Рискове за здравето от вторичен тютюнев дим и вторични аерозоли
ЕС насърчава държавите членки да актуализират действащото законодателство за среда без тютюнев дим и аерозоли и да разширят обхвата му.
Употреба на тютюн и вторичен тютюнев дим
Тютюнът продължава да бъде сред водещите предотвратими причини за преждевременна смърт и основният рисков фактор за рак, като всеки четвърти смъртен случай вследствие на рак в ЕС, Исландия и Норвегия е свързан с тютюнопушене.
Вторичният тютюнев дим, известен също като пасивен дим, създава сериозен риск за здравето на непушачите. Според Световната здравна организация (СЗО) най-малко 69 от общо 7000 съединения в тютюневия дим могат да причинят рак, а много от тях са токсични.
Въпреки че пълният мащаб на въздействието на вторичните аерозоли, излъчвани от нагреваемите тютюневи изделия, върху здравето все още не е ясен, научните изследвания сочат наличието на потенциални вреди, особено за сърцето и белите дробове, включително дихателни проблеми и астма.
Проведено неотдавна проучване на Европейската комисия сочи, че около 31 % от европейците са изложени на вторичен тютюнев дим у дома, на работното място, по време на развлекателни дейности, в учебни заведения или в обществена среда, а почти една четвърт (24 %) от населението на ЕС на възраст 15 и повече години са пушачи.
Според проучване на Евробарометър от март 2009 г. 84 % от гражданите на Европейския съюз подкрепят идеята за офиси и други работни места на закрито без тютюнев дим, 79 % — за ресторанти без тютюнев дим и 61 % — за барове и клубове без тютюнев дим.
Ползи за здравето от законодателството за среда без тютюнев дим
Проучвания в държавите — членки на ЕС, показват ползите за здравето от законодателството за среда без тютюнев дим вследствие на препоръката на Съвета за среда без тютюнев дим от 2009 г.
Сред тези ползи са значително намаляване на случаите на сърдечен инфаркт сред населението като цяло, както се наблюдава в Италия, и намаляване на хоспитализациите вследствие на инфаркт на миокардата и остра коронарна недостатъчност в страни като Германия и Италия.
Дания, Италия и Малта също отчетоха намаляване на заболеваемостта сред населението.
В Ирландия беше отбелязано бързо подобряване на състоянието на дихателната система, а в Швеция законодателството за среда без тютюнев дим доведе до значително намаляване на респираторните и сетивните симптоми, особено сред работещите в игрални зали.
Малта докладва за намаляване на годишната смъртност сред населението поради намалено излагане на вторичен тютюнев дим.
В защита на европейските граждани
ЕС се стреми да защитава по-добре гражданите, особено децата и младите хора, от вторичен тютюнев дим и вторични аерозоли.
На 3 декември 2024 г. Съветът прие актуализирана препоръка относно среда без тютюнев дим и аерозоли, чиято цел е да се намали излагането на вредни емисии на обществени места, в транспорта и на работното място.
Той също така насърчава държавите членки да включат в действащите си правила новопоявяващи се продукти като електронните цигари и нагреваемия тютюн.
В препоръката държавите членки се приканват:
- да разширят политиките за среда без тютюнев дим и аерозоли, обхващайки открити пространства от ключово значение, включително детски площадки, увеселителни паркове и транспортни гари
- да разширят обхвата на тези разпоредби, за да включат новопоявяващи се тютюневи продукти, например електронните цигари и нагреваемия тютюн, които все по-често се използват от младите хора
Актуализирането на препоръката е в съответствие с инициативата на Европейската комисия за поколение без тютюн до 2040 г. , която е част от европейския план за борба с рака и има за цел да намали употребата на тютюн в ЕС от 25 % през 2021 г. на под 5 % до 2040 г.
Вторичният тютюнев дим води до дихателни и сърдечносъдови проблеми
Възрастните и децата, изложени на вторичен тютюнев дим, вдишват много от канцерогените, които вдишват и пушачите.
Вторичният тютюнев дим може да причини рак на белите дробове при хора, които никога не са пушили, и може да бъде свързан и с други видове рак при възрастните (напр. рак на гърдата) и децата.
Рискът от сърдечни заболявания при хората, които дишат вторичен тютюнев дим, е с 25—30 % по-висок, а рискът от рак – с 16 % по-висок.
Според СЗО смъртните случаи в световен мащаб, дължащи се на вторично тютюнопушене, са над 1,2 милиона годишно. Основните причини за смърт са посочени в графиката по-долу.
В тази графика е представен годишният брой смъртни случаи в световен мащаб, причинени от излагане на вторичен тютюнев дим, категоризирани по конкретни заболявания. За всяко заболяване е посочен съответният брой смъртни случаи.
