Хуманитарна помощ
Взети заедно, ЕС и неговите 27 държави членки са водещият донор на хуманитарна помощ за населението, засегнато от бедствия по света. Помощта от ЕС има за цел спасяването на човешки живот, предотвратяването и облекчаването на човешкото страдание и запазването на човешкото достойнство.
Помощ за най-уязвимите
ЕС предоставя хуманитарна помощ на нуждаещите се в държави извън ЕС, които са били засегнати от бедствия, причинени от човека, или природни бедствия. Особено внимание се обръща на най-уязвимите жертви.
Сред нуждаещите се от хуманитарна помощ са:
- застрашено от недохранване и глад население
- бежанци и вътрешно разселени лица
- жертви на въоръжени конфликти и други форми на физическо или психическо насилие
- хора, чиито домове и поминък са унищожени
Примери за бедствия, причинени от човека, и природни бедствия са въоръжените конфликти, гражданските вълнения, сушите, наводненията, земетресенията, вълните цунами и ураганите.
Безпрецедентни хуманитарни кризи
Според Организацията на обединените нации днешните безпрецедентни хуманитарни нужди се дължат най-вече на комбинация от задълбочени въоръжени конфликти, които способстват за ускоряване на изменението на климата и за глобалната икономическа нестабилност. Тези кризи се припокриват във все по-голяма степен, създавайки „сложни извънредни ситуации“, при които бедствия, война и бедност се засилват помежду си.
През 2026 г. 239 милиона души се нуждаят от спешна хуманитарна помощ след 2025 г., която бе белязана от рязко намаляване на хуманитарните операции и рекорден брой смъртоносни нападения срещу хуманитарни работници.
Войните в Судан, Газа и Украйна, наред с тези на други места, водят до разселването на милиони хора и причиняват жертви сред цивилното население. До средата на 2025 г. над 117 милиона души по света са били принудително разселени, което е било съпроводено с масови нарушения на международното хуманитарно право.
Водещият донор на хуманитарна помощ
Хуманитарната помощ е основен компонент на външната политика на ЕС, израз на универсалната стойност на солидарността между хората и морален императив.
Взети заедно, ЕС и неговите 27 държави членки са водещият донор на хуманитарна помощ в света. По данни на ООН през 2025 г. те са предоставили около 40% от хуманитарната помощ в световен мащаб.
Хуманитарната помощ е споделена компетентност между ЕС и държавите членки, както е посочено в член 4, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Всяка държава членка решава на коя хуманитарна организация или фонд да предостави средства, в какъв размер и в отговор на кои кризи.
ЕС допълва и засилва усилията на държавите членки чрез своя бюджет. Дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021 – 2027 г. включва специален бюджетен ред за хуманитарна помощ с общо 11,57 милиарда евро, разпределени за седемгодишния период, или около 1,65 милиарда евро годишно. Бюджетът на ЕС за хуманитарна помощ за 2025 г. възлиза на 1,9 милиарда евро.
ЕС предоставя хуманитарна помощ от 1992 г. насам в над 110 държави, като всяка година тази помощ достига до милиони хора по целия свят.
Понастоящем ЕС предоставя хуманитарна помощ във всички големи райони, засегнати от кризи, включително Газа, Сирия, Судан, Южен Судан, Украйна, Сахел, Йемен, Мианмар/Бирма, Демократична република Конго, Афганистан и Хаити.
Оказване на помощ по линия на гражданската защита
В най-уязвимите региони на света хуманитарната помощ от ЕС обикновено върви ръка за ръка с помощта за гражданска защита. Експертите и в двете области работят в тясно сътрудничество, за да се осигури най-съгласуван и ефективен отговор.
Механизмът за гражданска защита на ЕС, който е инструментът на ЕС за координиране на помощта за държавите, засегнати от бедствия, може да бъде задействан само ако държава в ЕС или другаде поиска помощ. Механизмът координира например осигуряването на екипи и оборудване за издирване и спасяване, разполагането на противопожарни самолети и репатрирането на граждани на ЕС.
Хуманитарната помощ не бива да се обърква със сътрудничеството за развитие, чиято цел е подкрепа за дългосрочното икономическо, екологично, социално и политическо развитие на държави извън ЕС.
Как се предоставя хуманитарната помощ
Помощта от ЕС се координира от генерална дирекция „Гражданска защита и операции за хуманитарна помощ“ (ECHO) на Европейската комисия.
Хуманитарната помощ, финансирана от ЕС, се предоставя на място от над 200 партньорски организации, включително агенции на ООН (като OCHA, СПП, ВКБООН и УНИЦЕФ), Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец и международни и национални неправителствени организации (НПО).
За да получат финансиране за хуманитарен проект, партньорските хуманитарни организации трябва да представят предложения за финансиране и да следват строги насоки за оценка и мониторинг на проектите. Партньорите трябва да признаят подкрепата на ЕС, като покажат визуалната идентичност на ЕС на обектите, свързани с проектите.
Чрез хуманитарната си помощ ЕС подпомага най-уязвимите групи от населението с:
- продоволствена сигурност
- хранителна помощ
- спешна медицинска помощ
- чиста вода и добри санитарни условия
- подслон
- защита от физически и психологически вреди
- образование в извънредни ситуации
- помощ под формата на парични средства
Тъй като вследствие на изменението на климата наводненията, сушите и ураганите ще зачестят, ЕС и неговите държави членки предоставят подкрепа също за укрепване на капацитета за реагиране при бедствия, свързани с климата, и за повишаване на устойчивостта на най-уязвимите от тях.
