Процедура при прекомерен дефицит
Процедурата при прекомерен дефицит има за цел да гарантира, че всички държави членки поддържат нисък държавен дълг или намаляват високия дълг до устойчиви равнища.
Какво представлява процедурата при прекомерен дефицит?
Процедурата при прекомерен дефицит (ППДф) е механизъм, който има за цел да гарантира, че държавите – членки на ЕС, възстановяват или поддържат дисциплината в държавните си бюджети.
Икономическите и бюджетните политики са много важни за държавите членки. Те се разглеждат като въпрос от общ интерес. За да ограничат бюджетния дефицит и държавния дълг, държавите членки са договорили референтни стойности, които са заложили в Договорите на ЕС: съотношение на дефицита към БВП от 3% и съотношение на дълга към БВП от 60%. Съотношенията винаги се изчисляват спрямо БВП на съответната държава членка.
Референтните стойности са:
Всички държави членки трябва да избягват превишаването на тези референтни стойности. Те трябва да избягват прекомерния бюджетен дефицит и да намаляват прекомерния дълг.
Целта на процедурата при прекомерен дефицит е да се предотврати прекомерният бюджетен дефицит и ако той възникне, да се насърчи неговото коригиране. Правилата на ППДф са определени в корективната част на Пакта за стабилност и растеж, който наскоро беше преразгледан.
Стъпки на процедурата при прекомерен дефицит
Новата рамка на ЕС за икономическо управление, която е в сила от 30 април 2024 г., промени начина, по който протича ППДф.
Процесът включва няколко основни стъпки.
Ако дадена държава членка надхвърля референтните стойности за дефицита или дълга или съществува риск да ги надхвърли в близко бъдеще, Комисията изготвя доклад, в който прави анализ дали съответната държава членка има прекомерен дефицит.
Ако след отчитане на всички имащи отношение фактори Комисията счете, че за дадена държава членка е необходима процедура при прекомерен дефицит, тя информира Съвета за това и предлага на Съвета да приеме решение, с което да установи наличието на прекомерен дефицит в съответната държава членка.
След внасянето на предложението от Комисията Съветът разглежда всички забележки, направени от съответната държава членка, след което приема решение, съдържащо цялостна оценка за наличието на прекомерен дефицит.
Ако Съветът е стигнал до заключението, че е налице прекомерен дефицит, той приема препоръка въз основа на препоръка на Комисията, в която посочва начините за коригиране на ситуацията. Препоръката може да съдържа коригиращ бюджетен план, представен в числово изражение, и краен срок.
След това съответната държава членка трябва да предприеме необходимите действия в срок от шест месеца.
Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия или ако държавата членка не се съобрази с препоръката, Съветът може да наложи санкции, включително глоба за държавите членки от еврозоната в размер до 0,05% от БВП за предходната година.
Глобата трябва да се плаща на всеки шест месеца, докато Съветът прецени, че съответната държава членка е предприела ефективни действия. Ако държавата членка продължи да не изпълнява задълженията си, Съветът има право да засили санкциите.
Правила за гласуване
Решенията и препоръките на Съвета се приемат съгласно специални правила за гласуване.
Съответната държава членка няма право на глас.
Квалифицирано мнозинство се постига, когато най-малко 55% от членовете на Съвета, представляващи участващите държави членки, които обхващат най-малко 65% от населението на тези държави, гласуват „за“.
Блокиращото малцинство трябва да включва поне минималния брой членове на Съвета, представляващи повече от 35% от населението на участващите държави членки, плюс един член.
Текущи процедури при прекомерен дефицит
Основана на дефицита процедура при прекомерен дефицит
Поради COVID-19 ЕС спря да прилага бюджетните си правила за всички държави членки между 2020 г. и 2023 г., като задейства общата клауза за дерогация. Общата клауза за дерогация вече не е в сила и не е прилагана от 2024 г. насам. Ето защо ЕС поднови основаната на дефицита ППДф съгласно новите правила на преразгледаната рамка за икономическо управление.