- исхемична болест на сърцето: 414 640 смъртни случая
- инсулт: 280 052 смъртни случая
- хронична обструктивна белодробна болест: 266 124 смъртни случая
- инфекции на долните дихателни пътища: 151 938 смъртни случая
- рак на трахеята, бронхите и белия дроб: 97 910 смъртни случая
- рак на гърдата: 7 518 смъртни случая
Повече от 1 на 4 смъртни случая, причинени от вторично тютюнопушене, настъпват при деца
Диаграмата илюстрира процента на жените, мъжете и децата (под 15 години) от годишния брой смъртни случаи в световен мащаб, дължащи се на вторичното тютюнопушене.
Диаграмата показва разпределeнието на смъртните случаи вследствие на вторичен тютюнев дим:
- Жени: 47 %
- Деца: 28 %
- Мъже: 25 %
Всеки четвърти в ЕС е пушач
Проучване на Евробарометър относно употребата на тютюн в ЕС, публикувано през юни 2024 г., показва, че 24 % от анкетираните пушат цигари, пури, пурети или лула, 20 % са отказали пушенето, а 56 % никога не са пушили.
Мъжете (28 %) са по-склонни да пушат, отколкото жените (21 %), като най-висок е делът на пушачите сред хората между 25 и 39 години (32 %), следвани тези между 44 и 54 години (28 %) и между 15 и 24 години (22 %).
Равнището на тютюнопушене е най-високо в България, Гърция и Хърватия
На тази карта са показани равнищата на тютюнопушене в ЕС, включващи и бившите пушачи.
Картата показва навиците за тютюнопушене в страните от ЕС-27:
- Белгия: настоящите пушачи са 21 %, 21 % са пушили, но са спрели, 58 % никога не са пушили.
- България: настоящите пушачи са 37 %, 18 % са пушили, но са спрели, 45 % никога не са пушили.
- Чешка република: настоящите пушачи са 23 %, 21 % са пушили, но са спрели, 56 % никога не са пушили.
- Дания: настоящите пушачи са 14 %, 27 % са пушили, но са спрели, 59 % никога не са пушили.
- Германия: настоящите пушачи са 24 %, 18 % са пушили, но са спрели, 58 % никога не са пушили.
- Естония: настоящите пушачи са 25 %, 25 % са пушили, но са спрели, 50 % никога не са пушили.
- Ирландия: настоящите пушачи са 16 %, 18 % са пушили, но са спрели, 66 % никога не са пушили.
- Гърция: настоящите пушачи са 36 %, 21 % са пушили, но са спрели, 43 % никога не са пушили.
- Испания: настоящите пушачи са 24 %, 24 % са пушили, но са спрели, 52 % никога не са пушили.
- Франция: настоящите пушачи са 27 %, 24 % са пушили, но са спрели, 49 % никога не са пушили.
- Хърватия: настоящите пушачи са 35 %, 17 % са пушили, но са спрели, 48 % никога не са пушили.
- Италия: настоящите пушачи са 24 %, 15 % са пушили, но са спрели, 61 % никога не са пушили.
- Кипър: настоящите пушачи са 29 %, 14 % са пушили, но са спрели, 57 % никога не са пушили.
- Латвия: настоящите пушачи са 33 %, 18 % са пушили, но са спрели, 49 % никога не са пушили.
- Литва: настоящите пушачи са 29 %, 22 % са пушили, но са спрели, 49 % никога не са пушили.
- Люксембург: настоящите пушачи са 19 %, 24 % са пушили, но са спрели, 56 % никога не са пушили и 1 % не знаят.
- Унгария: настоящите пушачи са 26 %, 14 % са пушили, но са спрели, 60 % никога не са пушили.
- Малта: настоящите пушачи са 22 %, 17 % са пушили, но са спрели, 61 % никога не са пушили.
- Нидерландия: настоящите пушачи са 11 %, 34 % са пушили, но са спрели, 55 % никога не са пушили.
- Австрия: настоящите пушачи са 32 %, 22 % са пушили, но са спрели, 46 % никога не са пушили.
- Полша: настоящите пушачи са 27 %, 14 % са пушили, но са спрели, 59 % никога не са пушили.
- Португалия: настоящите пушачи са 21 %, 11 % са пушили, но са спрели, 68 % никога не са пушили.
- Румъния: настоящите пушачи са 34 %, 8 % са пушили, но са спрели, 58 % никога не са пушили.
- Словения: настоящите пушачи са 24 %, 21 % са пушили, но са спрели, 55 % никога не са пушили.
- Словакия: настоящите пушачи са 27 %, 19 % са пушили, но са спрели, 54 % никога не са пушили.
