Чиста и устойчива мобилност
Декарбонизацията на транспортния сектор е от ключово значение за постигането на целите на ЕС в областта на климата. Правилата на ЕС имат за цел мобилността да стане по-устойчива, като същевременно се гарантира свързаност в целия ЕС.
Цели в областта на климата и транспортния сектор
ЕС подкрепя развитието на транспортните системи с цел да се насърчи единният пазар и да се повиши свързаността между европейските региони, като същевременно секторът се декарбонизира.
Съгласно Парижкото споразумение държавите от ЕС са задължени да направят ЕС климатично неутрален до 2050 г. За да постигне тази цел, до 2030 г. ЕС ще намали нетните си емисии на парникови газове в цялата икономика с най-малко 55% в сравнение с нивата от 1990 г. и ще продължи постепенно да намалява емисиите си до 2050 г.
За да изпълни своята част от ангажимента, до 2050 г. транспортният сектор трябва да претърпи трансформация, която ще изисква 90% намаление на емисиите на парникови газове (в сравнение с нивата от 1990 г.).
Транспортът генерира една четвърт от емисиите на парникови газове в ЕС
Напредъкът в намаляването на емисиите в транспортния сектор е по-бавен, отколкото в други икономически сектори. Въпреки че емисиите са намалели значително в други сектори, емисиите от транспорта са се увеличили през последните години. От решаващо значение е пътническият и товарният транспорт в ЕС да станат по-ефективни и по-малко зависими от изкопаемите горива.
През 2021 г. Съветът прие заключения относно стратегията на Комисията за интелигентна и устойчива мобилност, в които се очертават целите на ЕС за превръщане на мобилността в ЕС в екологосъобразна, интелигентна и устойчива мобилност.
Пакетът „Подготвени за цел 55“ е набор от политически инициативи и закони за постигане на целта за намаляване на емисиите с най-малко 55% до 2030 г. и включва основни инициативи за подпомагане на декарбонизацията на автомобилния, въздушния и морския транспорт.
По-долу са представени някои от най-новите инициативи на политиката на ЕС за по-устойчива мобилност.
Автомобилен транспорт
Леки и лекотоварни автомобили: стандарти за емисиите на CO₂
Автомобилният транспорт има най-голям дял емисии на парникови газове от транспорта като цяло. Само леките автомобили генерират 12% от всички емисии на въглероден диоксид (CO₂) в ЕС.
През март 2023 г. Съветът прие нови правила за допълнително намаляване на емисиите на CO₂ от нови леки и лекотоварни автомобили, като преразгледа регламента на ЕС от 2019 г.
Преразгледаните правила определят цели за прогресивно намаляване на емисиите. От 2030 г. до 2034 г. емисиите ще трябва да бъдат намалени с 55% за новите леки автомобили и с 50% за новите лекотоварни автомобили в сравнение с целите за 2021 г.
От 2035 г. всички нови леки и лекотоварни автомобили ще трябва да бъдат с нулеви емисии.
Камиони и автобуси: стандарти за емисиите на CO₂
През май 2024 г. Съветът прие нови правила за укрепване на стандартите за емисиите от тежкотоварни превозни средства. Регламентът актуализира правилата от 2019 г. с оглед на това ЕС да може да постигне амбициите си в борбата с изменението на климата.
Регламентът има за цел да се намалят емисиите на CO₂ в сектора на автомобилния транспорт в съответствие с целите на ЕС в областта на климата чрез определяне на по-високи цели за намаляване на емисиите за 2030 г. (-45%) и чрез въвеждане на нови цели за 2035 г. (-65%) и 2040 г. (-90%).
Правилата разширяват обхвата на предишния регламент, така че почти всички нови тежкотоварни превозни средства със сертифицирани емисии на CO₂ – включително по-малките камиони, градските и междуградските автобуси и ремаркетата – да бъдат обхванати от целите за намаляване на емисиите.
Съгласно новите правила всички нови градски автобуси ще трябва да бъдат с нулеви емисии от 2035 г. Автобусите за пътуване на дълги разстояния ще продължат да бъдат предмет на общите цели.
Съветът постигна споразумение (общ подход) по предложението през октомври 2023 г. През януари 2024 г. преговарящите от Съвета и Европейския парламент постигнаха предварително политическо споразумение по правилата. Съветът ги прие през май 2024 г.
