Рамка за икономическо управление
Икономическото управление е основен стълб на Икономическия и паричен съюз. Функцията му е да установява и коригира икономически дисбаланси, които биха могли да отслабят националните икономики или да засегнат други държави от ЕС чрез трансгранични странични ефекти.
Какво представлява рамката за икономическо управление на ЕС?
Преди въвеждането на еврото през 1992 г. ЕС създаде структурата на икономически и паричен съюз чрез Договора от Маастрихт.
Рамката за икономическо управление представлява система от институции и процедури, която ЕС създава, за да координира икономическите политики на държавите членки и да постига икономическите си цели. Рамката включва развита структура за координиране на политиките и надзор. Тя се основава на принципите на мониторинг, предотвратяване и коригиране на икономическите тенденции, които биха могли да отслабят икономиките на отделните държави членки или да доведат до последици за други икономики.
Ефективната координация и надзор на икономическата политика в целия ЕС носи три основни ползи.
Гарантира стабилността и устойчивостта на публичните финанси в средносрочен и дългосрочен план за всички държави членки
Насърчава устойчивия икономически растеж и сближаването
Спомага за преодоляването на макроикономическите дисбаланси посредством реформи и инвестиции за засилване на растежа и устойчивостта
Заедно с единната валута в еврозоната и свързаната с нея единна парична политика рамката за икономическото управление на ЕС допринесе за икономическата стабилност, растежа и повишаването на заетостта.
Реформа на рамката за икономическо управление
След Договора от Маастрихт рамката на икономическото управление на ЕС постепенно еволюира. Осъществени бяха реформи в отговор на икономически кризи като световната финансова криза от 2008 г.
Възстановяването от пандемията от COVID-19 и последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна създават нови предизвикателства за икономиката на ЕС на фона на по-високи равнища на дълга и лихвени проценти и нови цели в областта на инвестициите и реформите. Настоящата рамка се оказа също и твърде строга в трудни времена, което доведе до нееднакво спазване на правилата от страна на държавите членки.
Поради това ЕС актуализира отново своята рамка за икономическо управление, за да я подготви за бъдещето. На 29 април 2024 г. Съветът прие пакета от законодателни актове, с които се реформира рамката на ЕС за икономическо и фискално управление. Новите правила влязоха в сила на 30 април 2024 г.
Основните цели на реформата са:
- да се гарантират стабилни и устойчиви публични финанси
- да се насърчи растежът чрез реформи и инвестиции
Новите правила имат за цел и да допринесат към приоритетите на ЕС за изграждане на цифрово, екологично и по-устойчиво бъдеще, като същевременно се засили подкрепата за неговата конкурентоспособност и стратегическа автономност.
Какви са правилата?
Рамката на ЕС за икономическо управление се основава на различни групи правила.
Договор за функционирането на ЕС (ДФЕС)
В ДФЕС се определят референтни стойности за равнищата на бюджетния дефицит и държавния дълг:
3% за съотношението между планирания или фактическия бюджетен дефицит и брутния вътрешен продукт (БВП) по пазарни цени; 60% за съотношението между държавния дълг и БВП по пазарни цени.
Пакт за стабилност и растеж (ПСР)
В ПСР се определят правилата за мониторинг и координация на националните фискални и икономически политики.
ПСР съдържа както превантивни, така и корективни правила. Той се прилага за всички държави – членки на ЕС, но санкциите по корективните мерки се прилагат само за държавите от еврозоната.
Пакет от шест и пакет от два законодателни акта
Регламенти, които засилват фискалния надзор и създават процедура при макроикономически дисбаланси, за да се гарантира надзор на дисбалансите, възникващи извън фискалните политики.
Превенция
Пактът за стабилност и растеж (ПСР) съдържа рамка за фискално управление, известна още като „предпазни мерки“. Предпазните мерки целят да осигурят стабилни публични финанси и устойчив платежен баланс и да се избегне прекомерен бюджетен дефицит.
В рамките на ежегодния европейски семестър ЕС и неговите държави членки осъществяват на практика голяма част от тази координация на своите икономически и фискални политики, като ги привеждат в съответствие с договорените на равнище ЕС правила.
