Skip to content

Какво представлява изпирането на пари?

Изпирането на пари и финансирането на тероризма пораждат значително безпокойство за икономиката и финансовата система на ЕС, както и за сигурността на неговите граждани. 

На 20 юли 2021 г. Европейската комисия представи пакет от законодателни предложения за защита на финансовата система на ЕС и неговите граждани срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

На 30 май 2024 г. Съветът прие този законодателен пакет, който допълнително ще укрепи и разшири правилата на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. С пакета се създава нов европейски орган за борба с изпирането на пари (ОБИП), който ще има координационна роля, както и преки и непреки надзорни правомощия. 

ОБИП ще бъде със седалище във Франкфурт и ще започне да функционира в средата на 2025 г.

Инфографика за това какво представлява изпирането на пари и статистика за ЕС и за света

Какво представлява изпирането на пари?

Изпирането на пари е процесът, чрез който престъпниците прикриват незаконния произход на активите си.

Те използват нелегални финансови системи, за да обработват трансакции и плащания далече от механизмите за надзор.

Изпирането на пари в цифри

В световен мащаб:

между 715 млрд. евро и 1,87 трлн. евро от световния БВП (2% – 5%) се изпират всяка година

В ЕС:

70% от престъпните мрежи, действащи в ЕС, упражняват някаква форма на изпиране на пари, за да финансират операциите си и да прикриват активите си

80% от престъпните мрежи, действащи в ЕС, използват неправомерно законни бизнес структури за престъпната си дейност

Между 117 и 210 млрд. евро: подозрителни дейности и трансакции, извършвани чрез финансовата система и икономиката на ЕС

Как се извършва изпирането на пари?

  1. Събиране на мръсни пари
  2. Въвеждане – незаконните печалби се въвеждат в законна финансова система
  3. Разслояване – чрез движения или преобразувания се прикрива произходът на средствата (напр. чрез фалшиви фактури, заеми, прехвърляния между сметки)
  4. Интегриране – приходите се връщат в икономиката (напр. чрез инвестиции в недвижимо имущество, луксозни активи, предприемачески дейности)

Примери:

незаконно банкиране (мрежи, които получават пари, за да ги използват за плащане на трети страни извън регулаторния надзор)

контрабанда на пари

финансови мулета (лица, които са били вербувани да прехвърлят незаконни средства между сметки)

неправомерно използване на законните бизнес структури

изпиране на пари чрез продукти с висока стойност

неправомерно използване на криптовалути (1,5 млрд. евро: приблизителна оценка на трансакциите с криптовалута на пазарите в тъмната мрежа)

Източник: Европейска комисия, Евроюст, Европол, Обединените нации

Последна актуализация: 10 юли 2026 г.