Психично здраве
Психичното здраве е от ключово значение за пълноценен и продуктивен живот. Въпреки това много европейци имат проблеми с психичното здраве. Страните от ЕС работят за по-добро стимулиране на психичното здраве.
Работата на Съвета в областта на психичното здраве
Доброто психично здраве е състояние на благополучие, при което хората могат да реализират способностите си, да се справят със стреса, да работят и да допринасят за живота в общността. Бремето на проблемите на психичното здраве в ЕС обаче е много тежко.
Подобряването на психичното здраве е социална и икономическа необходимост за ЕС и неговите държави членки, която стана по-очевидна след пандемията от COVID-19.
Според СЗО през първата година от пандемията тревожността и депресията са нараснали с 25 % в световен мащаб.
Европейската комисия също така докладва, че все повече хора в ЕС се чувстват самотни.
Съветът работи по текстовете на четири заключения, в които се дава приоритет на психичното здраве и благосъстояние, като се обръща специално внимание на най-неотложните въпроси и най-уязвимите групи:
- хората с несигурна заетост
- младите хора
- хората, които имат както разстройства, свързани с употребата на наркотици, така и проблеми, свързани с психичното здраве
На 30 ноември 2023 г. Съветът прие заключения относно психичното здраве. В заключенията се подчертава, че е важно психичното здраве и благоденствие да се разглеждат в различен контекст през целия живот, което е от полза както за отделните хора, така и за обществото. Държавите членки се приканват да разработят планове за действие или стратегии, в които се прилага междусекторен подход към психичното здраве.
Страните от ЕС се споразумяха за редица цели за ограничаване на разпространението на лошото психично здраве:
по-добро качество на грижите, свързани с психичното здраве, и по-голяма достъпност на тези грижи за хората, имащи проблеми с психичното здраве
борба със стигматизирането и дискриминацията
превенция, ранно откриване и грижи за лица със самоубийствено поведение
справяне със самотата сред уязвимите групи
насърчаване на психичното здраве на работното място и в образованието
цялостен подход за превенция и лечение на психични разстройства
по-добро наблюдение и събиране на данни за психичното здраве в ЕС
обмен на опит и най-добри практики
Хората с несигурна заетост
Стресът и психосоциалните рискове на работното място могат да окажат въздействие върху психичното здраве на работещите. Хората с несигурна заетост са особено изложени на риск от възникване на отрицателен стрес, който може да доведе до тревожност и депресия.
Това е така, защото тези работни места често са:
- лошо платени
- несигурни
- не предлагат адекватна защита на работещите
Нарастващата цифровизация, роботизация и използване на изкуствен интелект на работното място също могат да окажат отрицателно въздействие върху условията на труд и следователно да повлияят върху психичното здраве на хората.
На 9 октомври 2023 г. Съветът прие заключения относно психичното здраве и несигурната заетост. Това са първите по рода си заключения относно взаимовръзката между психичното здраве и заетостта.
Държавите — членки на ЕС, изразяват съгласие, че психичното здраве и работата са тясно свързани помежду си. Психичното здраве е важен фактор за работоспособността и производителността и обратно, психосоциалните рискове на работното място могат да бъдат вредни за психичното здраве. По-специално несигурната заетост, като към нея се включват нископлатените и незащитените работни места, може да доведе до разстройства като тревожност и депресия.
В заключенията Съветът приканва държавите членки да подобрят психичното здраве на работното място с мерки като:
борба с несигурната заетост
укрепване на публичните системи, опазващи психичното здраве на работното място
подкрепяне на изследванията на въздействието на условията на труд върху психичното здраве
гарантиране, че работещите се ползват от наблюдение на психичното здраве
подкрепа за наемането или повторното включване в работната сила на работещите с проблеми, свързани с психичното здраве
Младите хора
Според някои оценки над 14 милиона млади хора на възраст между 15 и 29 години са имали проблем с психичното здраве през 2019 г. Пандемията от COVID-19 влоши психичното здраве на младите хора в цяла Европа. Данните от доклада „Накратко за здравето“, изготвен от ОИСР, показват, че делът на младите хора, проявяващи симптоми на тревожност и депресия, се е увеличил над два пъти в няколко държави членки в сравнение с преди пандемията.
В неотдавнашен доклад УНИЦЕФ посочва, че самоубийството е втората най-често срещана причина за смърт сред младите хора в Европа след пътнотранспортните произшествия.
Въпреки това почти половината от младите хора в ЕС (49 %) са заявили, че имат неудовлетворени потребности от грижи за психичното здраве, в сравнение с 23 % от възрастното население.
- Доклад „Накратко за здравето в Европа“, 2022 г. (ОИСР)
- Състоянието на децата по света през 2021 г. (УНИЦЕФ)
Поради тези стойности защитата на психичното здраве на младите хора е приоритет за ЕС и неговите държави членки.