Всяка година всяка държава членка получава насоки от Съвета относно своите икономически, бюджетни, свързани със заетостта и структурни политики. Тези специфични за всяка държава препоръки първоначално се предлагат от Комисията и след това се анализират и обсъждат от експертите на държавите членки, одобрени от министрите на икономиката и финансите на ЕС, преди да бъдат обсъдени от държавните и правителствените ръководители от ЕС на Европейския съвет и след това официално приети от Съвета.
Договорената реформа въвежда индивидуален подход за всяка държава членка, като се вземат предвид различните фискални позиции, равнищата на публичния дълг и икономическите предизвикателства в целия ЕС. Същевременно тя гарантира цялостно намаляване на съотношенията на дълга и дефицита до разумни равнища поетапно и реалистично, като се благоприятства растежът. Тя също така гарантира ефективен многостранен надзор.
Референтна траектория
Комисията ще изпраща основана на риска и диференцирана референтна траектория, изразена като многогодишни нетни разходи, на държавите членки в случаи, при които държавният дефицит и дълг надвишават референтните стойности съответно от 3% и 60% от БВП. Държавите членки, които спазват референтните стойности, могат да поискат от Комисията техническа информация относно структурното първично салдо, необходима, за да се гарантира, че номиналният им дефицит се запазва под 3% от БВП.
Траекторията гарантира, че след период на фискална корекция държавният дълг на държавите членки следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища под 60% от БВП в средносрочен план. Освен това тя има за цел да гарантира, че всеки бюджетен дефицит ще бъде сведен и поддържан под 3% от БВП.
Стандартният период на фискална корекция е четири години. Държавите членки обаче могат да поискат по-дълъг период на приспособяване до седем години. Това удължаване е разрешено, ако въпросната държава членка извършва реформи и инвестиции, които подобряват устойчивостта и потенциала за растеж, подкрепят фискалната устойчивост и са насочени към общите приоритети на ЕС, като например екологичния и цифровия преход, енергийната сигурност или изграждането на отбранителни способности.
Референтната траектория трябва да бъде съобразена с два механизма:
- механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга
- механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит
Механизмът за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга гарантира, че съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП намалява с минимална средна годишна стойност от 1% от БВП, когато съотношението на дълга към БВП на държавата членка надвишава 90%, или от 0,5% от БВП, когато съотношението на дълга към БВП на държавата членка остава между 60% и 90%. Този механизъм не се прилага за държави със съотношение на дълга към БВП под 60%. Целта му е постепенно и реалистично да се намалят съотношенията на дълга към БВП до разумни равнища.
Механизмът за гарантиране на устойчивостта при дефицит осигурява предпазен марж под референтната стойност от 3% за дефицита по Договора. Неговата цел е националните бюджети да бъдат съобразени с бъдещето чрез създаване на фискални буфери.
Национални средносрочни фискално-структурни планове
Съгласно новата рамка всяка държава членка изготвя средносрочен фискално-структурен план за период от четири или пет години. Този план съдържа нейните фискални ангажименти, ангажименти за реформи и инвестиции и допринася за осигуряване на последователно, постепенно намаляване на дълга и насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж.
Въз основа на референтната си траектория или техническа информация държавите членки включват в своя национален средносрочен фискално-структурен план курса си за фискални корекции под формата на план за нетните разходи.
Двата плана трябва да бъдат одобрени от Съвета след оценка от страна на Комисията. Ако държава членка поиска удължаване на периода на приспособяване, ангажиментите за реформи и инвестиции, които са в основата на това удължаване, също трябва да бъдат одобрени от Съвета.
Ако националният средносрочен фискално-структурен план на дадена държава членка не отговаря на изискванията, Съветът препоръчва тя да представи преработен план.
Комисията използва контролен отчет, за да наблюдава кумулативните отклонения на държавите членки във възходяща и низходяща посока спрямо договорените им планове за нетните разходи.
Показател за нетните разходи
За да се опрости фискалната рамка на ЕС и да се повиши прозрачността, ще се въведе единен оперативен показател, основан на устойчивостта на обслужването на дълга, въз основа на който се съставя план за нетните разходи и се извършва годишен фискален надзор за всяка държава членка, а именно показателят за нетните разходи.
Той се основава на финансираните на национално равнище нетни първични разходи, т.е. разходите, изключващи дискреционните мерки по отношение на приходите, разходите за лихви, разходите за циклична безработица, националните разходи за съфинансиране на програми, финансирани от ЕС, и разходи по програми на ЕС, изцяло покрити чрез приходи от фондове на ЕС.