Евро 7
В допълнение към определянето на стандарти за емисиите от превозните средства ЕС прие също правила за намаляване на другите замърсители на въздуха от автомобилния транспорт.
Регламентът за Евро 7 определя правила за емисиите, които допълват горните пределни стойности на CO₂ и обхващат и други замърсяващи елементи. Те включват замърсяване от износване на гумите, спирачки и акумулатори.
Правилата обхващат леките и лекотоварните автомобили и тежките превозни средства в единен правен акт.
През септември 2023 г. Съветът прие общ подход по регламента. През декември 2023 г. Съветът и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение по предложението. Съветът прие регламента през април 2024 г.
Пътни такси
Законодателството на ЕС определя правила за таксуването на тежки превозни средства, когато ползват определена пътна инфраструктура в държавите членки.
През ноември 2021 г. Съветът даде зелена светлина за преразглеждане на тези правила, наричани общо „Директива за евровинетките“. Преразгледаният законодателен акт има за цел да насърчи по-екологичния и по-ефективен транспорт и включва нова схема за справяне с емисиите на CO₂, за да се намали въглеродният отпечатък на сектора в съответствие с Европейския зелен пакт и Парижкото споразумение.
Директивата влезе в сила през март 2022 г.
Железопътен транспорт
Железопътният транспорт, захранван предимно с електроенергия, е транспортът, осигуряващ най-голяма устойчивост. Според данни на Европейската агенция за околната среда през 2018 г. едва 0,4% от общите емисии на парникови газове в ЕС се дължат на железопътния сектор.
През 2021 г. Съветът прие заключения относно железопътния транспорт като част от по-интелигентната и устойчива мобилност в ЕС. Министрите от ЕС подчертаха необходимостта от по-нататъшно развитие на железопътния транспорт както за пътници, така и за стоки в ЕС.
Като част от пакета за екологизиране на товарния транспорт, на 11 юли 2023 г. Комисията представи предложението си относно използването на железопътния инфраструктурен капацитет. Тази инициатива включва мерки, насочени към по-добро управление, координиране и по този начин увеличаване на капацитета на железопътния транспорт. През юни 2024 г. Съветът постигна съгласие по преговорната си позиция относно предложението.
Права на пътниците, използващи железопътен транспорт
През 2021 г. ЕС преразгледа своите правила за пътниците, използващи железопътен транспорт, за да защити по-добре правата им, по-специално на тези с увреждания или с намалена подвижност. Освен това разпоредбите са в подкрепа на чистата мобилност, като улесняват превоза на велосипеди във влаковете.
Преразгледаните правила задължават железопътните предприятия да инсталират места за превоз на велосипеди и да информират пътниците за наличния капацитет за това. Като общо правило трябва да има най-малко четири места за превоз на велосипеди във всеки европейски влак.
Новите правила влязоха в сила през юни 2021 г.
Въздухоплаване
ReFuelEU – сектор „Авиация“: устойчиви авиационни горива
Устойчивите авиационни горива (биогорива, синтетични авиационни горива и рециклирани въглеродни авиационни горива) са един от ключовите краткосрочни и средносрочни инструменти за значително намаляване на емисиите от въздухоплавателните средства. Този потенциал обаче е до голяма степен неоползотворен, тъй като разработването на устойчиви авиационни горива е възпрепятствано от ниското равнище на доставки и от цени, които са много по-високи от цените на изкопаемите горива. В резултат на това тези горива представляват едва 0,05% от общото потребление на горива в сектора на въздухоплаването.
Регламентът ReFuelEU – сектор „Авиация“ в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“ има за цел да се намали отпечатъкът на въздухоплаването върху околната среда и да се помогне на ЕС да постигне своите цели в областта на климата чрез увеличаване на използването на устойчиви авиационни горива, като същевременно се гарантират еднакви условия на конкуренция за устойчив сектор на въздушния транспорт. Съгласно новите правила до 2050 г. доставчиците на авиационно гориво ще трябва да увеличат дела на устойчивите горива до 70%.
След предварителното споразумение по предложението с Европейския парламент през април 2023 г., Съветът прие регламента през октомври 2023 г.
„Подготвени за цел 55“: увеличаване на използването на по-екологични горива в секторите на авиацията и морския транспорт (Инфографика)
Устойчивост на международното въздухоплаване
Всички държави от ЕС членуват в Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО). Заедно с останалите членове те работят за подобряване на екологичните резултати във въздухоплаването.