Регламент на ЕС относно хуманитарната помощ
Регламентът на ЕС относно хуманитарната помощ, приет през 1996 г., определя начина, по който Европейската комисия изпълнява хуманитарни операции от името на ЕС.
В него се определят основните цели, принципи и процедури за изпълнение на операциите на ЕС за хуманитарна помощ.
Хуманитарни принципи
Хуманитарната помощ се предоставя въз основа на хуманитарните принципи на неутралност, хуманност, независимост и безпристрастност. Помощта се предоставя независимо от расата, етническата група, религията, пола, възрастта, националността или политическата принадлежност на бенефициерите.
Хуманност
Човешкото страдание трябва да се облекчава навсякъде, където съществува, като се обръща особено внимание на най-уязвимите.
Неутралност
Хуманитарната помощ не трябва да благоприятства нито една от страните във въоръжен конфликт или друг спор.
Безпристрастност
Хуманитарната помощ трябва да се предоставя единствено въз основа на нуждите, без дискриминация.
Независимост
Хуманитарните цели трябва да бъдат отделени от политическите, икономическите, религиозните, военните или други цели.
Тези принципи, залегнали в международното хуманитарно право, са възприети от Организацията на обединените нации в резолюции 46/182 и 58/114 на Общото събрание.
На равнището на ЕС хуманитарните принципи са залегнали в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, подписан през декември 2007 г. от Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия.
Консенсусът очертава основната рамка на политиката на ЕС, когато действа в отговор на хуманитарни кризи. В него се посочва защо, как и кога действа ЕС. Първостепенните цели на хуманитарната дейност, залегнали в консенсуса, са:
- опазването на човешкия живот
- предотвратяването и облекчаването на страданията
- оказването на помощ за запазване на човешкото достойнство в условията на природни бедствия и причинени от човека бедствия
Ролята на Съвета в хуманитарната помощ
Въпреки че Съветът не взема решения по оперативни въпроси, като например размера на финансирането, което трябва да бъде предоставено в отговор на конкретни кризи, той играе важна роля при определянето на позицията на ЕС по отношение на трети държави и региони чрез приемането на заключения на Съвета.
По отношение на хуманитарните въпроси това често означава да се настоява пред съответните страни да разрешат конфликтите, които стоят в основата на хуманитарните кризи, както и да се утвърждава спазването на международното хуманитарно право.
Работна група „Хуманитарна и продоволствена помощ“
Работна група „Хуманитарна и продоволствена помощ“ (COHAFA) е органът на Съвета, който отговаря за обсъждане на въпросите, свързани с хуманитарната помощ, например:
- мониторинг на хуманитарните нужди по света и на отговора на ЕС
- ефективност на световната хуманитарна система
- изготвяне на изявленията на ЕС в съответните международни организации и форуми
- придържане към Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, хуманитарните принципи и зачитането на международното хуманитарно право
Работна група „Хуманитарна и продоволствена помощ“ е създадена през 2008 г. след подписването на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ. Работната група се председателства от ротационното председателство на Съвета.
Международно хуманитарно право
ЕС е ангажиран с международното хуманитарно право – набор от правила, които определят отговорностите на държавите и недържавните въоръжени групировки по време на въоръжен конфликт.
Хуманитарното право се основава главно на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи, приети през 1977 г. и 2005 г. Всички 27 държави – членки на ЕС, са ратифицирали Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях. Тези конвенции се допълват от правила на международното обичайно право.
Правилата изискват, наред с другото:
- бързо и безпрепятствено преминаване на хуманитарната помощ
- защита на цивилното население (включително хуманитарните работници)
- защита на здравното обслужване
- защита на обекти, които са абсолютно необходими за оцеляването на цивилното население
Те имат за цел да се защитят лицата, които не участват или вече не участват в сраженията, включително цивилното население, медицинския персонал, хуманитарните работници, ранените хора, болните и корабокруширалите войници и военнопленниците или други задържани лица. Международното хуманитарно право също така налага ограничения по отношение на средствата и методите за водене на война (например забраната на определени оръжия).
Международното хуманитарно право все по-често се нарушава в конфликти по света, например чрез:
- нападения срещу болници и училища
- нападения срещу хуманитарни и медицински работници
- отказ на достъп до животоспасяваща хуманитарна помощ
- нападения срещу цивилни лица
- набиране и използване на деца войници
- изнасилване и други форми на сексуално насилие
Това насилие засяга цивилното население и пречи на милиони хора да получат животоспасяваща помощ.
2024 г. беше най-смъртоносната година за хуманитарните работници, регистрирана в историята – 385 убити, 308 ранени и 137 отвлечени. През 2025 г. бяха убити 334 хуманитарни работници, 193 бяха ранени и 112 бяха отвлечени.
Вж. също
Реакция при кризи
Интегрирана реакция на политическо равнище при кризи (IPCR)
Гражданска защита на ЕС
- Хуманитарна подкрепа за гражданите на Афганистан
- Хуманитарна подкрепа за палестинците
- Хуманитарна подкрепа за гражданите на Судан
- Хуманитарна подкрепа за гражданите на Украйна
- Хуманитарна подкрепа за гражданите на Венесуела
- Хуманитарна помощ (Европейска комисия)
- Хуманитарна реакция и реакция при извънредни ситуации (Европейска служба за външна дейност)
Последна актуализация: 25 февруари 2026 г.