Структурна реформа на банковия сектор в ЕС: повишаване на устойчивостта на кредитните институции

В момента Съветът работи по проект за регламент относно структурни мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС. Целта на регламента е да се предотвратят системните рискове за финансовата система на ЕС, които могат да възникнат при изпадането в несъстоятелност на големи, много комплексни и взаимосвързани кредитни институции.

Новите правила ще намалят тези рискове чрез въвеждането на задължително обособяване на високорисковите дейности на банките, главно търгуването с финансови инструменти за собствена сметка, от „основните“ дейности, като напр. приемането на депозити или предоставянето на платежни услуги на непрофесионални клиенти. „Основните“ банкови дейности са от изключително значение за реалната икономика, поради което се нуждаят от специална защита.

Очаквани ползи

по-голяма стабилност на финансовите пазари
по-голяма защита на парите на данъкоплатците, тъй като по-малките, застрашени от несъстоятелност банки могат да бъдат преструктурирани, без да се прибягва до публично финансиране
по-нисък морален риск, тъй като ще се премахне възможността големите банкови групи да разчитат на косвени държавни субсидии
по-голяма съгласуваност на правилата за кредитните институции в държавите — членки на ЕС, което следва да осигури равнопоставени условия на конкуренция в рамките на вътрешния пазар и да ограничи възможностите за заобикаляне на нормативната уредба (или за търсене на регулаторен арбитраж)
ограничаване на нарушаването на конкуренцията между банките

В Съвета

Юни 2015 г.: Съветът договори позицията си на първо четене (известна като „общ подход“) по проекта за регламент. Тази позиция ще послужи като мандат на председателството на Съвета за преговори с Европейския парламент по окончателния текст на регламента.

2014 г., второ полугодие: анализ на предложението в работна група „Финансови услуги“ на Съвета.

Януари 2014 г.: Съветът получи предложението на Европейската комисия за регламент относно структурни мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС.

Позиция на Съвета: основни елементи

Задължително обособяване на търгуването с финансови инструменти за собствена сметка

Търгуването с финансови инструменти за собствена сметка е високорискова дейност, когато банките търгуват различни финансови инструменти, използвайки собствени капитали, а не средства на вложителите, за да осъществят печалба за себе си. Ако търгуването с финансови инструменти за собствена сметка представлява голяма част от дейностите на банката, загубите могат да се окажат пагубни за основната дейност на банката, напр. за приемането на депозити. Това е особено важно по отношение на банките от системно значение, които могат да предприемат подобни високорискови дейности въз основа на допускането, че техният размер и значение ще им осигурят държавна подкрепа при изпадане в несъстоятелност.

В предложението на Комисията се предвиждаше забрана на търгуването с финансови инструменти за собствена сметка. Съветът сметна, че вместо да се въвежда забрана, би било по-уместно търгуването с финансови инструменти за собствена сметка да бъде по-стриктно регулирано, тъй като налагането на забрана може да окаже изключително негативно въздействие върху диверсифицирането на източниците на доходи на банките, а и може да бъде заобиколено чрез извършването на определени дейности от по-слабо регулирани или нерегулирани субекти. Поради тази причина Съветът предлага задължително обособяване на търгуването с финансови инструменти за собствена сметка от основните дейности на кредитната институция.

Решението за обособяване ще се взема от националните компетентни органи (напр. банковите надзорни органи) след обстоен анализ на риска съгласно установен набор от критерии. Банките, които ще бъдат предмет на такова решение, ще имат достатъчно време да реорганизират дейността си.

Ако обаче дадена банка успее да докаже на надзорния орган, че рисковете, които поема, биват намалявани с други средства, тя може да бъде освободена от прилагането на изискването за обособяване.

Обособяване на други високорискови дейности по търгуване с финансови инструменти

Националните компетентни органи ще правят и оценка на риска на дейностите по търгуване с финансови инструменти на големи банки, различни от търгуването с финансови инструменти за собствена сметка, като поддържане на пазара, рискови секюритизации и комплексни деривати. Ако установи наличие на прекомерен риск, компетентният орган може:

да изиска тези дейности по търгуване да бъдат обособени от същинската кредитна институция
да изиска собственият капитал на същинската кредитна институция да бъде увеличен или
да наложи други пруденциални мерки

Обособените субекти, търгуващи с финансови инструменти, няма да имат право да приемат депозити на дребно, отговарящи на изискванията за защита по схемата за гарантиране на депозитите, нито ще имат право да предоставят свързани платежни услуги на непрофесионални клиенти.

Отчитане на съществуващото национално право

По време на последната финансова криза държавите членки въведоха редица мерки в националното право за отстраняване на разкритите слабости в банковите си системи.

