Здравна политика на ЕС
ЕС спомага за подобряването на общественото здраве чрез финансиране и законодателство относно справянето с трансграничните заплахи за здравето, лекарствата, правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, профилактиката на заболяванията и насърчаването на доброто здраве.
Каква е ролята на ЕС в здравната политика
Държавите — членки на ЕС, отговарят за организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. Следователно ролята на ЕС в здравната политика е да допълва националните политики.
Политиките и действията на ЕС в областта на общественото здраве имат за цел:
- опазване и подобряване на здравето на гражданите на ЕС
- подкрепа за модернизацията на здравната инфраструктура
- подобряване на ефикасността на здравните системи в Европа
- засилване на мерките за готовност и реагиране при трансгранични заплахи за здравето
В областта на здравеопазването ЕС приема закони и препоръки за защита на хората, които обхващат например здравните продукти и правата на пациентите.
Координацията в областта на общественото здраве е необходима последица от свободното движение на хора и стоки на вътрешния пазар. Сътрудничеството в областта на общественото здраве в ЕС служи за справяне с общите здравни предизвикателства, произтичащи например от антимикробната резистентност, предотвратимите хронични заболявания и застаряването на населението.
Във всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве. Член 168 от ДФЕС (правно основание за здравната политика на ЕС)
Основни мерки в здравната политика на ЕС
Сред областите, в които ЕС е приел законодателство, са:
- права на пациентите при трансгранично здравно обслужване
- лекарствени продукти и медицински изделия
- сериозни трансгранични заплахи за здравето
- рак, тютюнопушене и насърчаване на доброто здраве
- органи, кръв, тъкани и клетки
Права на пациентите при трансгранично здравно обслужване
Съгласно европейското право гражданите на ЕС имат право на достъп до здравно обслужване във всяка държава — членка на ЕС, и на възстановяване на разходите за лечение в чужбина от родната им страна. Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) гарантира, че необходимото здравно обслужване се предоставя при същите условия и на същата цена, както за лицата, осигурени в тази страна.
Освен това съществува директива на ЕС за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, в която се определят условията, при които пациентът може да пътува до друга държава от ЕС, за да получи медицински грижи с възстановяване на разходите.
Европейско пространство на здравни данни
На 21 януари 2025 г. Съветът прие ново законодателство, с което се улеснява обменът и достъпът до здравни данни на равнището на ЕС.
Регламентът за европейско пространство на здравни данни (ЕПЗД) има за цел да подобри достъпа и контрола на физическите лица върху техните лични електронни здравни данни, като същевременно даде възможност някои данни да бъдат използвани повторно за целите на научните изследвания и иновациите в полза на пациентите в Европа.В него се предвижда специфична за здравето среда за данни, която ще гарантира трансграничен достъп до цифрови здравни услуги и продукти в рамките на ЕС.
По-лесен достъп на физическите лица до здравни данни
Съгласно новите правила физическите лица ще имат по-бърз и по-лесен достъп до електронни здравни данни, независимо дали се намират в своята държава на произход или в друга държава членка. Те също така ще имат по-голям контрол върху начина, по който се използват тези данни. От държавите от ЕС ще се изисква да създадат орган в областта на цифровото здравеопазване, който да прилага новите разпоредби.
По-голям потенциал за научни изследвания
ЕПЗД също така ще предостави на изследователите и създателите на политики достъп до специфични видове анонимизирани и сигурни здравни данни, което ще им позволи да се възползват от огромния потенциал на здравните данни на ЕС за по-осведомени научни изследвания, разработване на по-успешни лечения и подобряване на грижите за пациентите.
Осигуряване на оперативна съвместимост
Понастоящем равнището на цифровизация на здравните данни в ЕС е различно в отделните държави членки, което затруднява трансграничното споделяне на данни между държавите членки. В новия регламент се изисква всички системи за електронни здравни досиета (ЕЗД) да отговарят на спецификациите на европейския формат за обмен на електронни здравни досиета, като се гарантира, че те са оперативно съвместими на равнището на ЕС.
Лекарствени продукти и медицински изделия
ЕС регулира разрешаването на лекарствени продукти на равнище ЕС от Европейската агенция по лекарствата или на национално равнище от компетентните органи в държавите от ЕС. Съществуват специални правила за разрешаване на:
- педиатрични лекарствени продукти
- лекарства сираци (използвани за лечение, диагностициране или профилактика на редки заболявания, засягащи не повече от 5 на 10 000 души в ЕС)
- традиционни растителни лекарствени продукти
- ваксини
ЕС също така регулира клиничните изпитвания, въз основа на които се предоставят данните, използвани за разрешението. Целта е да се гарантира безопасността, ефикасността и качеството на лекарствените продукти. След пускането на лекарствения продукт на пазара неговата безопасност продължава да се наблюдава през целия му жизнен цикъл чрез системата на ЕС за фармакологичен надзор.
