Среща на върха на Г-20, Рим, Италия, 30–31 октомври 2021 г.

Основни резултати

На 30 и 31 октомври 2021 г. лидерите на Г-20 се срещнаха на двудневна среща на върха, организирана от италианското председателство на Г-20 в Рим.

ЕС беше представляван от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

В края на срещата лидерите на Г-20 приеха декларация на лидерите на Г-20.

• Декларация от Рим на лидерите на Г-20

На срещата на върха лидерите на Г-20 се споразумяха:

• да направят необходимото целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса в сравнение с нивата от прединдустриалния период да остане постижима
• да ускорят действията си за постигане на глобални нулеви нетни емисии на парникови газове или въглеродна неутралност до или около средата на века
• да потвърдят ангажимента на развитите държави за финансиране на борбата с изменението на климата с оглед съвместно мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно, като приветстват поемането на нови ангажименти от страна на някои членове на Г-20
• да прилагат новите правила с оглед по-стабилна и по-справедлива международна данъчна система, включително въвеждане на минимален световен корпоративен данък в размер на 15% до 2023 г.
• да постигнат напредък в усилията за осигуряване на по-добър и по-навременен достъп до ваксини срещу COVID-19 в държавите с ниски и средни доходи
• да създадат съвместна работна група на Г-20 по финанси и здравеопазване, за да се гарантира адекватно финансиране на превенцията, готовността и реакцията при пандемии

Икономическото възстановяване

Лидерите отбелязаха, че през 2021 г. глобалната икономика се е възстановила със стабилни темпове благодарение на внедряването на ваксини и оказването на непрекъсната подкрепа по линия на политиките. Има обаче съществени различия при възстановяването както между отделните държави, така и вътре в тях.

Ето защо Г-20 остава решена да използва всички налични инструменти толкова дълго, колкото е необходимо с цел справяне с неблагоприятните последици от пандемията, по-специално за най-засегнатите лица като жените, младите хора и неформалните и нискоквалифицираните работници, както и по отношение на неравенството.

„Ще продължим да подкрепяме възстановяването, като избягваме преждевременното оттегляне на мерките за подкрепа, като същевременно запазваме финансовата стабилност и дългосрочната фискална устойчивост и предпазваме от низходящите рискове и отрицателните странични ефекти.“ Декларация на ръководителите на Г-20

Наред с другото Г-20 ще продължи да бъде бдителен по отношение на глобалните икономически предизвикателства, например прекъсването на веригите на доставки.

COVID-19

За да се преодолеят продължаващите пропуски във ваксинирането, лидерите на Г-20 поеха ангажимент за значително увеличаване на предоставянето на ваксини и достъпа до тях, терапевтични средства и диагностика, като се обърне специално внимание на нуждите на държавите с ниски и средни доходи.

Това следва да даде възможност за напредък към целта за ваксиниране на най-малко 40% от населението във всички държави до края на 2021 г. и на 70% до средата на 2022 г. в съответствие с препоръките на Световната здравна организация (СЗО).

Осигуряването на бързо и справедливо разпространение на ваксини в целия свят предполага укрепване на веригите на доставки, разширяване и диверсифициране на производствения капацитет, насърчаване на приемането на ваксините и доверието в тях и борба с дезинформацията.

Лидерите на Г-20 потвърдиха и ангажимента си към Декларацията от Рим, приета на световната среща на високо равнище по въпросите на здравето през май, в качеството ѝ на „компас за колективни действия“.

• Международна солидарност на ЕС по време на пандемията от COVID-19
• Декларация от Рим

Превенция, готовност и реакция при пандемии

С цел осигуряване на адекватно, устойчиво и по-добре координирано финансиране на превенцията, готовността и реакцията при пандемии, лидерите на Г-20 създадоха съвместна работна група на Г-20 по финанси и здравеопазване.

До началото на 2022 г. работната група ще предприеме мерки за създаване на финансов механизъм, който да бъде координиран от СЗО, за да се увеличи глобалното финансиране за превенцията, готовността и реакцията при пандемии.

Създаването на работната група беше предложено в навечерието на срещата на върха от министрите на здравеопазването и финансите от Г-20.

• Съвместно комюнике на министрите на финансите и здравеопазването от Г-20, 29 октомври 2021 г.

Лидерите отбелязаха също, че укрепването на превенцията, готовността и реакцията при пандемии може да включва международен инструмент или споразумение в контекста на СЗО.

