Парижко споразумение относно изменението на климата

Какво представлява Парижкото споразумение?

Парижкото споразумение е международен договор, който обвързва правно подписалите го страни да предприемат действия за борба с изменението на климата.

За първи път през 2015 г. правителствата съвместно се споразумяха за предприемането на голямо колективно усилие за ограничаване на глобалното затопляне и справяне с последиците от него.

Задържане на глобалното затопляне под 1,5°C

Справяне с последиците от изменението на климата

Споразумението влезе в сила на 4 ноември 2016 г., когато беше изпълнено условието то да бъде ратифицирано от поне 55 страни, отговорни за най-малко 55% от общите емисии на парникови газове.

То съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне.

Основни моменти от Парижкото споразумение

Дългосрочна цел

Повишаването на средната температура в световен мащаб не следва да надхвърля 1,5°C до края на века

Прозрачност

Държавите се отчитат както взаимно, така и пред обществеността доколко се справят с постигането на целите си, за да се гарантират прозрачност и надзор

Принос

Държавите поемат ангажимент за действия в областта на климата, като представят планове за действие в областта на климата с оглед намаляване на своите емисии

Солидарност

Необходимо е финансиране за действия във връзка с климата в помощ на уязвимите държави, за да могат те едновременно да намаляват емисиите си и да изграждат устойчивост спрямо изменението на климата.

Амбиция

Правителствата представят на всеки пет години плановете си за действие, като всеки следващ план трябва да съдържа още по-амбициозни цели

РКООНИК: глобалната конвенция в областта на климата

Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) е основното международно споразумение за действия в областта на климата. Парижкото споразумение беше прието по време на срещата на страните по РКООНИК през 2015 г.

РКООНИК е една от трите конвенции, приети на срещата на върха за Земята в Рио през 1992 г., на която международната общност призна необходимостта от колективни действия, за да се защитят хората и околната среда и да се ограничат емисиите на парникови газове.

Конвенцията е ратифицирана от почти всички страни по света.

През 1997 г. страните, подписали РКООНИК, сключиха Протокола от Киото, с който за развитите държави се въвежда за първи път правно обвързваща цел за намаляване на емисиите, чийто срок на действие изтече през 2020 г.

Посредством Парижкото споразумение държавите подновиха ангажимента си за действия в областта на климата и постигнаха съгласие по нови цели за ускоряване на усилията за ограничаване на глобалното затопляне.

ЕС и Парижкото споразумение

ЕС и всички негови държави членки са подписали и ратифицирали Парижкото споразумение и са силно ангажирани с неговото прилагане.

С ратифицирането на споразумението ЕС и неговите държави са правно обвързани от целта на споразумението за поддържане на глобалните температури в безопасни граници.

За да постигне тази цел ЕС, наред с другото, започна изпълнението на стратегията на Европейския зелен пакт, с която се въвеждат мерки и правила за драстично намаляване на емисиите и за трансформиране на икономиката на Съюза, така че той да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.

През октомври 2025 г. Съветът одобри заключенията относно подготовката на ЕС за 30-ата конференция на страните (COP30) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), която ще се проведе от 10 до 21 ноември 2025 г. в Белем, Бразилия.

В заключенията се очертават основните приоритети и позиции на ЕС за конференцията, като се поставя акцент върху спешната необходимост от глобални действия и сътрудничество в областта на климата.

На 5 ноември Съветът одобри актуализиран национално определен принос (НОП) на ЕС и неговите държави членки, който да бъде представен на РКООНИК преди COP30. НОП обхваща периода до 2035 г.

В актуализирания НОП се възпроизвежда целта на ЕС за постигане на нетно намаление на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. и се въвежда индикативен принос от 66,25% до 72,5% за 2035 г. като част от курса към постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.

• Парижко споразумение: ЕС представя на ООН актуализирания си НОП с индикативна цел за 2035 г. преди COP 30 (съобщение за медиите, 5 ноември 2025 г.)
• COP30: Съветът определя позицията на ЕС за конференцията по въпросите на климата в Белем (съобщение за медиите, 21 октомври 2025 г.)

Амбицията на ЕС по отношение на климата прави Съюза водеща сила в борбата срещу изменението на климата. Смелите политики и действия, които предприема, го превръщат във фактор за определяне на световните стандарти и спомагат за стимулиране на амбицията по отношение на климата в глобален мащаб.

Ролята на Съвета в Парижкото споразумение

Всяка година страните по РКООНИК провеждат заседания на Конференцията на страните (COP), за да разгледат и обсъдят постигнатия напредък по Конвенцията, свързаните с нея споразумения и тяхното изпълнение.

ЕС и неговите държави членки са страни както по РКООНИК, така и по Парижкото споразумение. Те участват ежегодно в COP и в преговорите, определени от Конвенцията за климата, с цел да постигнат споразумение по актуализираните или нови правила в рамките на глобалните споразумения.

Председателството на Съвета, заедно с Европейската комисия, ръководи делегацията на ЕС на СОР. Председателят на Европейския съвет също може да вземе участие в конференцията.

На тези форуми ЕС заема единна позиция. Съветът на ЕС одобрява заключения на Съвета преди международната среща с цел постигане на съгласие по основната преговорна позиция на ЕС за преговорите по въпросите на климата.

• Ролята на Съвета в международните споразумения

Виж също

• Парижкото споразумение (уебсайт на ООН)
• РКООНИК (уебсайт)