Единен надзорен механизъм

Основни цели:

да осигурява засилен надзор на европейския банков сектор на базата на единен набор от високи стандарти и изисквания
да осигури устойчивост на европейския банков сектор
да допринася за финансовата стабилност и финансовата интеграция в еврозоната и на единния пазар като цяло

Eдинният надзорен механизъм (ЕНМ) — един от основните стълбове на банковия съюз — представлява система на равнището на ЕС за пруденциален надзор на кредитните институции в еврозоната и в неучастващите в еврозоната държави — членки на ЕС, избрали да се присъединят към механизма.

Неговата цел е да осигурява засилен надзор на европейския банков сектор.

Надзорът се извършва чрез интегрирана структура, която е съставена от един наднационален орган (Европейската централна банка) и от националните надзорни органи, работещи в тясно сътрудничество съобразно единен набор от високи стандарти и изисквания.

Дейностите на Единния надзорен механизъм се подпомагат от друг основен стълб на банковия съюз — Единния механизъм за преструктуриране, съставен от Единен орган за преструктуриране (съвет) и Единен фонд за преструктуриране, за да съдейства за преобразуването на неплатежоспособните банки.

Основни задачи

да следи дали кредитните институции спазват пруденциалните изисквания
да открива слабостите на ранен етап
да гарантира, че се предприемат действия за отстраняването на тези слабости, за да се предотврати еволюирането на ситуацията в заплаха за финансовата стабилност като цяло

Структура

Единният надзорен механизъм се състои от Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните надзорни органи на участващите държави — членки на ЕС.

Правни актове

Основополагащите за ЕНМ текстове са регламент, с който на ЕЦБ се възлагат надзорни функции, и изменен регламент за създаването на Европейския банков орган.

Ред и условия за сътрудничество

Практическите ред и условия за сътрудничеството между Европейската централна банка и националните надзорни органи са установени в регламент на ЕЦБ, известен като „рамков регламент за ЕНМ“.

SSM framework regulation (EUR-Lex)

Подобни договорености за сътрудничество бяха постигнати между Съвета на ЕС и ЕЦБ, както и между Европейския парламент и ЕЦБ.

Кой за какво отговаря в рамките на Единния надзорен механизъм?

Европейската централна банка

ЕЦБ отговаря за цялостното функциониране на единния надзорен механизъм.

Банката осъществява пряк надзор над всички „важни“ банки от еврозоната (и по-специално големите, системно значими банки) в тясно сътрудничество с националните надзорни органи.

Под пряк надзор са поставени банки, чиито активи надхвърлят 30 млрд. € или представляват най-малко 20 % от БВП на държавата, в която са регистрирани. Понастоящем в еврозоната има около 120 такива банки, които съставляват почти 85% от общите банкови активи в нея.

Списък на банките, над които ще се осъществява надзор от ЕЦБ

Надзор означава извършването на редовни проверки, за да се гарантира оперативната способност на банките. Той включва преглед на начина, по който те дават и вземат заеми, инвестират или по-общо казано доколко спазват единната нормативна уредба.

През ноември 2014 г. ЕЦБ пое изцяло надзорните си функции.

На подготвителния етап се проверява стабилността на банките под формата на „всеобхватна оценка“, която включва прегледи на балансовите отчети на банките, особено на качеството на активите, и „стрес тестовете“, чрез които се проверява дали банките са с достатъчно добра капитализация и са в състояние да устояват на кризи.

Когато е целесъобразно, ЕЦБ извършва такива прегледи в сътрудничество с Европейския банков орган.

Насоки на ЕЦБ относно банковия надзор

ЕЦБ има правомощие и да предоставя или отнема банкови лицензи в сътрудничество с национални надзорни органи и да санкционира банките при неспазване на съответните изисквания.

Наред с това банката наблюдава извършвания от националните надзорни органи надзор над по-малките банки. Тя може да реши да извършва пряк надзор над която и да е банка в държавите членки, участващи в ЕНМ, за да гарантира последователното прилагане на стандартите за надзор.

ЕЦБ се отчита пред Съвета на ЕС и Европейския парламент във връзка с прилагането на тези правила. ЕЦБ е сключила специални договорености за прозрачност и отчетност и с Европейския парламент, и със Съвета.

Цялостна оценка (ЕЦБ)

Надзорен съвет на ЕЦБ

Надзорните функции на ЕЦБ се изпълняват от създаден за целта Надзорен съвет. Решенията на съвета се считат за приети, освен ако не бъдат отхвърлени от Управителния съвет на ЕЦБ.

Надзорният съвет включва:

председател
заместник-председател
четирима представители на ЕЦБ
1 представител на всеки национален надзорен орган от участващите държави — членки на ЕС

Държавите извън еврозоната, които участват в ЕНМ, имат в Надзорния съвет пълни права на гласуване, равни на тези на членуващите в еврозоната държави.

Г-жа Даниел Нуи беше назначена за председател на Надзорния съвет на ЕЦБ през декември 2013 г., а г-жа Забине Лаутеншлегер — за заместник-председател през февруари 2014 г. И двете са назначени за срок от 5 години, който не може да бъде подновяван.

Национални надзорни органи

Националните надзорни органи отговарят за надзора над по-малки банки и извършват други ежедневни задачи по надзора, свързани със защитата на потребителите, изпирането на пари, платежните услуги и клоновете на банки от трети държави.

Съветът на ЕС

Съветът назначава председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет. Кандидатурите се издигат от ЕЦБ, а Европейският парламент трябва да даде одобрението си.

Освен това Парламентът и Съветът имат правото да започнат процедура за отстраняване на председателя, макар че всяко предприето в отговор действие е по преценка на ЕЦБ.

Европейският банков орган

ЕБО отговаря за ефективното и последователно изпълнение на единната нормативна уредба в банковия сектор. Той участва и в изготвянето на тестовете за устойчивост за банките, изпълнявани от ЕЦБ, която от своя страна координира изпълнението им на равнището на ЕС.

Функция на ЕБО при стрес тестовете

Защо е създаден Единният надзорен механизъм?

Необходимостта от цялостен банков надзор на равнището на ЕС възникна в резултат на повишения риск от преминаване на страничните ефекти от една държава в друга и верижен ефект в случай на банкови кризи в ЕС. Този риск се повиши с нарастването на трансграничните дейности в европейския банков сектор и на произтичащата от това взаимозависимост.

Рискът се оказа особено висок в еврозоната, където от неотдавнашната финансова криза стана ясно, че само съгласуване на националния банков надзор между държавите не е достатъчно за овладяването на кризи и гарантирането на финансова стабилност. Поради това държавите членки решиха, че е необходима единна система за банков надзор.