Skip to content
  • Съвет по конкурентоспособност

Съвет по конкурентоспособност (Научни изследвания и космическо пространство), 29 ноември 2024 г.

Основни резултати

Научни изследвания

Засилване на конкурентоспособността на ЕС, укрепване на европейското научноизследователско пространство и преодоляване на неговата разпокъсаност

Министрите, отговарящи за научните изследвания, започнаха частта от заседанието на Съвета по конкурентоспособност, посветена на научните изследвания, като одобриха заключения на Съвета относно укрепването на конкурентоспособността на ЕС, укрепването на европейското научноизследователско пространство и преодоляването на неговата разпокъсаност.

Министрите потвърдиха отново ангажимента си за повишаване на конкурентоспособността, просперитета и неутралността по отношение на климата на ЕС до 2050 г. чрез подобрени политики в областта на научните изследвания и иновациите. В заключенията се подчертава необходимостта от насърчаване на високите научни постижения, революционните иновации и справяне с предизвикателства като екологичния и цифровия преход и икономическата сигурност. В заключенията се призовава за намаляване на разделението между държавите членки и увеличаване на инвестициите в научни изследвания и иновации, за да се постигне целта от 3% от БВП до 2030 г. и да се насърчи сътрудничеството на национално равнище и на равнище ЕС. В заключенията се подчертава значението на знанията, талантите и основаното на факти създаване на политики за укрепването на конкурентоспособността и позицията на ЕС в световен мащаб. Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) ще бъде от решаващо значение за намаляване на разпокъсаността на екосистемата на научните изследвания и иновациите и за засилване на сътрудничеството между държавите членки. В текста се заявява подкрепа за по-добро управление на ЕНП в области като отворената наука, екосистемите за иновации и научноизследователските инфраструктури, като същевременно се насърчава движението на таланти и мобилността на изследователите. И накрая, в него се насърчава създаването на благоприятна за инвеститорите среда за стартиращите предприятия, като се стимулират частните инвестиции и гъвкавото финансиране за технологичния растеж на Европа.

Оползотворяване на потенциала на биоикономиката на Централна и Източна Европа

Министрите одобриха и заключения на Съвета относно потенциална общоевропейска инициатива за научни изследвания и иновации за отбелязване на напредък в устойчивото управление на природните ресурси, сигурността на продоволствените системи и разгръщането на биоикономиката, като се използва потенциалът на Централна и Източна Европа.

В заключенията на Съвета се изтъква, че устойчивото производство на биомаса е от съществено значение за постигането на целите на Европейския зелен пакт за 2030 г. и 2050 г. и за повишаване на конкурентоспособността на Европа чрез кръгова биоикономика. В текста се призовава за повече транснационално сътрудничество, особено със съседните държави (Западните Балкани и страните кандидатки), за да се преодолеят предизвикателствата в управлението на ресурсите и продоволствената сигурност, и се признава работата на BIOEAST — инициатива, която обединява държавите от Централна и Източна Европа за насърчаване на кръговата биоикономика, за ролята ѝ в координирането на съответните научни изследвания. И накрая, в заключенията Комисията се приканва да оцени необходимостта и осъществимостта на евентуална нова инициатива за научни изследвания и иновации в областта на биоикономиката.

Авангардни материали

Министрите одобриха и заключения на Съвета относно съобщението на Комисията относно авангардните материали.

Съветът приветства съобщението на Комисията относно нарастващото търсене на авангардни материали в Европа и призовава за ускоряване на научните изследвания и иновациите с цел по-нататъшно развитие на екосистемата от авангардни материали. Тези материали следва да бъдат безопасни, устойчиви и ресурсно ефективни, за да бъдат в подкрепа на Зеления пакт и кръговата икономика. Съветът приканва Комисията и държавите членки да подобрят сигурността на научните изследвания, да определят общи цели и да актуализират по целесъобразност приоритетните области на научните изследвания и иновациите. В него се взема предвид идеята за създаване на цифрова инфраструктура за авангардни материали въз основа на съществуващи инфраструктури като съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (EuroHPC) и Европейския облак за отворена наука. Съветът отправя искане към Комисията да избягва административната тежест за държавите членки при създаването на Съвет по технологии за авангардни материали. Подчертана е необходимостта от публични и частни инвестиции, като се използват инициативи като партньорството „Иновативни материали за ЕС“ или проекти от общоевропейски интерес за привличане на частно финансиране. Съветът също така призовава за по-силно взаимодействие между фондовете на ЕС с цел подкрепа на новаторите и МСП и за развитие на уменията на работната сила, като отбелязва стартирането на Академия за авангардни материали. Накрая, Съветът изтъква етичните и обществените последици от авангардните материали, включително тяхното въздействие върху здравето и околната среда.