Европейската агенция по лекарствата е създадена през 1995 г. и е европейска мрежа, състояща се от над 40 национални регулаторни органа. Това гарантира постоянен обмен и поток на информация относно научната оценка на лекарствените продукти в ЕС.
Съществува и европейска регулаторна рамка за медицинските изделия. Тя гарантира безопасността и ефикасността на медицинските изделия и улеснява достъпа на пациентите до изделията на европейския пазар.
На 30 май 2024 г. Съветът прие нови правила за актуализиране на законодателния акт за медицинските изделия с оглед предотвратяване на недостига и улесняване на прехода към по-голяма прозрачност и достъп до информация. С тези правила беше изменено законодателството относно медицинските изделия, включително медицинските изделия за инвитро диагностика, като:
- допълнително се удължава преходният период за някои медицински изделия за инвитро диагностика
- се създават условия за постепенно въвеждане на EUDAMED – новата електронна база данни
- се въвежда изискване към производителите да сигнализират за потенциален недостиг на медицински изделия, включително за инвитро диагностика, от критично значение
Трансгранични заплахи за здравето
ЕС и неговите държави членки се координират и си сътрудничат в областта на здравната сигурност. Управлението на рискове и кризи е отговорност на държавите членки. ЕС обаче разполага с правомощия да подкрепя, координира и допълва националните действия.
Мерките за наблюдение, ранно предупреждение, подготвеност и реагиране за борба със сериозните трансгранични заплахи за здравето са съществени елементи за гарантирането на високо равнище на защита на здравето в Европейския съюз.
Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията предоставя на държавите — членки на ЕС, независими научни консултации, помощ и експертен опит в областта на заплахите за общественото здраве, като например заразните болести.
Ключов етап в изграждането на по-силна рамка на ЕС за здравна сигурност беше решението от 2013 г. за подобряване на готовността и укрепване на капацитета за координирана реакция при извънредни ситуации, свързани със здравето. Решението също така засилва ролята на Комитета за здравна сигурност — орган, съставен от представители на държавите членки — в борбата със сериозните трансгранични заплахи за здравето.
Опитът с пандемията от COVID-19 подтикна държавите от ЕС да подобрят устойчивостта на ЕС в отговор на бъдещи пандемии.
През 2022 г. ЕС прие няколко регламента (т.нар. пакет за „Европейския здравен съюз“) с цел допълнително укрепване на рамката на ЕС за здравна сигурност и засилване на готовността и капацитета на ключови агенции на ЕС за реакция при кризи.
Насърчаване на здравето и борба със заболяванията
Рак
Ракът е втората причина за смъртност и е един от основните фактори за преждевременна смърт в ЕС. През 2020 г. приблизително 2,7 милиона души в Съюза са били диагностицирани с рак. Освен това всяка година 52% от свързаните с професията смъртни случаи в ЕС се дължат на рак (Източник: Европейска комисия).
Освен прякото влияние, което ракът оказва върху здравето и благосъстоянието на хората, той има отражение и върху здравната и социалната система, публичните бюджети и производителността и растежа на икономиката, в това число върху здравното състояние на работната сила.
През 2003 г. Съветът одобри препоръка относно скрининга за рак, с която държавите от ЕС се насърчават да прилагат програми за скрининг с гарантирано качество и съобразени с населението. Вследствие доклада за изпълнението на препоръката и най-новите научни данни Съветът преразгледа препоръката от 2003 г., за да гарантира, че още повече хора могат да бъдат обхванати от скрининга за рак.
Докато предишната препоръка за скрининга за рак от 2003 г. беше ограничена до рака на гърдата, на маточната шийка и на дебелото черво и ректума, в препоръката от 2022 г. държавите членки се споразумяха да се разшири фокусът и върху рака на белите дробове, простатата и стомаха.
През юни 2024 г. Съветът прие препоръка, която има за цел борба с раковите заболявания, предотвратими чрез ваксинация, в ЕС чрез стимулиране на ваксинирането срещу човешки папиломавируси (HPV) и вируса на хепатит B (HBV).