Преди срещата на върха председателят Мишел подчерта ползите от един международен договор за пандемиите.

„Принципът за международен договор за пандемиите, основан на устава на Световната здравна организация, ще бъде предмет на специална Световна здравна асамблея през ноември. Считаме, че един такъв договор ще бъде най-добрият инструмент за подобряване на глобалната готовност и реакция при пандемии.“ Шарл Мишел, председател на Европейския съвет

• Устойчивост на здравеопазването в международен план: определящо предизвикателство (съобщение за медиите, 26 октомври 2021 г.)
• Международен договор за превенция и готовност при пандемии (обща информация)

Климат и енергетика

Лидерите на Г-20 поеха ангажимент да работят заедно, за да се гарантира успешният завършек на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP26), която започна в Глазгоу, Обединеното кралство, веднага след срещата на върха на Г-20.

Те потвърдиха отново ангажимента си за пълно и ефективно прилагане на Конвенцията на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Парижкото споразумение.

Лидерите на Г-20 отбелязаха, че постигането на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса в сравнение с нивата от прединдустриалния период ще изисква съдържателни и ефективни действия и ангажираност от страна на всички държави, като се вземат предвид различните подходи.

Държавите от Г-20 ще ускорят действията си в областта на смекчаването на изменението на климата, адаптацията и финансирането, като отчитат ключовото значение на постигането на глобални нулеви нетни емисии на парникови газове или въглеродна неутралност до или около средата на века.

Лидерите се ангажираха също така да предприемат по-нататъшни действия през това десетилетие и да формулират, прилагат, актуализират и когато е необходимо, увеличат своя национално определен принос (НОП) за 2030 г.

• Парижко споразумение относно изменението на климата (обща информация)
• Конференция на ООН по изменението на климата (COP 26), среща на върха на световните лидери, Глазгоу, Обединеното кралство, 1 ноември 2021 г.
• Среща на върха по въпросите на изменението на климата COP26: защо е важна (обща информация)

Лидерите припомниха и потвърдиха отново поетия от развитите държави ангажимент за финансиране на борбата с изменението на климата с оглед съвместно мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г. и в периода до 2025 г., за да се подпомогнат развиващите се държави в усилията им за намаляване на техните емисии на парникови газове и за смекчаване и адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата.

Те приветстваха също така поемането на нови ангажименти от страна на някои членове на Г-20 за увеличаване и подобряване на общия размер на техния принос към международното публично финансиране на борбата с изменението на климата до 2025 г. и изразиха надежда, че ще бъдат поети нови ангажименти и от други държави.

• Финансиране на борбата с изменението на климата: Съветът одобрява поетия през 2020 г. ангажимент (съобщение за медиите, 29 октомври 2021 г.)
• Заключения на Съвета относно финансирането на борбата с изменението на климата, 5 октомври 2021 г.
• Допълнение към Заключенията на Съвета относно финансирането на борбата с изменението на климата

Лидерите потвърдиха отново ангажимента си от 2009 г. за постепенно прекратяване и рационализиране в средносрочен план на неефективните субсидии за изкопаеми горива, които насърчават разточителното потребление.

Те поеха ангажимент за спиране на международното публично финансиране на нови централи за производство на енергия от въглища, които горят без улавяне и съхранение на въглерод, до края на 2021 г.

Лидерите на Г-20 подчертаха ангажимента си за поддържане на енергийната сигурност, като същевременно се предприемат действия във връзка с изменението на климата, и за гарантиране на преходи в енергийната система, осигуряващи енергия на достъпни цени за най-уязвимите домакинства и предприятия.

Те подчертаха също, че е важно да се осигуряват непрекъснати енергийни потоци от различни източници, доставчици и маршрути, както и да се насърчават отворени, конкурентни и свободни международни енергийни пазари.

Биологично разнообразие и околна среда

Лидерите на Г-20 поеха ангажимент за засилване на действията за спиране и обръщане на тенденцията за загуба на биологично разнообразие до 2030 г.

Те ще се стремят да гарантират, че най-малко 30% от земята в световен мащаб и най-малко 30% от световния океан и моретата ще бъдат съхранени или защитени до 2030 г., и ще съдействат на членовете да постигнат напредък към постигането на тази цел в съответствие с националните условия.

Лидерите призоваха другите държави да обединят усилията си с Г-20, за да постигнат амбициозната цел за засаждане на 1 трилион дървета до 2030 г. с участието на частния сектор и гражданското общество.