Приносът на научните изследвания и иновациите за конкурентоспособността на ЕС

Министрите проведоха ориентационен дебат относно приноса на научните изследвания и иновациите за конкурентоспособността на ЕС. Дебатът се състоя въз основа на бележка, изготвена от унгарското председателство.

В бележката се припомня, че в доклада на Марио Драги „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“ се изтъква решаващата роля на научните изследвания и иновациите за стимулиране на производителността и конкурентоспособността на Европа и се подчертава, че е необходимо в областта на иновациите да се преодолеят различията спрямо други световни икономики. В доклада на Марио Драги се предлагат няколко мерки за преодоляване на недостатъците на европейските иновации и за старт на екосистемата.

Те включват:

  • подобряване на финансирането на иновациите, стартиращите и разрастващите се предприятия
  • изготвяне на по-опростена и по-ефективна 10-а рамкова програма за научни изследвания и иновации
  • насърчаване на високите академични постижения; инвестиране във водеща в световен мащаб научноизследователска инфраструктура
  • по-добро координиране на политиките, за да бъде постигната целта за заделяне на 3% от БВП за научноизследователска и развойна дейност; опростяване на регулаторната рамка

Министрите изразиха мнения по три въпроса:

  • основните моменти от доклада на Марио Драги и начините за тяхното изпълнение
  • насърчаването на високите постижения при запазване на приобщаването, достъпността до научните изследвания и иновациите, споделянето на ползите от тях и техния просперитет
  • начините за привличане на частен капитал за научните изследвания и иновациите

Всички министри приветстваха анализа на доклада на Марио Драги и изразиха съгласие, че научните изследвания и иновациите са от съществено значение за подобряване на конкурентоспособността на ЕС и намаляване на различията в областта на иновациите в сравнение с основните икономически участници в световен мащаб. Много министри обясниха предприетите мерки за постигане на целта от 3% от БВП за научни изследвания. Според много делегации обаче за постигането на тази цел ще бъдат от съществено значение частните инвестиции. Министрите призоваха за по-добра рамка за привличане на частни инвестиции с по-малка административна тежест, повече стимули и истински съюз на капиталовите пазари. Председателството призова да се намери компромисен вариант между високите постижения и приобщаването в рамките на политиката в областта на научните изследвания. Накрая, много делегации се съгласиха, че сега е моментът да се действа по този въпрос.

Други въпроси

Независимост на Европейския научноизследователски съвет (ЕНС)

Делегацията на Дания, с подкрепата на 22 други делегации, предостави информация на тема „Укрепване на независимостта на Европейския научноизследователски съвет (ЕНС)“.

Програма на предстоящото председателство

Делегацията на Полша информира Съвета за работната програма на председателството в областта на научните изследвания и иновациите.

Космическо пространство

Укрепване на европейските компетентности в космическия сектор

Министрите одобриха заключения на Съвета относно укрепването на европейските компетентности в космическия сектор.

Под председателството на държавния секретар Рихард Сабадош министрите в състав „Космическо пространство“ постигнаха съгласие, че космическият сектор играе решаваща роля в подкрепа на икономическите, социалните, екологичните, технологичните и свързаните със сигурността цели на ЕС. Съществува обаче неотложна необходимост от укрепване на способностите на Европа в тази област, за да се запази нейната конкурентоспособност, лидерство и независимост.

В заключенията се подчертава значението на всеобхватен подход, който включва:

  • развиване на умения,
  • регулаторни рамки,
  • международно сътрудничество, за да се гарантира, че Европа продължава да бъде начело на космическите технологии.

В заключенията се подчертава необходимостта от проактивни стъпки, например инвестиране в образование в областта на НТИМ (науки, технологии, инженерство и математика) и създаване на полезни взаимодействия между предприятията, университетите и публичните институции. Очаква се тези действия да насърчат иновациите, устойчивостта и издръжливостта в рамките на европейския космически сектор. В заключенията също така се призовава за намаляване на зависимостта от неевропейски технологии с цел защита на интересите на Съюза и укрепване на способността му да действа независимо на световната сцена и да насърчава култура на непрестанно подобряване и високи постижения в космическия сектор.

