Качество на въздуха

Замърсяване на въздуха в ЕС

Замърсяването на въздуха е основна причина за заболявания и преждевременна смърт в Европа. По-специално фините прахови частици (ПЧ2,5) могат да проникнат дълбоко в белите дробове и кръвообращението и са причина за най-високия брой случаи на преждевременна смърт в Европа.

През 2022 г. замърсяването на въздуха е причинило около 350 000 случая на преждевременна смърт в Европа, включително 239 000 случая, дължащи се само на ПЧ2,5. Това е над 11 пъти повече от броя на загиналите при пътнотранспортни произшествия (20 634 през 2022 г.).

Емисиите на замърсители на въздуха в ЕС са намалели от 1990 г. насам, но нивата на замърсяване все още надвишават препоръчителните стандарти. Според Европейската агенция за околна среда през 2023 г. 94% от хората, живеещи в градове в ЕС, са били изложени на концентрации на ПЧ2,5 над последните ориентировъчни нива за качество на въздуха на Световната здравна организация (СЗО).

Как ЕС се справя със замърсяването на въздуха

ЕС въвежда строги мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от 80-те години на миналия век насам.

Основните законодателни актове определят:

• стандарти за качество на атмосферния въздух
• национални цели за намаляване на емисиите на основните замърсители на въздуха

През октомври 2024 г. Европейският парламент и Съветът приеха директива за определяне на актуализирани стандарти за качество на въздуха в целия ЕС. Новите правила установяват задължителни пределно допустими стойности за 2030 г. като междинна стъпка към постигането на целите за нулево замърсяване и допринасяне за нетоксична околна среда в ЕС до 2050 г.

Много други правни актове също спомагат за подобряването на качеството на въздуха в ЕС, като например правилата за емисиите на парникови газове във всички икономически сектори, стандартите за превозните средства Евро 7 и правилата относно емисиите от промишлеността.

Нови правила за качеството на въздуха

Новата директива на ЕС относно качеството на въздуха (ЕС) 2024/2881) обедини и замени предходните директиви за качеството на въздуха (2004/107/ЕО и 2008/50/ЕО).

Тя подкрепя целта на Европейския зелен пакт за намаляване до 2050 г. на замърсяването на въздуха, водата и почвата до равнища, които вече не са вредни.

Държавите – членки на ЕС, трябва да въведат директивата в националното си законодателство до 11 декември 2026 г.

Основните промени включват:

• по-строги стандарти на ЕС за качество на въздуха за 2030 г., по-близки до насоките на СЗО от 2021 г., които отразяват най-новите научни данни за въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето

• ново право хората да предявяват искове за обезщетение, ако здравето им е увредено поради нарушаване на правилата

• Качество на въздуха: Съветът дава окончателна зелена светлина за укрепването на стандартите в ЕС (съобщение за медиите, 14 октомври 2024 г.)

По-строги стандарти за качеството на въздуха

Новата директива определя по-строги стандарти за качество на въздуха за 13 замърсителя за 2030 г., включително ПЧ2,5, ПЧ10, азотен диоксид и озон. Стандартът обхваща, наред с другото, пределните стойности на емисиите, задълженията за намаляване на средната експозиция и алармените прагове.

За фините прахови частици (ПЧ2,5) до 2030 г. годишната пределна стойност ще бъде намалена повече от наполовина:

• предишен стандарт на ЕС: 25 µg/m³
• нов стандарт на ЕС: 10 µg/m³
• Насоки на СЗО: 5 µg/m³

Очаква се по-строгите пределни стойности в рамките на 10 години да намалят със 75% случаите на преждевременна смърт, свързани с ПЧ2,5.

Комисията трябва редовно да прави преглед на научните доказателства, за да провери дали преразгледаните стандарти за качеството на въздуха са ефективни за опазване на човешкото здраве.

При определени условия държавите членки могат да поискат отлагане на крайния срок за постигане на съответствие с пределно допустимите стойности за качество на въздуха.

Достъп до правосъдие и право на обезщетение

Новите правила укрепват правото на чист въздух и достъпа до правосъдие. Граждани и организации, включително НПО, които имат достатъчен интерес, могат да оспорят начина, по който се прилага директивата.

За първи път държавите членки трябва да гарантират, че хората могат да предявяват искове и да получават обезщетение, когато тяхното здраве е било увредено в резултат на умишлено или небрежно нарушаване на националните правила, транспониращи директивата.

По-добро планиране и мониторинг

Когато нивата на замърсителите надвишават пределно допустимите и целевите стойности, директивата изисква от държавите членки да изготвят пътни карти и планове за качеството на въздуха. Те трябва да предприемат подходящи мерки за намаляване на замърсяването и максимално да скъсят периода на превишаване.

Освен това директивата засилва изискванията за мониторинг и моделиране на качеството на въздуха. По-добрите данни ще помогнат на органите да управляват качеството на въздуха, да планират превантивни мерки и да прилагат правилата по-ефективно.

Трансгранично замърсяване и информиране на обществеността

Замърсяването на въздуха често пресича границите, така че държавите членки трябвада си сътрудничат, за да определят източниците на замърсяване на въздуха и мерките, необходими за справяне с тях, както и да планират координирани действия.

Те трябва също така да увеличат усилията си за информиране на обществеността за качеството на въздуха.