Австрия
На 8 юли 2025 г. Съветът взе решение за откриване на ППДф срещу Австрия. Решението беше обосновано от бюджетния дефицит на Австрия в размер на 4,7% през 2024 г. Успоредно с това решение, Съветът одобри и препоръка към Австрия, в която се очертават планът за нетните разходи и графикът, които трябва да се следват, за да се прекрати прекомерният дефицит до 2028 г.
В препоръката се определят ограничения за номиналния темп на растеж на нетните разходи на Австрия, както следва: 2,6% през 2025 г., 2,2% през 2026 г., 2,2% през 2027 г. и 2,0% през 2028 г.
Белгия
На 26 юли 2024 г., след предложението на Комисията, Съветът започна ППДф срещу Белгия. Бюджетният дефицит на Белгия в размер на 4,4% през 2023 г. даде основание за това решение.
На 21 януари 2025 г. Съветът прие препоръка, съгласно която Белгия следва да прекрати съществуващия прекомерен дефицит до 2027 г. В препоръката се определят ограничения за номиналния темп на растеж на нетните разходи на Белгия, както следва: 2,4% през 2025 г., 1,9% през 2026 г. и 2,0% през 2027 г.
На 20 юни 2025 г. Съветът прие преразгледана препоръка към Белгия с оглед на прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит до 2029 г. В препоръката се изменят ограниченията за номиналния темп на растеж на нетните разходи на Белгия, както следва: 3,6% през 2025 г., 2,5% през 2026 г., 2,5% през 2027 г., 2,1% през 2028 г и 2,1% през 2029 г.
Финландия
На 20 януари 2026 г. Съветът започна ППДф срещу Финландия. Решението беше оправдано предвид бюджетния дефицит на Финландия от 4,4% през 2024 г. и планирания бюджетен дефицит от 4,3% през 2025 г.
В препоръката си Съветът постановява, че Финландия следва да предприеме ефективни действия и да представи необходимите мерки за намаляване на дефицита си до 30 април 2026 г..
В препоръката се определят ограничения за номиналния кумулативен темп на растеж на нетните разходи на Финландия, както следва: 2,5% през 2026 г., 4,1% през 2027 г. и 5,9% през 2028 г.
Франция
На 26 юли 2024 г., след предложението на Комисията, Съветът започна ППДф срещу Франция. Решението беше обосновано от бюджетния дефицит на Франция в размер на 5,5% през 2023 г.
На 21 януари 2025 г. Съветът прие препоръка, съгласно която Франция следва да прекрати съществуващия прекомерен дефицит до 2029 г. В препоръката се определят ограничения за номиналния темп на растеж на нетните разходи на Франция, както следва: 0,8% през 2025 г., 1,2% през 2026 г., 1,2% през 2027 г., 1,2% през 2028 г и 1,1% през 2029 г.
Италия
На 26 юли 2024 г., след предложението на Комисията, Съветът започна ППДф срещу Италия. Решението беше обосновано от бюджетния дефицит на Италия в размер на 7,4% през 2023 г.
На 21 януари 2025 г. Съветът прие препоръка, съгласно която Италия следва да прекрати съществуващия прекомерен дефицит до 2026 г.
В препоръката се определят ограничения за номиналния темп на растеж на нетните разходи на Италия, както следва: 1,3% през 2025 г. и 1,6% през 2026 г.
Унгария
Съветът започна ППДф срещу Унгария на 26 юли 2024 г. предвид бюджетния дефицит на Унгария в размер на 6,7% през 2023 г.
На 18 февруари 2025 г. Съветът препоръча на Унгария да прекрати съществуващия прекомерен дефицит до 2026 г. В препоръката се определят ограничения за номиналния темп на растеж на нетните разходи на Унгария, както следва: 4,3% през 2025 г. и 4,0% през 2026 г.
Полша
На 26 юли 2024 г., след предложението на Комисията, Съветът започна ППДф срещу Полша предвид бюджетния ѝ дефицит в размер на 5,1% през 2023 г.
На 21 януари 2025 г. Съветът препоръча на Полша да прекрати съществуващия прекомерен дефицит до 2028 г. В препоръката се определят ограничения за номиналния темп на растеж на нетните разходи на Полша, както следва: 6,3% през 2025 г., 4,4% през 2026 г., 4,0% през 2027 г. и 3,5% през 2028 г.