Устойчиво развитие

Лидерите на Г-20 изразиха дълбоката си загриженост относно въздействието на кризата, свързана с COVID-19, по-конкретно в развиващите се държави. Те потвърдиха отново ангажимента си за глобален отговор за ускоряване на напредъка към целите за устойчиво развитие и за подкрепа на устойчивото, приобщаващо и стабилно възстановяване в целия свят.

Лидерите поеха ангажимент да засилят действията си за изпълнение на Плана за действие на Г-20 относно Програмата до 2030 г. и подкрепата на Г-20 за ответните действия и възстановяването във връзка с COVID-19 в развиващите се държави. Те потвърдиха и продължаващата си подкрепа за африканските държави чрез редица инициативи, като например „Пакта за Африка“ на Г-20.

• Изказване на председателя Шарл Мишел на конференцията на Г-20 за „Пакта за Африка“ (съобщение за медиите, 27 август 2021 г.)
• Уебсайт на „Пакта за Африка“ на Г-20

Лидерите приветстваха новото общо разпределение на специалните права на тираж, което осигури равностойността на 650 милиарда щатски долара под формата на допълнителни резерви в световен мащаб. Г-20 ще работи върху начините за увеличаване на въздействието чрез доброволно насочване на част от разпределените специални права на тираж към подпомагане за уязвимите държави.

Лидерите на Г-20 призоваха Международния валутен фонд (МВФ) да създаде нов тръст за издръжливост и устойчивост, за да се осигури достъпно дългосрочно финансиране за държавите с ниски доходи, включително на африканския континент, малките островни развиващи се държави и уязвимите държави със средни доходи.

Лидерите приветстваха напредъка, постигнат в рамките на инициативата на Г-20 за суспендиране на обслужването на дълга (DSSI), като се смята, че между май 2020 г. и декември 2021 г. тя е дала възможност за отсрочване на обслужването на дълга в размер на най-малко 12,7 милиарда щатски долара в полза на 50 държави.

Дневен ред на срещата на върха

Обсъжданията на срещата на върха бяха организирани на три основни работни сесии и на две съпътстващи прояви с участието на лидерите.

Работни сесии

• Сесия I: „Глобална икономика и глобално здравеопазване“
• Сесия II: „Изменение на климата и околна среда“
• Сесия III: „Устойчиво развитие“

Съпътстващи прояви с участието на лидерите

• „Подкрепа за МСП и притежавани от жени предприятия с цел по-добро възстановяване“
• „Ролята на частния сектор в борбата с изменението на климата“

Двустранни срещи на председателя Мишел

Успоредно със срещата на върха председателят Мишел проведе редица двустранни срещи с други световни лидери:

• Нарендра Моди, министър-председател на Индия
• Ли Сян Лун, министър-председател на Сингапур
• Пол Кагаме, президент на Руанда и председател на Новото партньорство за развитие на Африка (NEPAD)
• Тедрос Аданом Гебрейесус, генерален директор на Световната здравна организация
• Алберто Фернандес, президент на Аржентина
• Скот Морисън, министър-председател на Австралия
• Ангела Меркел, канцлер на Германия
• Джоко Уидодо, министър-председател на Индонезия
• Реджеп Тайип Ердоган, президент на Турция

Председателят Мишел и председателят фон дер Лайен участваха и в неформална среща на лидерите на ЕС и Африканския съюз, присъстващи на срещата на върха, чийто домакин бе френският президент Еманюел Макрон.

Контекст

Относно италианското председателство на Г-20

Основната тема на италианското председателство обхващаше трите стълба „хора, планета, просперитет“. Тази тема беше застъпена на трите работни сесии на срещата на върха в Рим.

Относно Г-20

Членовете на Г-20 са Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Франция, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Япония, Мексико, Република Корея, Русия, Саудитска Арабия, Южна Африка, Турция, Обединеното кралство, САЩ и Европейският съюз.

Испания е постоянен гост. Италианското председателство на Г-20 покани още седем лидери като гости на срещата на върха, включително министър-председателя на Нидерландия.

Предишни срещи на върха

Предишната среща на върха на Г-20 през 2020 г. беше проведена чрез видеоконферентна връзка поради пандемията от COVID-19.

• Среща на върха на Г‑20, 21 – 22 ноември 2020 г.

Последната среща на върха на Г-20 с физическо присъствие се състоя в Осака, Япония, през 2019 г.

• Среща на върха на Г-20 в Осака, Япония, 28 – 29 юни 2019 г.