Понастоящем държавите — членки на ЕС, обсъждат в Съвета как биха могли по-добре да предотвратяват проблемите, свързани с психичното здраве, сред младите хора, като вземат предвид техните специфични нужди.
На 23 ноември 2023 г. 27-те държави — членки на ЕС, в Съвета приеха заключения относно младите хора и психичното здраве. В заключенията се предлагат насоки за разглеждането на този въпрос, а акцентът се поставя върху това как по-добре да се отговори на специфичните нужди на младите хора, чрез действия като:
подобряване на техните условия на живот и труд
улесняване на достъпа на младите хора до грижи за психичното здраве
насърчаване на научните изследвания относно въздействието на психичното здраве върху младите хора
борба със стигматизирането
обмен на най-добри практики между държавите от ЕС
насърчаване на по-безопасно и по-здравословно цифрово пространство, включително борба с омразата, насилието и злоупотребите в медиите и социалните мрежи
Разстройства поради употребата на наркотици и проблеми с психичното здраве
Хората, които страдат както от разстройство, свързано с употребата на наркотици, така и от проблем с психичното здраве, са изложени на по-голям риск от развитие на тежка психопатология, хоспитализация, свръхдозиране, самоубийство или преждевременна смърт в сравнение с хората с едно психично разстройство.
Също така е по-вероятно те да се окажат изправени пред безработица и бездомност и да проявяват високорисково поведение, свързано с инфекции, като например вируса на ХИВ и хепатит C.
Според Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) до 80 % от пациентите в определени групи за лечение поради употребата на наркотици имат проблеми с психичното здраве. Най-честите коморбидни (съпътстващи) психиатрични проблеми сред лицата с разстройства, свързани с употребата на вещества, са депресия, тревожност, посттравматичен стрес и разстройства на личността (главно антисоциални и гранични).
В рамките на Съвета държавите — членки на ЕС, полагат съвместни усилия за по-добра подкрепа на хората с психични разстройства и разстройства, свързани с употребата на наркотици. На 5 декември 2023 г. Съветът одобри заключения относно употребата на наркотици и психичните разстройства. Съветът прикани държавите членки да насочат вниманието си към разстройствата вследствие на употребата на наркотици, протичащи паралелно с други психични разстройства. Държавите членки, Комисията и други заинтересовани участници следва да се стремят да разработват персонализирани интервенции, адаптирани към специфичните нужди на такива хора.
Състояние на психичното здраве в ЕС
Според ОИСР преди пандемията от COVID-19 най-малко 84 милиона души в целия ЕС са имали проблеми с психичното здраве. Това се равнява на повече от 1 на 6 души в ЕС (17,3 %).
Преди пандемията от COVID-19 тревожността и депресията са били най-често срещаните проблеми с психичното здраве в ЕС, следвани от разстройствата, свързани с употребата на алкохол и наркотици, биполярното разстройство и шизофренията.
Разстройствата, свързани с тревожността, са засягали приблизително 25 милиона души (5,4 % от общото население на ЕС), следвани от депресивните разстройства (21 милиона души или 4,5 %) и разстройствата, произтичащи от употребата на наркотици и алкохол (11 милиона души или 2,4 %).
СЗО отбелязва влошаване на психичното здраве в световен мащаб след пандемията. Проучване на Евробарометър, проведено през юни 2023 г., показва, че през предходните 12 месеца почти всеки втори (46 % от населението на ЕС) е имал емоционални или психосоциални проблеми, като например усещане за депресия или тревожност.
Икономическото въздействие на лошото психично здраве
Освен личното страдание и страданието на хората около лицето с проблеми — семейство, приятели, лица, полагащи грижи — лошото психично здраве има и икономически последици за обществото. Според доклада „Накратко за здравето“ на ОИСР от 2018 г. всяка година психичното здраве струва на 27-те държави от ЕС и Обединеното кралство най-малко 600 милиарда евро, или повече от 4 % от БВП, под формата на:
- преки разходи за здравеопазване (консултации, фармацевтични продукти, хоспитализации): 190 милиарда евро или 1,3 % от БВП
- програми за социална сигурност (отпуск по болест, отпуск за инвалидност, обезщетения за безработица): 170 милиарда евро или 1,2 % от БВП
- непреки разходи на пазара на труда (загуба на доходи поради смъртност, по-ниска заетост, отсъствия от работа и по-ниска производителност): 240 милиарда евро или 1,6 % от БВП
Ползите от доброто психично здраве
Психичното здраве е неразделна част от здравето на хората и е от съществено значение за едно устойчиво общество и продуктивна икономика.
Какви са ползите от доброто психично здраве на различните етапи от живота?
Детство и юношество
по-добри резултати в училище и по-добри възможности за работа
Зряла възраст
по-продуктивна работа и повече шансове за намиране на работа
Старост
по-добра интеграция и по-активна роля в общността
Последна актуализация: 20 юни 2025 г.