Междинна оценка на космическата програма

Министрите одобриха заключения на Съвета относно междинната оценка на космическата програма на Европейския съюз.

В заключенията на Съвета относно междинната оценка на космическата програма на Европейския съюз се анализират констатациите от доклад относно изпълнението на космическата програма на ЕС и относно резултатите от дейността на Агенцията на ЕС за космическата програма (EUSPA), който Комисията публикува през юли 2024 г. Космическата програма беше създадена за периода 2021—2027 г. с цел изпълнение на космически дейности в областта на наблюдението на Земята, спътниковата навигация, осведомеността за ситуацията в космоса (SSA), правителствените спътникови комуникации (GOVSATCOM), свързаността, космическите изследвания и иновации, както и с цел подпомагане на автономен, сигурен и икономически ефективен капацитет за достъп до космическото пространство, като се вземат предвид основните интереси на Съюза в областта на сигурността; както и за насърчаване на развитието на силна космическа икономика на Съюза, включително чрез подкрепа за космическата екосистема и чрез засилване на конкурентоспособността, иновациите, предприемачеството, уменията и изграждането на капацитет във всички държави членки и региони на Съюза, и за създаването на Агенцията на ЕС за космическата програма (EUSPA). В заключенията на Съвета се прави преглед на постигнатия напредък в изпълнението на космическата програма на ЕС, анализира се работата на EUSPA и се определят приоритетите за предстоящата работа. В заключенията се настоява за действия срещу нарастващите заплахи за безопасността и устойчивостта на програмата и се призовава за намаляване на зависимостта и засилване на автономността.

Бъдещето на космическата политика на ЕС

Министрите обмениха мнения на тема „Бъдещето на космическата политика на ЕС — полезни взаимодействия за областта на отбраната с гражданска космическа програма“.

Ориентационният дебат беше съсредоточен върху стратегическите аспекти и аспектите на сигурността на космическата политика след приемането на космическата стратегия на ЕС за сигурност и отбрана през март 2023 г. Дискусията се ръководеше от документ, изготвен от унгарското председателство, в който космическото пространство беше определено като стратегическа и оспорвана област.

Министрите обмениха мнения по три теми:

  • възможното развитие на космическата програма за справяне с нарастващите предизвикателства пред сигурността в Европа
  • укрепване на устойчивостта и сигурността на космическите инфраструктури на ЕС в контекста на настоящите рамки за граждански надзор
  • съображения, въз основа на които следва да се даде приоритет на технологиите с двойна употреба, и стъпки, за да се гарантира привеждане в съответствие с целите за устойчивост

Много делегации подчертаха, че е необходимо да се актуализира начинът, по който се мисли за космоса в европейската политика, за да се върви в крак с бързо променящия се международен геополитически пейзаж. Няколко делегации изтъкнаха, че съображения с оглед на двойна употреба — използването на космически активи както за граждански, така и за военни цели или за цели, свързани със сигурността — ще придобиват все по-голямо значение в бъдещата космическа политика. Въпреки това, в съответствие с космическата стратегия на ЕС за сигурност и отбрана, повечето министри постигнаха съгласие, че космическата програма на ЕС следва да предоставя повече услуги на потребителите в областта на отбраната, като същевременно се запази гражданският контрол. Във връзка с това предстоящият законодателен акт на ЕС относно космическото пространство, следващата космическа програма и водещите космически инициативи на ЕС следва да вземат предвид потребностите от двойна употреба, за да се гарантират устойчивостта и сигурността на космическите системи на ЕС, да се запази технологичният суверенитет в космическото пространство и да се укрепи цялостната стратегическа автономност.

Други въпроси

Програма на предстоящото председателство

Делегацията на Полша информира Съвета за работната програма в областта на космическото пространство на предстоящото председателство.

Документи от заседания

Подготвителни документи

Документи с резултати

Информация за пресата

Връзки с медиите

Ако не сте журналист, моля изпратете искането си на служба „Информация за обществеността“.

Акредитация и медийни прояви

За обща информация относно акредитацията, моля, посетете тази страница.

Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.

Бъдете в течение!

Други заседания: Съвет по конкурентоспособност

Вижте още заседания

Последна актуализация: 3 февруари 2025 г.