Борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма
Правилата на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма защитават неговата финансова система и допринасят за сигурността и растежа.
Борба на ЕС с изпирането на пари
Изпирането на пари и финансирането на тероризма са големи проблеми за ЕС. Те създават големи рискове за икономиката и финансовата система на ЕС, както и за сигурността на неговите граждани.
В продължение на повече от тридесет години борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма заема челно място в политическия дневен ред на ЕС, като първата директива относно борбата с изпирането на пари (ДБИП) беше приета през 1991 г. Оттогава директивата е преработена няколко пъти.
За да се гарантира, че всички свързани рискове се преодоляват правилно, правилата на ЕС трябва непрекъснато да се адаптират към нововъзникващите рискове, включително рисковете, свързани със:
- технологичните иновации — например виртуалните валути
- глобалния характер на терористичните организации
- изобретателността на престъпниците да се възползват от пропуски или недоглеждания в системата
Какво представлява изпирането на пари? (Инфографика)
Правила на ЕС за борба с изпирането на пари
На 30 май 2024 г. Съветът прие ново законодателство, което има за цел да защити гражданите и финансовата система на ЕС срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Пакетът включва:
- регламент, с който се създава нов орган на ЕС за борба с изпирането на пари
- регламент относно задълженията за борба с изпирането на пари за частния сектор
- директива относно механизмите за борба с изпирането на пари на национално равнище
- преразглеждане на приетия през 2023 г. регламент относно паричните преводи
Регламент относно борбата с изпирането на пари
С новия регламент относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма за първи път се хармонизират и изясняват действащите в целия ЕС правила, като се премахват „вратичките“ за извършителите на измами. Регламентът гарантира също, че правилата ще се прилагат по-последователно и по-добре. Например в предложението се съдържат по-подробни разпоредби относно комплексната проверка на клиента и действителните собственици, както и относно правомощията на националните надзорни органи и звената за финансово разузнаване (ЗФР).
Задължени субекти
С новия регламент ЕС създава пряко приложима регулаторна рамка с изисквания за задължените субекти — предимно кредитни и финансови институции и определени нефинансови предприятия и професии (напр. адвокати и счетоводители). Тези субекти играят централна роля като пазители в рамките на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, тъй като са в привилегирована позиция, когато става въпрос за откриването на подозрителни дейности.
Новите правила ще обхванат и по-голямата част от сектора на криптоактивите. Всички доставчици на услуги за криптоактиви ще трябва да извършват комплексна проверка на своите клиенти. Това означава, че те ще трябва да проверяват фактите за своите клиенти и да докладват подозрителни дейности на ЗФР.
Други сектори, засегнати от задълженията за комплексна проверка на клиента и докладване, са търговците на луксозни стоки като благородни метали и скъпоценни камъни, бижутерите и златарите. Търговците на луксозни автомобили, самолети, яхти и културни ценности (като произведения на изкуството) също ще станат задължени субекти.
В регламента се признава, че секторът на футбола представлява висок риск и списъкът на задължените субекти се разширява, така че да включва професионалните футболни клубове и агенти. Тъй като обаче секторът и свързаният с него риск могат да варират в много голяма степен, държавите членки ще разполагат с гъвкавостта да ги премахнат от списъка, ако представляват малък риск.
Действителна собственост
Ефективната собственост е свързана с лица, които действително контролират или се облагодетелстват от ползите от собствеността върху правен субект (като дружество, фондация или тръст), въпреки че правото на собственост или имуществото е на друго име. С регламента правилата на ЕС относно ефективната собственост ще станат по-хармонизирани и прозрачни.
Двата компонента на действителната собственост – собственост и контрол – ще се анализират, за да се установят всички действителни собственици на един правен субект или различни видове субекти, включително субекти извън ЕС, когато извършват стопанска дейност в ЕС или закупуват недвижимо имущество в ЕС. В споразумението прагът за действителната собственост се определя на 25%.
Изясняват се и свързаните с това правила, приложими за многопластовите структури на собственост и контрол, за да се гарантира, че укриването зад множество нива на собственост на дружествата вече няма да работи. Успоредно с това разпоредбите относно защитата на данните и съхраняването на информация са изяснени, за да се улесни и ускори работата на компетентните органи.
Плащания в брой
Плащанията в брой ще подлежат на ограничение от 10 000 евро за целия ЕС, за да се затруднят престъпниците да изпират мръсни пари. Държавите членки ще разполагат с гъвкавост да налагат по-ниска максимална граница, ако желаят.
Високорискови трети държави
От задължените субекти ще се изисква да прилагат мерки за разширена комплексна проверка по отношение на случайни сделки и стопански отношения с участието на високорискови трети държави, пропуските в чиито национални режими за борба с изпирането на пари и борба с тероризма ги правят заплаха за целостта на вътрешния пазар на ЕС.
Комисията ще направи оценка на риска въз основа на списъците на Специалната група за финансови действия (FATF). Освен това високо ниво на риск ще обосновава прилагането на допълнителни специфични ответни мерки от страна на ЕС или на държавите членки на равнището на задължените субекти или в държавите членки.
