Жилищната криза в ЕС
Европа е изправена пред криза, предизвикана от нарастващите цени на жилищата и увеличаващите се жилищни разходи. ЕС работи по план за жилища на по-достъпни цени.
Жилищните разходи нарастват
Цените на жилищата в ЕС са се увеличили средно с до 60% от 2015 г. насам, като в някои държави членки се наблюдава увеличение от над 200%, а цените на наемите и разходите за енергия също продължават да се покачват.
В същото време доходите на домакинствата не са нараснали съизмеримо, поради което много европейци срещат затруднения да покриват жилищните си разходи. Държавите и регионите в ЕС са засегнати по различен начин, но опасенията, породени от широкото въздействие на кризата, са общовалидни за всички европейци.
В днешно време жилищните разходи съответстват на почти една пета от средния доход на домакинствата в ЕС, а около един на всеки десет души заявява, че не е в състояние да плаща наема или ипотеката си навреме. В големите градове на Европа натискът е още по-голям: един на всеки десет жители на градските райони изразходва повече от 40% от доходите си за жилище.
Тези обстоятелства ограничават възможностите както за бъдещите купувачи, така и за наемателите и превръщат финансовата достъпност в основен икономически и социален проблем в целия Съюз.
Апартаментите в големите европейски градски центрове стават все по-недостъпни
Графиката по-долу показва прогнозния дял от заплатата, който ще бъде изразходван за наем през 2025 г. в големите европейски градове. Съотношение в размер на 100% показва, че за плащане на наем е необходима цялата заплата, докато всяка стойност, надвишаваща 100%, означава, че наемът надвишава средната заплата. Като цяло се счита за оптимално да плащате до 30% от заплатата си за наем.
Графиката представя процента от заплатата, който се очаква да бъде изразходван за наем през 2025 г. в различни големи европейски градове.
Лисабон отчита най-висок очакван процент от заплатата, изразходван за наем, в размер на 116%.
Значителна част от заплатата се изразходва за наем и в други градове, като тя е 74% в Барселона и в Мадрид.
Милано и Рим също се открояват — със съответно 72% и 65%.
Неравномерен жилищен пейзаж
Жилищните условия се различават значително в рамките на ЕС поради различните пазарни структури, правни рамки и финансови системи. Някои държави членки имат пазари, доминирани от собственици на жилища, докато други разчитат в голяма степен на частни жилища под наем или субсидирани жилища.
Около две трети от европейците притежават свой дом, но този дял се различава значително в отделните държави. В едната крайност са 90% от румънците със собствен дом, а в другата – малко над 10% от населението на Нидерландия. В същото време, докато повече от една пета от френските граждани разчитат на субсидиран наем, това се отнася само за 0,6% от шведите.
Тези структурни различия определят начина, по който държавите усещат въздействието на нарастващите лихвени проценти, демографския натиск и търсенето в метрополните райони. В някои държави свитите пазари за отдаване под наем водят до повишаване на цените; в други поради ограниченото строителство и силното търсене собственото жилище е станало още по-недостъпно.
Балансът между апартаментите и къщите също се различава в отделните държави членки: близо 72% от жителите на градовете живеят в апартаменти, а 82% от жителите на селските райони живеят в къщи. Предвижда се градското население на Европа да достигне 83% до 2050 г., поради което се очаква жилищният натиск да се засили, особено в бързо разрастващите се градове, където наличността и финансовата достъпност вече са под напрежение.
Жилищен статус в държавите от ЕС: притежаване спрямо наемане
На графиката по-долу са сравнени жилищните статуси в европейските държави, като са показани разликите в дела на притежаването и наемането на жилища. Данните подчертават по-високите равнища на притежаване на собствени жилища в източноевропейски държави като Румъния, България или Словакия, съпоставено с по-високите равнища на наемане в държави като Австрия, Германия и Франция.
Графиката показва жилищния статус в различните европейски държави, като в нея е посочен процентът на населението във всяка държава въз основа на жилищното му положение в четири категории:
Собственик, без непогасена ипотека или жилищен заем: това представлява процентът на хората, които изцяло притежават домовете си, без ипотека или заем. Например Румъния има най-висок дял — 92,8%.
Собственик, с ипотека или заем: тази категория представлява хората, които притежават домовете си, но имат непогасена ипотека или заем. В Нидерландия 58% от собствениците на жилища имат ипотека.
Наемател, наем по пазарни цени: това показва процента на хората, които плащат наем по пазарна цена. В Германия 46,9% от хората плащат пазарна цена в сравнение с 2,4% в България.
Наемател, наем на намалена цена или безплатно: тази категория показва процента на хората, които плащат по-нисък наем или не плащат наем. Например това се отнася за 21,9% от хората във Франция и само за 0,6% в Швеция.
Целта е да се илюстрират разликите в притежаването на жилища спрямо наемането им в целия ЕС, като се подчертава по-високият процент на притежаване на собствени жилища в източноевропейски държави като Румъния и България в сравнение с по-високите наеми в държави като Хърватия и Унгария.
План на ЕС за жилища на достъпни цени
Жилищната политика е национална отговорност, тъй като ЕС няма правомощия в тази област. Регионалните и местните органи често играят ключова роля за справяне с жилищната криза, тъй като отговарят за прилагането на жилищните политики, управлението на териториалното устройство и разпоредбите за зониране, както и за предоставянето на решения за жилища на достъпни цени, които отговарят на специфичните нужди на общността.
Последиците от жилищната криза обаче обхващат целия икономически и социален пейзаж на Европа. Нарастващите жилищни разходи засягат трудовата мобилност, ограничават достъпа до работни места и образование и допринасят за неравенствата между регионите и социалните групи. Тези трансгранични последици подчертават значимостта на въпроса на равнището на ЕС.
Отчитайки това, лидерите от ЕС обсъдиха положението с жилищното настаняване на заседанието на Европейския съвет през октомври 2025 г. и приканиха Европейската комисия да представи план за жилища на достъпни цени, който да подкрепя усилията на държавите членки в тази област. Европейският план за жилища на достъпни цени на Комисията е предвиден за публикуване през декември 2025 г.
Датското председателство вече представи заключения относно предстоящия план, които бяха одобрени от 26 държави членки. В тях беше обърнато конкретно внимание на четири основни области: финансиране, строителство и устойчивост, планиране и социално приобщаване.
На 29 юни 2026 г. Съветът призова създателите на политики да разгледат взаимодействието между жилищните нужди и демографските тенденции, като например застаряването на населението, намаляването на броя на домакинствата и миграцията от селските към градските райони. Беше обърнато внимание на многостранния и междупоколенчески характер на жилищната криза в Европа и въздействието ѝ върху аспекти като сближаването, устойчивостта и конкурентоспособността.
Как реагира ЕС на енергийната криза от 2022 г.?
Социална политика
Чиста и устойчива мобилност
Последна актуализация: 29 юни 2026 г.