- Финландия: настоящите пушачи са 15 %, 31 % са пушили, но са спрели, 54 % никога не са пушили.
- Швеция: настоящите пушачи са 8 %, 36 % са пушили, но са спрели, 56 % никога не са пушили.
- Средно за ЕС: настоящите пушачи са 24 %, 21 % са пушили, но са спрели, 56 % никога не са пушили и 0,02 % не са сигурни.
Новопоявяващи се тютюневи и други изделия
Новопоявяващите се тютюневи и свързани с тях изделия като електронните цигари и нагреваемите тютюневи изделия увеличават риска от никотинова зависимост и могат да стимулират използването на традиционни тютюневи изделия.
Според СЗО нагреваемите тютюневи изделия и електронните цигари имитират действието на пушене на традиционни цигари.
Въпреки че новопоявяващите се тютюневи и свързани с тях изделия често се предлагат на пазара като по-безопасни алтернативи на цигарите, емисиите от тях съдържат вредни съединения и химикали, водещи до пристрастяване, които потребителите вдишват, например никотин.
Освен че води до пристрастяване, никотинът може да има вредни последици за здравето, включително за развитието на мозъка при децата и подрастващите.
3 % от хората в ЕС използват електронни цигари
Диаграмата показва докладваното използване на електронни цигари сред анкетираните в 27-те страни от ЕС.
Диаграмата показва докладваното използване на електронни цигари сред анкетираните в 27-те страни от ЕС.
Данните са разпределени в следните категории: понастоящем използват електронни цигари, използвали са електронни цигари, но са спрели, опитвали са електронни цигари веднъж или два пъти, никога не са използвали електронни цигари и не знаят.
1. Настояща употреба:
- в целия ЕС средно 3 % от анкетираните използват понастоящем електронни цигари
- Процентът на използващите електронни цигари понастоящем е най-висок в Ирландия (9 %) и най-нисък в Малта и Швеция (1 %)
2. Предишна употреба:
- средно 3 % от анкетираните са използвали електронни цигари, но са спрели
- Процентът на бившите потребители на електронни цигари е най-висок в Полша (9 %) и най-нисък в Румъния и Словения (1 %)
3. Един или два опита:
- средно 8 % от анкетираните отговарят, че са опитвали електронни цигари веднъж или два пъти.
- Процентът на хората, които са опитвали електронни цигари, е най-висок в Швеция (14 %) и най-нисък процент в Словения (2 %)
4. Никога не са използвали:
- мнозинството от анкетираните, средно 85 %, никога не са използвали електронни цигари
- Процентът на лицата, които не използват електронни цигари, е най-нисък в Литва (68 %) и най-висок в Румъния (96 %)
5. Несигурност:
- средно 1 % от анкетираните не са сигурни относно използването на електронни цигари.
- Най-високи равнища на несигурност се отчитат в Латвия и Литва (5 %), докато в някои държави като Ирландия не се отбелязва несигурност.
2 % от хората в ЕС употребяват нагреваеми тютюневи изделия
Тази диаграма се отнася до употребата на нагреваеми тютюневи изделия в ЕС.
Тази диаграма се отнася до употребата на нагреваеми тютюневи изделия в ЕС.
1. Настояща употреба
Средно 2 % от анкетираните употребяват понастоящем нагреваеми тютюневи изделия. Степента на употреба варира в зависимост от държавата:
- по-активна употреба се наблюдава в Кипър и Литва (5 %) и Испания (3 %)
- в някои страни, например Германия и Словения, настоящата употреба е незначителна или не е докладвана
2. Предишна употреба
Около 1 % от анкетираните са употребявали нагреваеми тютюневи изделия в миналото, но са спрели употребата им:
- най-висок процент е отчетен в Полша (7 %)
- повечето други страни докладват за 1 – 2 % в тази категория
3. Един или два опита
Средно 4 % от анкетираните са опитвали нагреваеми тютюневи изделия само веднъж или два пъти:
- процентът на експериментиралите е най-висок в България (10 %), Испания (10 %) и Литва (9 %)
- по-ниски нива на експериментиране се отчитат в Германия и Словения (1 – 2 %)
4. Никога не са употребявали
Мнозинството от анкетираните — средно 92 % — никога не са употребявали нагреваеми тютюневи изделия:
- процентът е най-висок в Германия и Нидерландия (96 %) и трайно над 90 % в много страни, включително Естония, Ирландия и Франция
- най-ниските проценти на неупотреба се отчитат в Латвия (79 %) и Полша (80 %)
Несигурност
Малък процент (1 %) от анкетираните в ЕС не са сигурни относно употребата на нагреваеми тютюневи изделия:
- най-голяма несигурност е отчетена в Германия (4 %) и Латвия (6 %)
Последна актуализация: 3 декември 2024 г.