За да се сведе до минимум неблагоприятното въздействие на международната гражданска авиация върху климата и да се насърчи устойчивият растеж на международното въздухоплаване, ИКАО работи по редица мерки, сред които:
- технологични подобрения на въздухоплавателните средства
- оперативни подобрения
- устойчиви авиационни горива
- СОRSIA (Схема за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване).
През юни 2020 г. ЕС потвърди участието си в CORSIA от 1 януари 2021 г., когато започва доброволната фаза. Освен това през декември 2022 г. Съветът прие решение, за да даде възможност на държавите членки да изпълнят някои от своите задължения по CORSIA.
През юли 2021 г. Комисията представи, в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“, предложение за преразглеждане на системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) по отношение на въздухоплаването, с цел увеличаване на приноса на сектора към политиката на ЕС в областта на климата и въвеждане на CORSIA в ЕС. Съветът прие новите правила през април 2023 г.
- Съветът приема решение относно изискванията за компенсиране на емисиите от въздухоплаването (CORSIA) (съобщение за медиите, 19 декември 2022 г.)
- „Подготвени за цел 55“: Съветът приема ключови законодателни актове за постигане на целите в областта на климата за 2030 г. (съобщение за медиите, 25 април 2023 г.)
- Международна организация за гражданска авиация – ИКАО
Единно европейско небе
Институциите на ЕС работят по изграждането на общи правила и цели за управление на европейското въздушно пространство в рамките на Единното европейско небе. Ефективното управление на въздушното движение трябва да спомогне за намаляване на емисиите от сектора, както и да гарантира достатъчен капацитет и икономическа ефективност.
На 22 септември 2020 г. Комисията представи изменено предложение, за да промени съществуващия регламент. През юни 2021 г. Съветът постигна съгласие по общ подход за реформиране на Единното европейско небе.
През март 2024 г. Съветът и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение по реформата, което трябва да бъде одобрено от двете институции. Съветът прие позицията си относно реформата на първо четене през септември 2024 г.
Морски транспорт
ReFuelEU – сектор „Морско пространство“: декарбонизирани горива
Част от пакета „Подготвени за цел 55“ – инициативата FuelEU – сектор „Морско пространство“, ще ускори използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт.
Целта е до 2050 г. да се намали с до 80% интензитетът на парниковите газове от енергията, използвана на борда на корабите, като се насърчи използването на по-устойчиви горива от плавателните съдове, акостиращи на пристанищата на ЕС, като същевременно се гарантира гладкото функциониране на морския трафик и се избягват нарушения на вътрешния пазар.
Новите правила бяха приети от Съвета през юли 2023 г.
В рамките на Международната морска организация (ИМО) ЕС работи и за намаляване на емисиите на парникови газове от плавателните съдове. През юли 2023 г. беше приета преразгледана стратегия на ИМО за намаляване на емисиите с амбицията за постигане на нулеви нетни емисии около 2050 г. В процес на обсъждане са мерки за изпълнение на преразгледаната стратегия на ИМО.
Председателството на Съвета и други държави – членки на ЕС, участват в заседанията на ИМО и допринасят активно за разработването на екологични и други мерки. В организацията членуват всички държави – членки на ЕС.
По-чисти морета
За да се гарантира по-чисто корабоплаване в ЕС, Съветът работи по набор от законодателни актове, известни като „пакет за морска безопасност“. Наборът включва мерки относно:
- държавния пристанищен контрол
- замърсяването от кораби
- спазването на изискванията за държавата на знамето
- разследването на произшествия
- преразглеждането на мандата на Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ)
Целта е да се модернизират правилата на ЕС относно морската безопасност и да се намали замърсяването на водите от кораби.
Мултимодален транспорт
Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-Т)
Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), стартирана през 1996 г., е разработена с цел установяване на критерии за трансгранични проекти, водещи до трансевропейска свързаност.
Настоящите насоки за TEN-T, които датират от 2013 г., са обект на амбициозна реформа от декември 2021 г. насам.
През декември 2023 г. председателството на Съвета и преговарящите от Европейския парламент постигнаха предварително споразумение по преработения регламент относно насоките на ЕС за развитието на мрежата TEN-T. Съветът прие регламента през юни 2024 г.