Словакия
На 26 юли 2024 г., след предложението на Комисията, Съветът започна ППДф срещу Словакия. Решението беше обосновано от бюджетния дефицит на Словакия в размер на 4,9% през 2023 г.
На 21 януари 2025 г. Съветът прие препоръка, съгласно която Словакия следва да прекрати съществуващия прекомерен дефицит до 2027 г.
В препоръката се определят ограничения за номиналния темп на растеж на нетните разходи на Словакия, както следва: 3,8% през 2025 г., 0,9% през 2026 г. и 1,6% през 2027 г.
Румъния
На 3 април 2020 г. Съветът започна ППДф срещу Румъния с оглед на прекратяването на прекомерния дефицит.
На 26 юли 2024 г. Съветът изрази позиция, че ППДф за Румъния следва да остане открита, тъй като страната не е предприела ефективни действия за коригиране на дефицита си.
Тъй като Румъния продължи да поддържа висок бюджетен дефицит, който надвишаваше определената в Договорите референтна стойност от 3%, на 20 юни 2025 г. Съветът прие ново решение, с което се констатира, че Румъния не е предприела ефективни действия в отговор на препоръките на Съвета.
На 8 юли 2025 г. Съветът преразгледа препоръката си към Румъния в рамките на текущата ППДф. Във връзка с това Румъния трябваше да предприеме ефективни действия и да представи необходимите мерки за намаляване на дефицита си до 15 октомври 2025 г., и да прекрати съществуващия прекомерен дефицит до 2030 г.
В препоръката се определят ограничения за номиналния темп на растеж на нетните разходи на Румъния, както следва: 2,8% през 2025 г., 2,6% през 2026 г., 4,6% през 2027 г., 4,4% през 2028 г., 4,2% през 2029 г. и 4,0% през 2030 г.
Основана на дълга процедура при прекомерен дефицит
Съгласно новите правила всички държави членки трябва да изготвят национални средносрочни фискално-структурни планове. Те трябва да съдържат план за нетните разходи.
Докато силно задлъжнелите държави следват своя план за нетните разходи, определен от Съвета, като привеждат дълга си в съответствие с правдоподобно низходяща траектория и се доближават до референтната стойност по Договора със задоволителни темпове, те няма да бъдат обект на процедура при прекомерен дефицит. Спазването на изискванията ще се оценява редовно.
Бюджетни тенденции
Всички държави – членки на ЕС, са задължени да спазват бюджетна дисциплина въз основа на критерии и референтни стойности, определени в Договорите за ЕС. По-конкретно, техният бюджетен дефицит не следва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), а държавният им дълг следва да бъде под 60% от БВП.
Графиките по-долу илюстрират резултатите на държавите членки по отношение на тези две референтни стойности.
Развитие на дефицита по държави членки (2013 – 2024 г.)
Графиката по-долу показва промените на бюджетния дефицит на всяка държава – членка на ЕС, в посочения период спрямо референтната стойност от 3%.
Държави членки, които понастоящем са под референтния показател: Дания и Швеция
Държави членки, които в даден момент са били под референтния показател и впоследствие са се преместили над него: Белгия, Испания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Финландия.
Държави членки, които в даден момент са били над референтния показател и впоследствие са се преместили под него: България, Чехия, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия и Хърватия.
Развитие на дълга по държави членки (2013 – 2024 г.)
Графиката по-долу проследява промените в равнищата на държавния дълг във всяка държава – членка на ЕС, спрямо референтната стойност от 60%.
Държави членки, които са останали под референтния показател през разглеждания период: България, Чехия, Дания, Естония, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Румъния и Швеция.
Държави членки, които са останали над референтния показател през разглеждания период: Белгия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Унгария, Австрия, Португалия, Словения и Финландия.
Държави членки, които са се преместили под референтния показател през разглеждания период: Ирландия, Хърватия, Малта, Нидерландия и Словакия.
Последна актуализация: 12 юни 2026 г.