За да се отчетат съществуващите национални разпоредби и да се избегне излишно припокриване, Съветът предлага държавите членки да третират прекомерното поемане на риск в банковите дейности по търгуване с финансови инструменти по един от посочените два начина:

1) или чрез национално законодателство, изискващо от големите банки да обособят основните си дейности, или

2) чрез мерки, налагани от компетентните органи в съответствие с регламента

Обхват на регламента

След анализ на предложението на Комисията Съветът предлага регламентът да се прилага за:

глобалните системно значими институции
кредитните институции, чиито общи активи възлизат най-малко на 30 млрд. евро за период от три последователни години и чиято търговска дейност възлиза най-малко на 70 млрд. евро или 10 % от общата стойност на активите

Глобалните системно значими институции се определят съгласно член 131 от Директивата относно капиталовите изисквания (Директива 2013/36/ЕС) и се идентифицират съобразно специфичната методика, разработена от Европейския банков орган. Сред критериите са размерът на банката, нейните трансгранични дейности и обвързаността ѝ с други институции.

Държавите членки ще могат, ако решат, да прилагат тези правила към по-малки кредитни институции.

EBA technical standards on the methodology for the identification of global systemically important institutions

По отношение на географския обхват тези правила ще се прилагат за:

всички банки, установени в ЕС, и клоновете им, независимо от местонахождението им
групи кредитни институции, ако най-малко един от субектите в групата е установен в ЕС
клонове и дъщерни дружества, установени в Съюза, чиято институция майка е установена извън ЕС

Широкият географски обхват следва да осигури равнопоставени условия на конкуренция и да попречи на банките да заобикалят правилата, например като прехвърлят дейности, които е възможно да бъдат засегнати, извън ЕС.

Надзорните органи ще могат да освобождават от изискванията за обособяване всички чуждестранни дъщерни дружества на банкови групи с географски децентрализирана структура, които функционират като мрежа от независими субекти, поддаващи се на лесно преструктуриране при изпадане в несъстоятелност.

Изключване от обхвата

Съветът предлага регламентът да не се прилага за кредитни институции

с общи депозити, отговарящи на условията за защита, предвидена в Директивата на ЕС относно схемите за гарантиране на депозити, които възлизат на по-малко от 3% от общите им активи
с общи отговарящи на условията депозити на дребно, които възлизат на по-малко от 35 милиарда евро

Комисията предлага регламентът да не се прилага спрямо държавни дългови инструменти. Съветът предлага клауза, която дава възможност на Комисията да преразглежда горното изключване от обхвата в контекста на събитията на европейско и международно равнище.

Други правила

В проекта за регламент се предвиждат и правила за координация между различните национални банкови надзорни органи по отношение на решенията, свързани с обособяването на високорискови банкови дейности, особено когато става въпрос за трансгранични банкови групи.

Защо е необходим регламент за структурна реформа в банковия сектор?

Намаляване на рисковете

ЕС наскоро започна провеждането на редица реформи за повишаване на устойчивостта на банковите си системи и за осигуряване на защита на парите на данъкоплатниците при изпадане на банки в несъстоятелност.

Въпреки това в банковия сектор на ЕС продължават да съществуват някои значими рискове, дължащи се предимно на големия размер и комплексността на някои кредитни институции и прекомерното поемане на риск, особено при търгуването с много комплексни финансови инструменти. Тези институции продължават да имат твърде голямо системно значение, а преструктурирането им при изпадане в несъстоятелност е твърде сложно.

Защита на парите на данъкоплатците

Поради голямото значение, което имат за финансовата система, тези институции имат склонност да разчитат на косвени гаранции от правителствата, които при изпадане в несъстоятелност на големи банки се налага да използват публични средства за осигуряването на подкрепа. Според Европейската комисия подкрепата, която данъкоплатците са оказали за рекапитализация на банки, гаранции, обезценяване на активи и други подобни мерки за преструктуриране през 2014 г., възлиза приблизително на 1,6 трилиона евро или 13 % от БВП на ЕС.

Някои от най-големите банки в ЕС притежават активи, които се равняват приблизително на БВП на държавите, в които са установени, като общите активи на всяка от десетте най-големи банкови групи са на стойност между 1 000 млрд. евро и 2 000 млрд евро.

Условната стойност на дериватите, която се равняваше на 3,5 пъти световния БВП през 1998 г., достигна до 12 пъти световния БВП през 2014 г.

Според Европейската комисия през 2014 г. банковият сектор в Европейския съюз възлиза на 42,9 трилиона евро и приблизително 350 % от БВП на ЕС.

Контекст

Докладът „Ликанен“

През 2011 г. Европейската комисия създаде експертна група на високо равнище, която да оцени положението на банковия сектор в ЕС и да набележи областите, които се нуждаят от структурни реформи. Председател на групата беше Ерки Ликанен, управител на Банката на Финландия.

Експертната група проведе широки консултации с банковия сектор и обществеността. В изготвения доклад беше отправена препоръка за целите на ограничаването на рисковете, в големите банки търгуването с финансови инструменти за собствена сметка и други високорискови дейности да бъдат извършвани от отделни правни субекти в рамките на същата банкова група. Комисията разгледа доклада и предложенията в него и направи настоящото предложение за регламент относно структурната реформа на банковия сектор.

Следващи стъпки

Очаква се преговорите между Съвета и Европейския парламент по проекта за регламент да започнат веднага след като Европейският парламент приеме позицията си.