Директива относно борбата с изпирането на пари
Заедно с регламента директивата относно механизмите за борба с изпирането на пари ще бъде част от „единната нормативна уредба“ в областта на борбата с изпирането на пари. Тя заменя петата директива относно борбата с изпирането на пари, приета през 2018 г.
Всички правила, приложими за частния сектор, ще бъдат прехвърлени в регламента, докато директивата ще урежда организацията на институционалните системи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма на национално равнище в държавите членки. Следователно директивата съдържа разпоредби, които трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство, като например правила относно регистрите на действителните собственици, националните надзорни органи и отговорностите на ЗФР.
Информация относно преводите на средства
На 29 юни 2022 г. Съветът и Парламентът постигнаха предварително споразумение по актуализирането на Регламента на ЕС относно информацията, придружаваща преводите на средства, като разшириха обхвата му до преводите на криптоактиви.
С правилата се въвежда задължение за доставчиците на услуги за криптоактиви да събират и предоставят на разположение определена информация относно наредителите и бенефициерите на обработваните от тях преводи на криптоактиви. Това ще гарантира проследимостта на преводите на криптоактиви, така че да се улесни идентифицирането и блокирането на потенциално съмнителни сделки.
Понастоящем ЕС разполага със солидна и пропорционална рамка, която отговаря на най-строгите международни стандарти за обмен на криптоактиви, и по-специално следва препоръките на FATF — глобалния орган за наблюдение на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
- Борба с изпирането на пари: Съветът приема правила, които ще направят възможно проследяването на преводите на криптоактиви (съобщение за медиите, 16 май 2023 г.)
- Борба с изпирането на пари: Постигнато е предварително споразумение относно прозрачността на преводите на криптоактиви (съобщение за медиите, 29 юни 2022 г.)
Какво представлява Специалната група за финансови действия (FATF)?
Предизвикателствата в борбата с изпирането на пари са глобални и изискват силно сътрудничество на международно равнище. ЕС работи със своите партньори в рамките на FATF за създаване и прилагане на международни стандарти.
FATF разработва и насърчава политики срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и публикува препоръки, които държавите следва да прилагат.
Други законодателни актуализации, свързани с БИП/БФТ
С Петата директива относно капиталовите изисквания се изяснява ролята на органите за пруденциален надзор. Органите за пруденциален надзор отговарят за идентифицирането и коригирането на слабости във финансовите институции, участващи в изпирането на пари и финансирането на тероризма. Компетентните органи трябва да имат предвид тези съображения в надзорните си дейности.
Директивата за улесняване на използването на финансова информация за борба с престъпността улеснява компетентните органи при достъпа и използването на информация за финансови и банкови сметки. С директивата се улеснява и достъпът на националните ЗФР до информация от областта на правоприлагането.
Орган на ЕС за борба с изпирането на пари
На 30 май 2024 г. Съветът прие регламент за създаване на нов орган за борба с изпирането на пари (ОБИП) с цел подобряване на надзора върху БИП/БФТ в ЕС и подпомагане на сътрудничеството между ЗФР. ОБИП ще бъде базиран във Франкфурт и ще започне да функционира в средата на 2025 г.
Тъй като изпирането на пари е трансгранично финансово престъпление, ОБИП ще укрепи рамката на ЕС за БИП/БФТ чрез създаване на интегриран механизъм с националните надзорни органи в държавите членки, за да се гарантира, че задължените субекти изпълняват задълженията си.
Ролята на ОБИП ще се свежда до:
- пряк надзор върху някои от най-рисковите кредитни и финансови институции в ЕС, включително доставчиците на услуги за криптоактиви
- подкрепяща роля за нефинансовия сектор
- координиране на ЗФР в държавите членки
- налагане на имуществени санкции в случай на сериозни нарушения
На 18 декември 2023 г. представителите на Съвета и Парламента постигнаха общо разбиране относно процеса на избор на седалище на ОБИП. На 22 февруари 2024 г. беше постигнато окончателно споразумение за местоположението на седалището на ОБИП.
- Борба с изпирането на пари: Съветът и Парламентът постигат съгласие относно процедурата за избор на седалище за нов орган (съобщение за медиите, 18 декември 2023 г.)
- Борба с изпирането на пари: Съветът приема пакет от правила (съобщение за медиите, 30 май 2024 г.)
- Франкфурт ще бъде седалище на новия орган на ЕС за борба с изпирането на пари (ОБИП) (съобщение за медиите, 22 февруари 2024 г.)
- Често задавани въпроси за новия орган на ЕС за борба с изпирането на пари (ОБИП) (Европейска комисия)
Какво прави ЕС, за да се пребори с тероризма?
Направете пътуване през две десетилетия, за да научите как държавите от ЕС си сътрудничат все по-тясно в борбата с тероризма, като пречат на терористите да си купуват оръжия и да създават бомби и, преди всичко, като се стремят да се преборят с радикализацията.
Последна актуализация: 18 февруари 2026 г.