Новото законодателство има за цел изграждането на надеждна, непрекъсната и висококачествена транспортна мрежа, която да гарантира устойчива свързаност в цяла Европа без физически прекъсвания, участъци с недостатъчен капацитет и липсващи връзки. Мрежата ще бъде развивана или модернизирана стъпка по стъпка с новия регламент, който определя ясни срокове за завършването на трислойната мрежа TEN-T:
- завършване на основната мрежа до 2030 г.
- завършване на новодобавената разширена основна мрежа до 2040 г.
- завършване на широкообхватната мрежа до 2050 г.
Инфраструктура за алтернативни горива
Регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR) има за цел да се осигури разгръщането в ЕС на публично достъпна инфраструктура за зареждане с електроенергия и презареждане с алтернативни горива в секторите на пътния транспорт, въздухоплаването и водния транспорт.
Правилата определят цели за разгръщането на станции за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво. Това включва гарантиране на наличието на зарядни станции най-малко на всеки 60 километра по главните пътища.
Съветът прие регламента през юли 2023 г.
„Подготвени за цел 55“: към по-устойчив транспорт (Инфографика)
Интелигентни транспортни системи
Съветът прие нова рамка за въвеждането на интелигентни транспортни системи с цел ускоряване на цифровия преход и по-интелигентната мобилност в ЕС. Новите правила са част от стратегията на Комисията за устойчива и интелигентна мобилност.
Интелигентните транспортни системи (ИТС), като например системите за планиране на пътувания, eCall и автоматизираните автомобили, променят коренно начина, по който хората се придвижват, спестяват време, намаляват емисиите и задръстванията и опростяват планирането на пътуванията.
Преработената директива за ИТС, приета от Съвета през октомври 2023 г., има за цел да се ускори разполагаемостта и да се подобри оперативната съвместимост на цифровите данни, на които разчитат услуги като системите за планиране на мултимодални пътувания и навигационните услуги. Това ще позволи на превозните средства и пътната инфраструктура да комуникират помежду си, например да предупреждават за неочаквани събития като задръстване по трасето.
Екологизиране на товарния транспорт
Товарният транспорт генерира над 30% от емисиите на CO₂ от транспорта, като се очаква обемът на товарите да нарасне.
Пакетът за екологизиране на товарния транспорт, представен от Комисията през юли 2023 г., има за цел да подобри ефективността на товарния транспорт чрез:
- въвеждане на мерки за повишаване на неговата ефективност и цялостна устойчивост
- насърчаване на по-устойчиви решения, като например железопътния транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища
През декември 2023 г. Съветът прие позиция по регламент относно отчитането на емисиите на парникови газове от транспортните услуги. Предложението има за цел да подобри изчисляването и предоставянето на информация за емисиите на парникови газове от транспортните услуги, така че потребителите да могат да избират най-устойчивите варианти за транспорт. Съветът взе под внимание и доклад за напредъка по предложението на Комисията относно максимално допустимите маси и размери на тежкотоварните превозни средства, също представен като неразделна част от пакета за екологизиране на товарния транспорт.
Като част от пакета Съветът договори през юни 2024 г. преговорната си позиция („общ подход“) по регламент относно използването на капацитета на железопътната инфраструктура в единното европейско железопътно пространство. Със законодателния акт се цели увеличение на разполагаемостта на инфраструктура чрез по-добри процеси на планиране и разпределяне, както и чрез подобрена трансгранична координация, и се очаква той да допринесе значително за по-ефективното управление на капацитета и движението по железопътната инфраструктура.
- Пакет за екологизиране на товарния транспорт: Съветът приема позиция за по-ефективно управление на капацитета и движението по железопътната инфраструктура (съобщение за медиите, 18 юни 2024 г.)
- Пакет за екологосъобразен товарен транспорт: Съветът прие позицията си относно отчитането на емисиите на парникови газове от транспортните услуги (съобщение за медиите, 4 декември 2023 г.)
Финансиране
Механизмът за свързване на Европа в периода 2021 – 2027 г.
Насърчаването на устойчивостта е една от основните цели на Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Като ключов механизъм за осигуряване на инвестиции в транспортните системи на ЕС той допринася за декарбонизацията на сектора на мобилността и по този начин за постигането на целта за климатична неутралност до 2050 г. Регламентът се прилага с обратна сила от 1 януари 2021 г.
Транспортният сектор ще получи по-голямата част от финансирането (около 25 милиарда от 33-те милиарда евро), като най-големият дял от него ще бъде предназначен за железопътния транспорт.