Най-нови политически действия на ЕС във връзка с изменението на климата
Преходът към климатична неутралност е ключов приоритет за Европейския съвет и Съвета на ЕС. Със стартирането на Европейския зелен пакт през декември 2019 г. беше даден нов тласък на политиката и действията в областта на климата на равнището на ЕС.
По-долу е представен преглед на най-новото законодателство и инициативи на политиката на ЕС, свързани с климата.
Пакет „Подготвени за цел 55“:
ЕС работи по преразглеждането на своето законодателство в областта на климата, енергетиката и транспорта в рамките на т.нар. пакет „Подготвени за цел 55“ с цел привеждане на действащата нормативна уредба в съответствие с целите на ЕС в областта на климата за 2030 г. и 2050 г. Пакетът включва, наред с другото:
- преразглеждане на системата на ЕС за търговия с квоти на емисии
- регламент за разпределяне на усилията
- директиви за енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност
- регламент за земеползването и горското стопанство
- регламент за емисиите на СО2 от леки и лекотоварни автомобили
Европейски законодателен акт за климата
Целта на европейския законодателен акт за климата, като един от елементите на Европейския зелен пакт, е да въведе в законодателството целта за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. През декември 2020 г. министрите на околната среда от ЕС постигнаха споразумение по общ подход по предложението на Комисията за европейски законодателен акт за климата, включително нова цел на ЕС за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., в съответствие с насоките на Европейския съвет от 10 – 11 декември 2020 г.
През април 2021 г. преговарящите от Съвета и Европейския парламент постигнаха предварително политическо споразумение относно европейския законодателен акт за климата. Съветът прие позицията си на първо четене през юни 2021 г., с което приключи процедурата по приемане.
В европейския законодателен акт за климата се определя обвързваща цел на ЕС в областта на климата за намаляване на нетните емисии на парникови газове (емисии след приспадане на поглъщанията) с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с 1990 г. ЕС ще се стреми също да постигне по-голям обем нетни поглътители на въглерод до 2030 г.
С регламента се създава Европейски научен консултативен съвет по изменението на климата, който ще предоставя независими научни становища и доклади относно мерките на ЕС в областта на климата. В него се предвижда през следващите години да бъде определена междинна цел за 2040 г. по отношение на климата.
Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата
През юни 2021 г. министрите на околната среда от ЕС съгласуваха заключения за одобряване на новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата. В стратегията се очертава дългосрочна визия за превръщането на ЕС в устойчиво на изменението на климата общество, което да е напълно адаптирано към неизбежните последици от изменението на климата до 2050 г.
Мерките, предвидени в стратегията, са:
- по-добро събиране и споделяне на данни с цел подобряване на достъпа до знания относно въздействието върху климата и обмена на такива знания
- природосъобразни решения за подпомагане на изграждането на устойчивост на изменението на климата и опазване на екосистемите
- интегриране на адаптацията в макрофискалните политики
Заключенията предоставят политически насоки на Комисията за изпълнението на стратегията. Те дават насоки и за представянето на съобщение на ЕС относно адаптацията преди Конференцията на ООН по изменението на климата (COP26).
- Съветът одобрява нова стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата (съобщение за медиите, 10 юни 2021 г.)
- Съвет по околна среда, 10 юни 2021 г.
През април 2020 г. Съветът прие нов регламент за намаляване на риска от недостиг на вода за напояване на земеделските култури. Определените в него правила имат за цел да спомогнат за адаптирането на Европа към последиците от изменението на климата. Регламентът, който е изцяло в съответствие с кръговата икономика, улеснява използването на пречистени градски отпадъчни води за напояване в селското стопанство, като по този начин подобрява наличието на вода и спомага за предотвратяване на недостига на храни.
Емисии на СО2 от транспорта
През април 2019 г. беше взето решение за по-строги пределни стойности на емисиите от леки и лекотоварни автомобили, за да се гарантира, че след 2030 г. новите превозни средства ще отделят средно по-малко CO2 в сравнение с нивата от 2021 г.:
- леки автомобили – 37,5% по-малко CO2
- лекотоварни автомобили – 31% по-малко CO2
През юни 2019 г. бяха приети пределни стойности за камионите и другите тежкотоварни превозни средства. Новите правила ще изискват от производителите да намалят емисиите на CO2 от нови камиони, в сравнение с нивата от 2019 г., средно с:
- 15% от 2025 г.
- 30% от 2030 г.
Схема на ЕС за търговия с емисии
През февруари 2018 г. ЕС прие преработени правила за схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ). Създадена през 2005 г., тя представлява първият в света основен пазар за въглеродни емисии, като продължава да бъде и най-големият. Тази схема определя таван на емисиите на CO2 от тежката промишленост и електроцентралите. Общият обем на допустимите емисии се разпределя между предприятията под формата на разрешителни, които могат да се търгуват.
През декември 2019 г. ЕС и Швейцария се споразумяха да свържат своите схеми за търговия с емисии. Това споразумение ще бъде от взаимна полза за ЕС и Конфедерация Швейцария, тъй като свързването на системите за ограничаване и търговия с емисии може да увеличи възможностите за намаляване на емисиите и да подобри разходната ефективност на търговията с емисии.
Разпределяне на усилията
Емисиите на парникови газове от сектори, които попадат извън обхвата на схемата на ЕС за търговия с емисии, се регулират от т.нар. Регламент за разпределяне на усилията, в който се определят обвързващи цели за годишно намаляване на емисиите на парникови газове за държавите членки за периода 2021 – 2030 г.
Регламентът има за цел да гарантира, че тези сектори допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове. Сред тях са сградният фонд, селското стопанство (емисии, различни от CO2), управлението на отпадъците и транспортът (без въздушния и международния морски транспорт).
Земеползване и горско стопанство
През май 2018 г. беше приет нов регламент за подобряване на защитата и управлението на земите и горите. Чрез този регламент емисиите на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) бяха включени в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.
Чиста енергия
Три четвърти от емисиите на парникови газове в ЕС се дължат на производството и потреблението на енергия. ЕС работи за декарбонизацията на енергийния сектор, която е централен елемент на екологичния преход.
През декември 2020 г. Съветът прие заключения относно стратегиите за възобновяема енергия от офшорни инсталации и водород, които бяха предложени от Комисията. На неформалната си видеоконференция същия месец министрите на енергетиката от ЕС обсъдиха интеграцията на енергийната система.
От държавите – членки на ЕС, се изисква да представят и редовно да актуализират своите национални планове в областта на енергетиката и климата, за да докладват за своя принос към целите в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници и към целите за намаляване на емисиите. Националните планове бяха въведени в рамките на стратегията за енергийния съюз, като първите от тях обхващат периода 2021 – 2030 г.
Във връзка с борбата с изменението на климата и като част от стратегията за Европейския зелен пакт Съветът също установи допълнителни действия в областта на политиката. Сред тях са механизмът за справедлив преход, стратегията „От фермата до трапезата“, стратегията за биологичното разнообразие и европейската промишлена стратегия.
Поемане на водеща роля по отношение на изменението на климата
ЕС се ангажира да поеме водеща роля в борбата с изменението на климата в световен мащаб. Лидерите от ЕС се стремят към амбициозната цел Европа да стане неутрална по отношение на климата до 2050 г., в съответствие с Парижкото споразумение. Чрез съвместната си работа през следващите десетилетия държавите от ЕС искат да гарантират, че емисиите на парникови газове са сведени до минимум и че са взети мерки за компенсиране на всички останали емисии.