Skip to content

Актове за изпълнение и делегирани актове

В актовете за изпълнение и делегираните актове се определят допълнителни или подробни правила, които спомагат за прилагането на правото на ЕС на практика. Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент могат да упълномощят Европейската комисия да приема такива актове.

Какво представляват актовете за изпълнение и делегираните актове?

Актовете за изпълнение и делегираните актове спомагат да се гарантира, че приетото законодателство на ЕС се прилага последователно във всички държави от ЕС, или определят технически подробности.

И двата акта са незаконодателни, което означава, че не се приемат чрез законодателните процедури на ЕС. Вместо това Съветът и Европейският парламент могат да упълномощят Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС, да приема тези актове.

Докато актовете за изпълнение не могат да изменят основния законодателен акт, с които се предоставят правомощия на Комисията, делегираните актове могат да допълват или изменят негови несъществени елементи.

Актове за изпълнение

Актовете за изпълнение гарантират, че законите на ЕС се прилагат по един и същ начин във всички държави от ЕС. Те не могат да променят основния закон.

Комитетите от национални експерти разглеждат проекта на акт за изпълнение на Комисията. Тяхното становище може да бъде обвързващо или необвързващо в зависимост от процедурата. Съветът и Парламентът обаче не могат да блокират приемането на акта.

Например: бази данни, правила за цените на селскостопанските продукти, одобряване на лекарствени продукти

Делегирани актове

Делегираните актове позволяват на Комисията да допълва или изменя несъществени елементи от основния закон с технически подробности.

Те влизат в сила само ако Съветът и Парламентът не повдигнат възражение.

Например: правила относно информацията за пътуване, изисквания за етикетиране на храните, мерки за здравето на животните и растенията

Актове за изпълнение – процедурата стъпка по стъпка

Изпълнителните правомощия обикновено се предоставят на Европейската комисия. В някои специфични случаи обаче актът за изпълнение се приема от Съвета.

Проектите на актове за изпълнение, изготвени от Комисията, се разглеждат от комитети от национални експерти, поради което процедурата се нарича процедура на комитет, а понякога неофициално – комитология. Има няколко изключения, при които Комисията може да приеме акт за изпълнение без участието на комитет, например за отпускане на безвъзмездни средства в малък размер.

Какво представляват комитетите по комитология?

Комитетите по комитология се състоят от представители на държавите от ЕС (национални експерти) и се председателстват от Комисията.

Какво представлява процедурата на комитет?

Съществуват две процедури на комитет, които се различават по степента на участие на комитета:

  • процедура по консултиране
  • процедура по разглеждане

Процедура по консултиране

Процедурата по консултиране се използва например за актове за изпълнение или за отпускане на безвъзмездни средства или финансиране.

  1. Стъпка 1:

    Консултативният комитет дава становището си с обикновено мнозинство.

  2. Стъпка 2

    Комисията решава дали да приеме акта, като вземе предвид становището на комитета. Становището на комитета не е обвързващо.

Процедура по разглеждане

Процедурата по разглеждане е единствената, при която държавите от ЕС могат да блокират приемането на акт за изпълнение.

Тази процедура се използва например за актове за изпълнение, свързани с големи програми на ЕС, общата селскостопанска политика, рибарството, околната среда и правилата за безопасността и здравето.

  1. Стъпка 1

    Комитетът в рамките на процедурата по разглеждане дава становището си с квалифицирано мнозинство, което означава, че 55% от националните експерти представляват най-малко 65% от населението на ЕС.

  2. Стъпка 2

    Ако становището на комитета е положително, Комисията приема акта. Ако становището на комитета е отрицателно, Комисията не може да приеме акта. Ако комитетът не даде становище, Комисията може да приеме акта, освен ако основният акт изключва тази възможност, ако обикновено мнозинство от комитета се противопостави или ако актът се отнася до данъчното облагане, финансовите услуги или защитата на здравето или безопасността.

Ако Комисията е възпрепятствана да приеме акта за изпълнение, тя може:

  • в срок от два месеца да представи преработен проект на комитета в рамките на процедурата по разглеждане
  • в срок от един месец да внесе проекта на акт за изпълнение в апелативен комитет (съставен също от национални представители)

Актове за изпълнение с незабавно приложение

В надлежно обосновани спешни случаи и ако законодателният акт го позволява, Комисията може да приеме акта за изпълнение, предида се консултира с комитета. В такива случаи:

  • тя трябва да се консултира с комитета в срок от 14 дни след приемането
  • актът се прилага за максимален срок от шест месеца, освен ако законодателният акт не предвижда друго

Ако се прилага процедурата по разглеждане и комитетът даде отрицателно становище, Комисията трябва незабавно да отмени акта.

Правно основание

Актовете за изпълнение са определени в член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в Регламента относно процедурата на комитет (Регламент (ЕС) № 182/2011).

Делегирани актове – процедурата стъпка по стъпка

Делегирани актове могат да се приемат само ако основният закон предоставя на Комисията правомощия за това. Законодателният акт определя целите, обхвата и продължителността на това делегиране.

Както Съветът, така и Европейският парламент могат да оттеглят това делегиране по всяко време, дори ако Комисията все още не е представила делегиран акт.

Приемането на делегиран акт следва три основни стъпки:

  1. 1

    Изготвяне на проект и консултации

    Комисията изготвя делегирания акт. Преди да приеме акта, тя трябва да се консултира с експерти, определени от всяка държава от ЕС.

  2. 2

    Разглеждане

    Съветът и Парламентът разглеждат делегирания акт поотделно.

    Срок:два месеца,с възможност за удължаване

  3. 3

    Влизане в сила

    Ако Съветът или Парламентът повдигне възражение, делегираният акт не влиза в сила.

    Ако няма възражения, делегираният акт влиза в сила.

Правно основание

Делегираните актове са определени в член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Сградите на Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия, свързани с линия.
Ролята на Съвета в процеса на вземане на решения в ЕС

Ролята на Съвета в процеса на вземане на решения в ЕС

Сградата на Съвета до куп хартия и преспапие.
Какво прави Съветът

Какво прави Съветът

Изображение на сградата на Съвета.
Как е организирана работата в Съвета

Как е организирана работата в Съвета

Последна актуализация: 23 февруари 2026 г.