Показателят за нетните разходи позволява макроикономическа стабилизация, тъй като не е засегнат от автоматични стабилизатори, включително колебания в приходите и разходите извън прекия контрол на правителството.
Годишен доклад за напредъка
С новата рамка бе въведен годишен доклад за напредъка, в който всяка държава членка предоставя информация за изпълнението на своя национален средносрочен фискално-структурен план, включително плана за нетните разходи, както и за напредъка по отношение на реформите и инвестициите.
Клауза за дерогация
В правилата се предвижда възможността за задействане на обща клауза за дерогация, по силата на която в случай на сериозен икономически спад в еврозоната или в ЕС като цяло да се суспендират правилата за всички държави членки, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план. Клаузата се активира за срок от една година, но той може да бъде удължен.
Съгласно новите правила Съветът може да задейства национална клауза за дерогация, ако това бъде поискано от държава членка и препоръчано от Комисията. Това би суспендирало правилата само за съответната държава членка, в случай че извънредни обстоятелства извън контрола на тази държава членка оказват значително въздействие върху нейните публични финанси. Тази клауза се задейства само ако това няма да застраши фискалната устойчивост в средносрочен план, като Съветът определя за какъв срок тя може да бъде задействана.
На 8 юли 2025 г. Съветът задейства националната клауза за дерогация за 15 държави членки: Белгия, България, Гърция, Дания, Естония, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Хърватия и Чехия. На 10 октомври 2025 г. Съветът задейства клаузата и за Германия.
Целта е да се улесни преходът на тези държави към по-високи разходи за отбрана на национално равнище, като същевременно се гарантира устойчивост на обслужването на дълга.
Изпълнение
Държавите членки трябва да избягват прекомерните бюджетни дефицити и дългове в съответствие с Договора за функционирането на ЕС (член 126, параграф 1 от ДФЕС). На практика това означава, че държавите членки не следва да надвишават референтните стойности за съотношение на дефицита към БВП от 3% и съотношение на дълга към БВП от 60%.
Правилата за правоприлагане в тази област са определени в корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Тези правила трябва да бъдат укрепени съгласно новата рамка за икономическо управление.
Процедура при прекомерен дефицит
Целта на процедурата при прекомерен дефицит (ППД) е да се гарантира бюджетна дисциплина. ППД има за цел:
- да възпира прекомерните бюджетни дефицити, а ако има такива, да насърчи бързото им коригиране
- постепенно да се намали дългът по устойчив начин, докато бъде сведен под референтната стойност по Договора от 60% от БВП
Процедурата при прекомерен дефицит въз основа на критерия за дефицита изисква минимална годишна структурна корекция от 0,5% от БВП. Неспазването може да доведе до глоби в размер до 0,05% от БВП, които трябва да се плащат от съответната държава членка на всеки шест месеца, докато Съветът не потвърди, че са предприети ефективни действия. Комисията разглежда възможността за започване на основана на дефицита ППД, ако съотношението на бюджетния дефицит към БВП надвишава референтната стойност от 3%.
Съгласно новите правила акцентът на основаната на дълга ППД е поставен върху отклоненията от плана за нетните разходи. Това означава, че съотношението на държавния дълг към БВП се счита за намаляващо в достатъчна степен и доближаващо се до референтната стойност със задоволителни темпове, ако съответната държава членка спазва плана си за нетните разходи. Комисията разглежда възможността за започване на основана на дълга ППД, ако вписаните в контролния отчет на държавата членка отклонения надвишават или 0,3% от БВП годишно, или 0,6% от БВП кумулативно.
Когато оценяват спазването от страна на дадена държава членка на критериите за дефицита и/или дълга, Съветът и Комисията оценяват различни приложими фактори. В тях се включват:
- сериозност на отклонението
- напредък в изпълнението на реформите и инвестициите
- степен на предизвикателствата, свързани с публичния дълг
- увеличени разходи за отбрана (ако е приложимо)
Комисията редовно оценява дали съответното правителство предприема ефективни действия, и отправя препоръка до Съвета. След това Съветът ще решава дали санкциите могат да бъдат прекратени, или дали следва да продължат и/или да бъдат засилени.
Последна актуализация: 10 октомври 2025 г.