Skip to content

Замърсяването на въздуха в ЕС: цифри и факти

Въпреки че понастоящем въздухът ни е много по-малко замърсен, отколкото преди няколко десетилетия, през 2023 г. около 280 000 души в Европа са починали преждевременно поради замърсяването на въздуха.

Селското стопанство е най-големият източник на замърсяване на въздуха в Европа.

ЕС има визия за нулево замърсяване за 2050 г. и през 2024 г. прие нови правила за постигането на тази цел.

Основни замърсители

Основните замърсители включват:

  • фини прахови частици (ПЧ2,5) и прахови частици (ПЧ10)
  • амоняк
  • метан
  • озон
  • азотни оксиди
  • серен диоксид
  • неметанови летливи органични съединения

Всеки от тях е вреден сам по себе си. Някои от тях също реагират помежду си чрез химични процеси и се превръщат във прахови частици или озон.

Фините прахови частици (ПЧ2,5) вредят най-много на европейците

Те са толкова малки, че може да навлязат в белите дробове и дори в кръвообращението и да причинят сериозни здравословни проблеми. Състоят се от твърди частици и течни аерозоли с различни размери.

Прахът и полените все още могат да се наблюдават с невъоръжено око, но горивните частици са по-малки от 2,5 микрометра (μm). Това е приблизително размерът на бактериите.

Един микрометър е една милионна част от метъра. Човешкият косъм е средно около 100 μm в диаметър, с около 30 пъти по-голям размер от най-голямата ПЧ2,5.

Диаграма, сравняваща размера на човешкия косъм (около 100 μm) с размера на частиците ПЧ10 (по-малко от 10 μm) и ПЧ2,5 (по-малко от 2,5 μm).

Емисиите на замърсители на въздуха са намалели от 1990 г. насам

От 80-те години на миналия век насам ЕС е въвел строги мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, а емисиите на основните замърсители са намалели значително. Между 1990 и 2023 г. емисиите на ПЧ10, ПЧ2,5, амоняк, серни оксиди, неметанови летливи органични съединения и азотни оксиди са намалели от над 65 милиона тона на около 19 милиона тона.

Текстови вариант

Диаграма, показваща развитието на шест замърсителя на въздуха между 1990 и 2023 г.: ПЧ10, ПЧ2,5, амоняк, серни оксиди, неметанови летливи органични съединения и азотни оксиди. Емисиите на всички тези замърсители са намалели значително – от общо над 65 милиона тона през 1990 г. на около 19 милиона тона през 2023 г. Емисиите на серни оксиди са намалели най-много – с почти 95%, докато емисиите на амоняк са намалели най-малко – само с 36%.

Въпреки това според последните данни на Европейската агенция за околната среда през 2023 г. над 94% от градското население на ЕС е било изложено на концентрации на фини прахови частици (ПЧ2,5), превишаващи последните насоки на Световната здравна организация (СЗО). Експозицията на други замърсители също е останала над препоръчителните нива.

Откъде идват замърсителите на въздуха?

Селското стопанство и потреблението на енергия са най-големите източници на замърсители на въздуха в ЕС.

Над 60% от емисиите на ПЧ2,5 идват от потреблението на енергия

Диаграмата показва процентния принос на различните източници към емисиите на следните замърсители на въздуха през 2023 г.: фини прахови частици (ПЧ2,5), прахови частици (ПЧ10), амоняк, серни диоксиди, неметанови летливи органични съединения и азотни оксиди. Натиснете върху диаграмата, за да видите повече данни.

Текстови вариант

Стълбовидна диаграма, показваща процентния принос на различните източници към емисиите на следните замърсители на въздуха: ПЧ2,5, ПЧ10, серен диоксид, неметанови летливи органични съединения, азотни оксиди и амоняк. Секторите, които допринасят най-много за емисиите на замърсители на въздуха, са следните:

  • ПЧ2,5: потребление на енергия за жилищни, търговски и институционални цели – 63%
  • ПЧ10: потребление на енергия за жилищни, търговски и институционални цели – 43%
  • серен диоксид: енергийни доставки – 41%, производство и добивна промишленост – 36%
  • неметанови летливи органични съединения: производство и добивна промишленост – 45%
  • азотни оксиди: транспорт – 50%
  • амоняк: селско стопанство – 94%

ПЧ2,5 се отделят пряко, главно от изгарянето на изкопаеми горива или биомаса, или се образуват във въздуха, когато други замърсители, като азотни оксиди, серен диоксид или амоняк, реагират помежду си.