Препоръката има за цел да подкрепи държавите членки в увеличаването на равнищата на ваксинация и подобряването на мониторинга на ваксинационното покритие.
ЕС има и няколко закона за защита на работниците от опасни аварии и химикали, включително канцерогенни и мутагенни вещества и олово.
Борбата на ЕС срещу рака
Борбата с рака е сред приоритетите на ЕС в здравната политика.
„Европейският план за борба с рака“ разглежда всеки етап от заболяването – от профилактиката до качеството на живот на болните от рак пациенти и преживелите рак, и се съсредоточава върху действия, обхващащи няколко области на политиката.
Планът има за цел да се обърне тенденцията на нарастване на броя на случаите на рак в целия ЕС и да се изгради по-здравословно, по-справедливо и по-устойчиво бъдеще за всички.
Министрите от ЕС обсъдиха Европейския здравен съюз през декември 2021 г. и призоваха за по-нататъшно укрепване на промоцията на здравето, както и на профилактиката, ранното откриване и лечението на рака.
- Заключения относно укрепването на Европейския здравен съюз, 7 декември 2021 г.
- Съвет по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, 6—7 декември 2021 г.
Европейският план за борба с рака ще бъде подкрепен от действия, обхващащи широк спектър от области на политиката — от заетост, образование, социална политика и равенство през маркетинг, селско стопанство, енергетика, околна среда и климат, до транспорт, политика на сближаване и данъчно облагане. Научете повече за плана за борба с рака в Европа.
Тютюнопушене
Тютюнопушенето е единственият сериозен риск за здравето, който може да бъде избегнат, и най-големият причинител на преждевременна смърт в ЕС, отговорен за около 700 000 смъртни случая на година. Около 50 % от пушачите умират преждевременно (средно 14 години по-рано от непушачите).
Директивата за тютюневите изделия определя правилата за производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях продукти с цел защита на потребителите в ЕС. С друга директива относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн бяха въведени високи данъци върху тютюневите изделия, с което се цели да се намали употребата на тютюн, особено сред младите хора.
Препоръката на Съвета от 2009 г. за среда без тютюнев дим призовава държавите – членки на ЕС, да защитават хората от излагане на тютюнев дим на обществени места и на работното място.
Антимикробна резистентност
Антимикробна резистентност (АМР) възниква, когато микробите, например бактериите, развият резистентност към едно или повече лекарства. Антимикробната резистентност се увеличава поради прекомерната употреба на антибиотици и неправилното унищожаване на лекарства. Тя е причина за около 35 000 смъртни случая годишно в ЕС (данни от 2020 г.). Това положение се утежнява още повече от факта, че не се разработват нови антимикробни лекарства.
На 13 юни 2023 г. Съветът прие препоръка, насочена към засилване на действията на ЕС за борба с антимикробната резистентност (АМР) в областта на здравето на човека, здравето на животните и околната среда.
Пет причини да се притесняваме от антимикробната резистентност (АМР) (Инфографика)
Ваксинации
Политиката на ваксиниране е от компетентността на държавите членки. ЕС предоставя помощ на държавите членки при координирането на техните политики и програми.
През декември 2018 г. Съветът прие препоръка за засилване на сътрудничеството в ЕС за борба срещу болести, предотвратими чрез ваксинация. С тази инициатива се определят насоки за справяне с колебанията относно ваксинацията, подобряване на ваксинационното покритие, насърчаване на координацията на обществените поръчки за ваксини и подпомагане на научните изследвания и иновациите. Тя също така насърчава държавите членки да разработват и прилагат национални планове за ваксиниране.
През декември 2022 г. министрите на здравеопазването от ЕС одобриха заключения на Съвета относно ваксинацията като един от най-ефективните инструменти за профилактика на болестите и подобряване на общественото здраве. В тях се подчертава, че държавите членки биха могли да се възползват от още по-координиран подход на ЕС към ваксинацията с цел предотвратяване и ограничаване на разпространението на епидемии и болести, предотвратими чрез ваксинация. Заключенията са насочени към две области на действие: борба с колебанията относно ваксинацията и подготовка за предстоящите предизвикателства чрез сътрудничество в ЕС.
Безопасност на веществата от човешки произход
Много лечения при сериозни заболявания зависят от наличието на кръв, тъкани и клетки.
През 2002 г. и 2004 г. ЕС прие законодателство за защита на пациентите, получаващи кръв, тъкани и клетки, и определи минимални изисквания за качество и безопасност за всички стъпки от даряването до лечението и проследяването. Това законодателство на ЕС гарантира безопасността на милиони пациенти, подложени на кръвопреливане и трансплантация.
