк регионален конфликт. Те подчертаха, че единственият устойчив начин за излизане от кризата е прекратяване на военните действия, спиране на огъня и връщане към дипломацията.
Министрите обсъдиха и по-широките последици от конфликта, включително рисковете за регионалната стабилност, световните търговски маршрути, финансовите пазари и цените на енергията. Беше изразена особена загриженост относно сигурността на морските маршрути и необходимостта от запазване на свободата на корабоплаването, включително в Червено море и Ормузкия проток.
Възобновяването на доставките на торове, храни и енергия през Ормузкия проток е неотложен приоритет. [...] ЕС вече изпълнява военноморски операции. Изпълняваме операцията ASPIDES, която играе ключова роля за гарантиране на свободата на корабоплаването. По време на обсъжданията беше изразено ясно желание за засилване на тази операция.
Кая Калас, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и председател на Съвета по външни работи
Защитата на гражданите на ЕС в региона беше изтъкната като ключов приоритет. Министрите отбелязаха продължаващата координация между държавите членки и използването на инструменти на ЕС за улесняване на репатрирането и консулската помощ.
Това не е война на Европа, но интересите на Европа са пряко изложени на риск. С разрастването на тази война приоритетът на ЕС остава защитата на нашите граждани.
Кая Калас, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и председател на Съвета по външни работи
Министрите изтъкнаха, че е важно да се подкрепя иранското гражданско общество и да продължи взаимодействието с регионалните партньори, включително държавите от региона на Персийския залив, за да се подкрепят усилията за намаляване на напрежението и за укрепване на регионалната сигурност.
Съветът реши да наложи ограничителни мерки на още 16 лица и три образувания, отговорни за тежки нарушения на правата на човека в Иран.
Министрите разгледаха положението в Ливан, като изразиха загриженост относно риска страната да бъде допълнително въвлечена в конфликта и хуманитарните последици от продължаващите военни действия и широкомащабното разселване.
Министрите изтъкнаха необходимостта от намаляване на напрежението и призоваха за разоръжаване на Хизбула, като същевременно настойчиво призоваха Израел да проявява сдържаност и да избягва действия, които биха могли допълнително да дестабилизират страната. Те подчертаха също, че е важно да продължи подкрепата за стабилността и държавните институции на Ливан.
ЕС ще предостави на Ливан хуманитарна помощ в размер на 100 милиона евро. Продължаваме също така да подкрепяме ливанските въоръжени сили във връзка с разоръжаването на Хизбула.
Кая Калас, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и председател на Съвета по външни работи
Газа и Западният бряг
Министрите изтъкнаха, че продължаващата ескалация в региона не следва да отклонява вниманието от положението в Газа и Западния бряг. Те изразиха сериозна загриженост относно влошаващите се хуманитарни условия в Газа и недостатъчния поток от хуманитарна помощ, като подчертаха необходимостта да се гарантира пълен, безопасен и безпрепятствен хуманитарен достъп в съответствие с международното хуманитарно право. Освен това те изтъкнаха отново необходимостта от постигане на напредък по изпълнението на всеобхватния план за прекратяване на конфликта в Газа в съответствие с Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН.
Министрите изразиха и загриженост във връзка с ескалиращото насилие в Западния бряг, включително нападенията от агресивни заселници, и подчертаха необходимостта от защита на цивилното население, гарантиране на търсенето на отговорност и предотвратяване на по-нататъшна ескалация. Те изтъкнаха отново, че е важно да се запази реализуемостта на решението за две държави и да се подкрепят усилията за реформи от страна на Палестинската власт.
ЕС ще продължи да настоява за подобряване на хуманитарния достъп, намаляване на напрежението и подкрепа за реформите на палестинските власти.
Кая Калас, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и председател на Съвета по външни работи
Министрите обмениха мнения относно отношенията на ЕС с държавите от региона на южното съседство, като направиха преглед на изпълнението на Пакта за Средиземноморието, чието начало беше поставено през октомври 2025 г.
Министрите изтъкнаха, че е важно да се укрепи партньорството на ЕС с държавите от региона на южното съседство с цел насърчаване на стабилността, икономическото развитие и просперитета в цялото Средиземноморие. Те подчертаха необходимостта да се постигне напредък в изпълнението на Пакта и да се постигнат осезаеми резултати чрез конкретни инициативи и проекти.
Преди заседанието на Съвета по външни работи се проведе неформален обмен на мнения по време на работна закуска относно Европейската стратегия за сигурност.
Ясно е, че обстановката в областта на сигурността се променя бързо и не можем да реагираме само с извънредни срещи на върха. Нуждаем се от дългосрочна политика.
Кая Калас, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и председател на Съвета по външни работи
По време на работен обяд към министрите се присъедини индийският министър на външните работи Субрахманям Джайшанкар за неформално обсъждане на двустранните отношения и международните събития.
Други точки
По време на заседанието Германия и Франция повдигнаха въпроса за положението в Грузия с оглед на неотдавнашното приемане от нея на законодателния пакет относно чуждестранното финансиране и политическата дейност.
Естония, Латвия и Литва информираха министрите за твърденията на Русия срещу балтийските държави за неспазване на Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация (МКЛВФРД).
Италия и Малта информираха министрите за ескалиращата морска и екологична заплаха в Средиземно море, свързана руския газов танкер „Арктик Метагаз“.
Други решения
Съветът прие решение за подкрепа на африканските държави с оглед засилването на техния капацитет за борба срещу мините, което допринася за постигането на целта за Африка без мини.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.