Озонът не се отделя пряко, но се образува, когато други замърсители, предимно азотни оксиди и летливи органични съединения, реагират на слънчевата светлина и топлината.

Поради това значителното намаляване на нивата на ПЧ2,5 във въздуха изисква действия, насочени към няколко замърсителя на въздуха и множество сектори, включително битовото отопление, селското стопанство, транспорта, производството на електроенергия и промишлеността.

Въздействие върху здравето

Всеки човек поема около 14 kg въздух дневно. Но когато поемаме въздух, вдишваме и замърсители, които навлизат в белите ни дробове и дори в кръвообращението.

Излагането на замърсяване на въздуха може да доведе до респираторни заболявания, включително астма, както и до рак на белите дробове и инсулт.

Графика, показваща органите на човешкото тяло и посочваща заболявания и състояния, които могат да възникнат в резултат на замърсяването на въздуха: • мозък: главоболие, тревожност и въздействие върху централната нервна система • глава: дразнене на очите, носа и гърлото и проблеми с дишането • бели дробове: инфекции, астма, намалена белодробна функция, хроничен бронхит, рак на белия дроб • сърце: сърдечносъдови заболявания • други органи: въздействие върху черния дроб, далака и кръвта, както и върху репродуктивната система

Всяка година стотици хиляди хора умират преждевременно в Европа, в резултат на излагане на концентрации на замърсители над нивата, препоръчани от Световната здравна организация (СЗО).

182 000 смъртни случая

Фини прахови частици (ПЧ2,5)

34 000 смъртни случая

Азотен диоксид (NO2)

63 000 смъртни случая

Озон (O3)

Въздействие върху околната среда и социално въздействие

Замърсяването на въздуха вреди и на екосистемите и растителността, което води до големи икономически разходи.

Тропосферният озон (O3) уврежда селскостопанските култури и горите, като намалява темповете на растеж и добивите. Той засяга също така биологичното разнообразие и екосистемните услуги.

Според Европейската агенция за околната среда през последните години много държави от ЕС са загубили над 5% от добива си на пшеница заради озона.

Азотните оксиди (NOX) и амонякът (NH3) във въздуха се спускат обратно надолу и се отлагат по земята и водата. Високите нива на тези вещества могат да причинят еутрофикация – бърз растеж на водорасли и водни растения в реките, езерата и моретата. Когато тези растения умират и се разлагат, те използват кислорода във водата, което вреди на рибите и другите организми.

Тези замърсители допринасят и за повишаването на киселинното съдържание на сладката вода и горските почви.

Според Европейската агенция за околната среда през 2023 г. почти 74% от екосистемите в ЕС са били изложени на нива на азот, които могат да доведат до еутрофикация.

Колко чист е въздухът във Вашия град?

Замърсяването на въздуха в Европа е намаляло значително през последните десетилетия, но картината се различава доста в отделните градове.

През 2024 и 2025 г. 337 европейски града са надхвърлили настоящото ограничение на ЕС от 10 микрограма ПЧ2,5 на кубичен метър въздух. Един град – Славонски Брод в Хърватия – е превишил предишната пределно допустима стойност на ЕС от 25 микрограма ПЧ2,5 на кубичен метър въздух

15 европейски града са регистрирали концентрации на ПЧ2,5 под 5 микрограма на кубичен метър въздух:

  • Нарва в Естония
  • Куопио, Тампере, Ювяскюля, Оулу, Лахти и Еспоо/Есбо във Финландия
  • Рейкявик в Исландия
  • Тромсо в Норвегия
  • Фаро в Португалия
  • Умео, Упсала, Вастерос, Сьодертале и Йоребру в Швеция

Замърсяването на въздуха в европейските градове

Картата подрежда европейските градове в пет групи от много ниско до много високо замърсяване въз основа на риска от смъртност при дълготрайна експозиция на фини прахови частици (ПЧ2,5), азотен диоксид (NO2) и тропосферен озон (O3).

Задръжте курсора над съответния град, за да видите нивото на замърсяване на въздуха и стойностите на замърсяване за ПЧ2,5, NO2 и O3.

Текстови вариант

Карта, показваща европейските градове, техните нива на замърсяване с фини прахови частици (ПЧ2,5), азотен диоксид и тропосферен озон в микрограми на кубичен метър и техните нива на замърсяване на въздуха в пет групи, подредени от много ниски до много високи. Градовете в северната и западната част на Европа обикновено имат по-добро качество на въздуха, а тези в източната и южната – обикновено по-лошо.

Вж. също:

Теми

Последна актуализация: 27 юли 2026 г.