Промишлената политика на ЕС

Европейската промишлена стратегия

ЕС се стреми да направи своята промишленост по-конкурентоспособна в световен мащаб и да я превърне в двигател на промяна, иновации и растеж.

Промишлената стратегия за Европа е съсредоточена върху три области:

• справяне със стратегическите зависимости на ЕС
• укрепване на устойчивостта на единния пазар
• ускоряване на екологичния и цифровия преход

В рамките на промишления план на Зеления пакт бяха предложени допълнителни инициативи за ускоряване на прехода на промишлеността към нулеви нетни емисии и за насочване на Европа по пътя към неутралност по отношение на климата.

Освен това в рамките на компаса за конкурентоспособността Комисията предложи Пакта за чиста промишленост и Акта за ускоряване на промишлеността, за да се помогне на производителите да преминат към чисто производство и технологии, да се стимулира производството и да се засилят растежът и конкурентоспособността на ЕС.

Стратегическа автономност

Стратегическата автономност означава да се намали зависимостта на ЕС от другите, например за материали и технологии от критично значение, храни, инфраструктура и сигурност.

Това е и възможност за разработване на пазари, продукти и услуги и за повишаване на конкурентоспособността в ЕС.

Промишлената стратегия предлага:

• работа в посока диверсифицирани международни партньорства, които спомагат за изграждането на икономическа устойчивост чрез инвестиции и търговия
• подкрепа за нови промишлени алианси в стратегически области, които привличат частни инвеститори и допринасят за създаването на работни места
• наблюдение на стратегическите зависимости

Суровини от критично значение

Законодателният акт за суровините от критично значение, приет през март 2024 г., има за цел:

• да се увеличат и диверсифицират доставките на суровини от критично значение за ЕС
• да се подобри кръговостта, включително рециклирането
• да се подкрепят научните изследвания и иновациите в областта на ефективното използване на ресурсите и разработването на заместители

По отношение на годишното потребление на ЕС Съюзът определи следните цели за 2030 г.

• най-малко 10 % от добива в ЕС
• най-малко 40 % от преработката в ЕС
• най-малко 25 % от рециклиране на местно равнище

Промишленост за интегрални схеми

Европейският акт за интегралните схеми е насочен към основните предизвикателства, пред които е изправен секторът на полупроводниците, с оглед на:

• намаляване на недостига
• повишаване на сигурността на доставките в ЕС и намаляване на зависимостта от чуждестранни участници
• създаване на качествени работни места и възможностите за развитие на стопанска дейност

Целта е до 2030 г. да се удвои световният пазарен дял на ЕС в областта на полупроводниците.

Устойчивост на единния пазар

ЕС прие законодателния акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар, който осигурява структурирана рамка за предвиждане, подготовка и реагиране на значителни смущения в рамките на вътрешния пазар на ЕС.

С този нов законодателен акт ЕС има за цел:

• да укрепи вътрешния си пазар чрез прилагане на проактивни мерки, които дават възможност за ефективна реакция при извънредни ситуации
• да защити критичните вериги на доставки
• да гарантира непрекъснатото свободно движение на стоки, услуги и хора

Продукти с технологии за нулеви нетни емисии

Благодарение на законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, ЕС ще увеличи производството на чисти технологии в ЕС.

Новите правила ще улеснят условията за инвестиции в екологосъобразни технологии.

Целта е да се покрият 40% от нуждите на ЕС от продукти на стратегическите технологии за нулеви нетни емисии като слънчеви фотоволтаични панели, вятърни турбини, батерии и термопомпи.

Актът ще ускори напредъка към постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, като същевременно ще повиши конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, ще създаде качествени работни места и ще подкрепи усилията на ЕС за постигане на енергийна независимост.

Пазар на електроенергия

Реформата на структурата на пазара на електроенергия има за цел:

• да се намали зависимостта на цените на електроенергията от нестабилните цени на изкопаемите горива
• да се предпазят потребителите от скокове на цените
• да се ускори внедряването на енергия от възобновяеми източници

Същевременно реформата ще осигури по-голяма стабилност и конкурентоспособност на предприятията.

Вижте също