Гражданска защита на ЕС
Всяка държава по света може да поиска помощ чрез Механизма за гражданска защита на ЕС, когато някоя извънредна ситуация надхвърля капацитета ѝ за реагиране при бедствия.
Какво представлява гражданската защита?
Гражданската защита включва превантивни мерки за намаляване на въздействието на бъдещи извънредни ситуации или бедствия и помощ, предоставяна на нуждаещото се население след природно или предизвикано от човека бедствие.
В зависимост от естеството на бедствието тази помощ може да приеме различни форми, като например:
- операции по издирване и спасяване
- гасене на пожари в горите и градовете
- разполагане на медицински персонал
- медицинско оборудване и лекарства
- пречистване на водата
- временен подслон при извънредни ситуации
- безопасно репатриране на граждани на ЕС
Държавите, засегнати от мащабни бедствия, често са в изключително трудно положение и тяхната способност за реагиране е ограничена. Ето защо от първостепенно значение е наличието на съгласуван отговор на равнището на ЕС:
- за да се гарантира, че помощта се предоставя там, където е необходима
- за да се предотврати дублирането на усилия при предоставянето на хуманитарна помощ
Как функционира Механизмът за гражданска защита на ЕС
Механизмът за гражданска защита на ЕС съгласува действията в отговор на природни и причинени от човека бедствия на равнище ЕС. Неговите цели са:
- насърчаване на сътрудничеството между националните органи за гражданска защита
- повишаване на обществената осведоменост и подготвеност по отношение на бедствията
- осигуряване на възможност за бърза, ефективна и координирана помощ на засегнатото население
В допълнение към 27-те държави – членки на ЕС, в механизма участват и някои държави извън ЕС: Албания, Босна и Херцеговина, Исландия, Молдова, Норвегия, Северна Македония, Сърбия, Турция, Черна гора и Украйна.
Координационният център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) е оперативното ядро на Механизма за гражданска защита на ЕС. Той наблюдава събитията по целия свят 24/7 и координира усилията на ЕС за реагиране при бедствия.
Спътниковите карти, изготвени от услугата за управление на извънредни ситуации на „Коперник“, също подпомагат операциите на гражданската защита. Навременната и точна геопространствена информация, предоставяна от „Коперник“, е полезна за очертаване на засегнатите райони и планиране на операции за оказване на помощ при бедствия.
Механизмът включва Европейски резерв за гражданска защита. Този резерв обединява на доброволни начала предварително заделени активи от държавите членки за незабавно разполагане в рамките на ЕС или извън него.
През 2019 г. ЕС създаде резерва rescEU, който включва:
- флот от противопожарни самолети и хеликоптери
- самолети за медицинска евакуация
- екипи за спешна медицинска помощ и полеви болници
- резерв от медицинско оборудване и мобилен лабораторен капацитет
- капацитет за откриване, обеззаразяване и натрупване на запаси с цел реагиране на химични, биологични, радиологични и ядрени инциденти
- временни приюти
- транспорт и логистика
Механизмът за гражданска защита на ЕС също така помага за координиране на подготвеността и превантивните дейности при бедствия на националните органи и допринася за обмена на добри практики.
За да се осигури по-добър отговор на бъдещите предизвикателства, през май 2021 г. Съветът прие нов регламент за укрепване на механизма.
Новите правила предоставят на ЕС допълнителен капацитет за реагиране на нови рискове в ЕС и извън него и за увеличаване на резерва rescEU.
През ноември 2023 г. ЕС прие решение относно финансирането на противопожарни самолети и хеликоптери до края на 2027 г.
Гражданската защита на ЕС в действие
Всяка държава по света, а също така и Организацията на обединените нации и нейните агенции, както и други международни организации, могат да поискат помощ от Механизма за гражданска защита на ЕС, когато мащабът на извънредната ситуация надхвърля капацитета ѝ да реагира самостоятелно.
При поискване на помощ от дадена държава ERCC координира и мобилизира помощта или експертния опит, предлагани от държавите членки.
От 2001 г. насам Механизмът за гражданска защита на ЕС е задействан повече от 770 пъти в рамките на ЕС и извън него.
Сред последните случаи на задействане на механизма са:
- войната на Русия срещу Украйна
- конфликтът в Близкия изток
- горските пожари и наводненията в Европа
- земетресението в Турция и Сирия през 2023 г.
- извънредната ситуация в областта на здравеопазването, породена от COVID-19 през периода 2020 г. – 2022 г.
- репатриранията от Афганистан през 2021 г.
Агресивната война на Русия срещу Украйна
В отговор на военната агресия на Русия ЕС координира най-голямата досега операция на Механизма за гражданска защита на ЕС.
Всички държави от ЕС, както и Исландия, Молдова, Норвегия, Северна Македония, Сърбия и Турция, предоставят материална помощ на Украйна, включително:
- медицински материали
- генератори на електроенергия
- средства за осигуряване на подслон и защитно облекло
- противопожарно оборудване
- храна и помпи за вода
ЕС създаде логистични центрове в Полша, Румъния и Словакия за по-ефективно насочване на доставки към Украйна.
Като се има предвид огромната нужда от медицински материали в Украйна, ЕС разположи своя стратегически резерв в rescEU. ЕС координира и медицинските евакуации на украински пациенти, нуждаещи се от спешно лечение, и откри специализиран медицински център в Жешов (Полша).
Извънредната ситуация в областта на здравеопазването, породена от COVID-19
По време на пандемията от COVID-19 ЕС помогна за координирането и финансирането на доставката на медицинско оборудване и свързаните с него изделия в цяла Европа и по света.
Механизмът за гражданска защита на ЕС беше задействан 260 пъти между 2020 г. и 2022 г. поради извънредната ситуация в областта на здравеопазването, предизвикана от COVID-19 – най-големият брой задействания в историята на механизма.
Предоставената помощ включваше:
- даряване на предпазни средства като маски, ръкавици, гащеризони и очила
- медицински екипи и медицинско оборудване
- ваксини
- трансгранично лечение на пациенти
- връщане на блокирани граждани на ЕС у дома
Гражданска защита и изменение на климата
Екстремните метеорологични явления, произтичащи от изменението на климата, стават все по-чести, интензивни и постоянни.
Ето защо през март 2022 г. Съветът прие заключения, в които се призовава за по-нататъшно адаптиране на системите за гражданска защита към последиците от изменението на климата по отношение на предотвратяването, готовността, реагирането и възстановяването.
В този контекст държавите членки се насърчават:
- да инвестират в научни изследвания и иновации
- да гарантират наличието на достатъчен капацитет на национално равнище
- да подкрепят подготвеността на населението
Тези заключения са важна стъпка в посока повишаване на устойчивостта на ЕС.
Изменението на климата струва живот и пари (Инфографика)
Работна група на Съвета „Гражданска защита“
В рамките на Съвета работна група „Гражданска защита“ (PROCIV) е органът, който разглежда въпросите, свързани с гражданската защита, като:
- законодателни предложения на Комисията
- заключения на Съвета по конкретни теми
- принос към преговорите в рамките на международни форуми
Той провежда и обсъждания на политиките и обмен на мнения по конкретни теми. Работната група се председателства от ротационното председателство на Съвета, което изготвя работна програма.
Последна актуализация: 1 август 2025 г.