На 27 май 2024 г. Съветът прие нови правила, насочени към подобряване на безопасността и качеството на кръвта, тъканите и клетките, използвани в здравните грижи, и към улесняване на трансграничното движение на тези субстанции в ЕС.
Новите правила укрепват съществуващата правна рамка, като същевременно увеличават гъвкавостта, за да не се изостава от научното и техническото развитие. Споразумението относно новите правила разширява обхвата, така че да се включват не само кръв, тъкани и клетки, но и човешка кърма и чревна микрофлора.
Психично здраве
Доброто психично здраве е състояние на благополучие, при което хората могат да реализират способностите си, да се справят със стреса, да работят и да допринасят за живота в общността. Бремето на проблемите на психичното здраве в ЕС обаче е много тежко.
Подобряването на психичното здраве е социална и икономическа необходимост за ЕС и неговите държави членки, която стана по-очевидна след пандемията от COVID-19.
През 2023 г., по време на испанското председателство, Съветът прие заключения, в които се дава приоритет на психичното здраве и благосъстояние, като се обръща специално внимание на най-неотложните въпроси и най-уязвимите групи, например хората, работещи на несигурни работни места, и младите хора.
Електронно здравеопазване
Европейската комисия посочи електронното здравеопазване като един от ключовите сектори в програмата си относно цифровия преход. Електронното здравеопазване се състои от инструменти и услуги, които използват информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за подобряване на профилактиката, диагностиката, лечението, наблюдението и управлението на заболяванията.
Кризата с COVID-19 показа колко е важна цифровата трансформация в сектора на здравеопазването и грижите. Цифровизацията може да засили устойчивостта на здравните системи, тяхната ефективност и цялостния им отговор на пандемията.
Към цифрова Европа (Инфографика)
Действия на ЕС в отговор на пандемията от COVID-19
От началото на пандемията ЕС работеше с държавите членки за укрепване на националните здравни системи и за ограничаване на разпространението на вируса.ЕС координираше действията на равнището на Съюза въз основа на най-добрите налични научни данни и отправяше препоръки към страните от ЕС относно мерките в областта на общественото здраве.
- увеличаване на капацитета за производство на безопасна и ефективна ваксина чрез стратегията на ЕС за ваксините
- осигуряване на доставките на медицински консумативи и лични предпазни средства чрез:
- поддържане на свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар
- съвместно възлагане на обществени поръчки и създаване на общ европейски резерв в рамките на RescEU
- подкрепа за научните изследвания и иновациите в областта на лечението и ваксините
Спешни действия на ЕС в отговор на пандемията от COVID-19 (Инфографика)
Финансиране: Програма „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health)
„ЕС в подкрепа на здравето“ е новата програма на ЕС в областта на здравеопазването за периода 2021—2027 г. Пандемията от COVID-19 оказва значително въздействие върху пациентите, медицинския и здравния персонал и здравните системи в Европа. Програмата е решителен отговор на пандемията от COVID-19, но заедно с това в нея е запазен акцентът върху действията на ЕС в дългосрочен план в областта на здравеопазването. Целта ѝ е да се подобри общественото здравеопазване в ЕС и Съюзът да бъде по-подготвен за справяне със здравни кризи в бъдеще.
Инвестициите по линия на програмата възлизат на 5,3 милиарда евро за финансиране на допустимите субекти, здравни организации и НПО от държави от ЕС или от асоциирани към програмата държави извън ЕС.
Целите на програмата са:
- подобряване и насърчаване на здравето в ЕС
- защита на хората от сериозни трансгранични заплахи за здравето
- осигуряване на наличност и ценова достъпност на лекарствата
- укрепване на здравните системи, тяхната устойчивост и ефективност при използване на ресурсите
Ролята на Съвета в здравната политика на ЕС
Както и в други области на политиката, Европейският съвет определя общите политически насоки и приоритети на ЕС, в това число в здравната политика.
В областта на здравеопазването Съветът на Европейския съюз договаря и приема законодателни актове на ЕС и координира политиките на държавите членки. По отношение на законодателството в повечето случаи Съветът действа заедно с Европейския парламент. Съветът може също така да отправя препоръки относно общественото здраве към държавите — членки на ЕС.
Въпросите на общественото здраве се обсъждат в рамките на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (Съвет EPSCO).
Последна актуализация: 14 април 2026 г.