"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
С Ваше позволение ще използваме бисквитки за събиране на обобщени анонимни данни за сърфирането и поведението на посетителите на нашия сайт. Ще използваме тези данни, за да подобряваме Вашата работа с нашия сайт.
Съвет по транспорт, телекомуникации и енергетика (телекомуникации), 6 декември 2022 г.
Основни резултати
Законодателен акт за изкуствения интелект
Съветът постигна съгласие по мандат за водене на преговори („общ подход“) по предложението за регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект, т.нар. Законодателен акт за изкуствения интелект.
Проектът за регламент е ключов елемент от цифровата трансформация и политиката на ЕС за насърчаване на разработването и навлизането на европейско равнище на надежден, безопасен и законосъобразен изкуствен интелект (ИИ), който зачита основните права.
С предложението се въвежда единна, хоризонтална правна рамка за ИИ, чиято цел е да се гарантира, че системите с ИИ, пуснати на пазара на ЕС и използвани в Европейския съюз, включително от доставчици извън ЕС, зачитат ценностите на Съюза и съществуващото законодателство в областта на основните права. Освен това то цели да гарантира правна сигурност, за да се улеснят инвестициите и иновациите в ИИ и да се подобри управлението и ефективното прилагане на съществуващото законодателство в областта на основните права и изискванията за безопасност, приложими за системите с ИИ.
Изкуственият интелект е от първостепенно значение за нашето бъдеще. Днес успяхме да постигнем деликатен баланс, който ще стимулира иновациите и навлизането на технологии за изкуствен интелект в цяла Европа. С всички ползи от него, от една страна, и при пълно зачитане на основните права на нашите граждани, от друга страна.
Иван Бартош, заместник министър-председател на Чешката република, отговарящ за цифровизацията, и министър на регионалното развитие
По време на дебата министрите изразиха единодушна подкрепа за целите и подхода на предложението на председателството като балансиран компромис, при който бяха взети предвид основните опасения на държавите членки, като същевременно бе запазен деликатният баланс между защитата на основните права и насърчаването на навлизането на технологии с ИИ.
Министрите изтъкнаха, че това е много иновативно и важно досие с потенциал за насърчаване на разработването и навлизането на безопасен и законосъобразен ИИ в рамките на единния пазар от страна на участници както от частния, така и от публичния сектор. Освен това министрите постигнаха съгласие, че бидейки първо по рода си в световен мащаб, законодателното предложение би могло да определи световен стандарт за регулиране на ИИ в други юрисдикции, като по този начин утвърди европейския подход към регулирането на технологиите на световната сцена.
Приемането на общия подход ще позволи на Съвета да започне преговори с Европейския парламент („тристранни срещи“), след като последният приеме собствената си позиция с оглед на постигането на споразумение по предложения регламент.
Съветът постигна съгласие по мандат за водене на преговори („общ подход“) по предложението за регламент за създаване на рамка за европейска цифрова самоличност (eID). Като друга ключова част от цифровата трансформация на ЕС предложената нова рамка ще измени Регламента от 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (Регламента eIDAS), който положи основите на система за безопасен достъп до услуги и извършване на трансакции онлайн и през граница в ЕС.
Цифровите технологии могат значително да улеснят живота ни. Убеден съм, че европейският портфейл за цифрова самоличност е абсолютно необходим за нашите граждани и предприятия. Свидетели сме на огромен напредък в начина, по който хората използват своята самоличност и идентификация в ежедневните си контакти както с публични, така и с частни субекти, както и в начина, по който използват цифровите услуги. Като същевременно твърдо запазват контрол върху своите данни.
Иван Бартош, заместник министър-председател на Чешката република, отговарящ за цифровизацията, и министър на регионалното развитие
Преразгледаният регламент има за цел да осигури универсален достъп на гражданите и предприятията до сигурна и надеждна електронна идентификация и удостоверяване на автентичността чрез личен цифров портфейл на мобилния телефон (европейски портфейл за цифрова самоличност). Този портфейл следва да бъде признаван в публичния сектор в ЕС, от частните доставчици на услуги, които изискват стриктно удостоверяване на автентичността на потребителите, както и от големите онлайн платформи. Освен това с предложението се създава правна рамка за обмен на идентификационни атрибути и информация, свързана със самоличността. В него се предвижда потребителски контрол и защита на данните, както и целевото споделяне на идентификационни данни, ограничени до необходимото за конкретната поискана услуга.
По време на дебата министрите изразиха единодушна подкрепа за целите и подхода на предложението на председателството като балансиран компромис, при който бяха взети предвид основните опасения на държавите членки, запазвайки деликатния баланс между необходимостта от сигурност на трансакциите и възможността гражданите да запазят контрол върху собствените си данни.
Министрите подчертаха, че цифровите технологии биха могли да улеснят значително ежедневието, както и че портфейлът за цифрова самоличност ще бъде абсолютно необходим за гражданите и предприятията в цяла Европа. Изтъквайки огромния напредък в начина, по който хората използват своята самоличност и идентификация в ежедневния контакт както с публични, така и с частни субекти, както и начина, по който използват цифрови услуги, министрите постигнаха съгласие относно ключовото значение на това досие за цифровата трансформация на ЕС.
Приемането на общия подход ще позволи на Съвета да започне преговори с Европейския парламент („тристранни срещи“), след като последният приеме собствената си позиция с оглед на постигането на споразумение по предложения регламент.
Съветът беше информиран за напредъка по предложението за регламент относно хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и тяхното използване.
Основните цели на това предложение са да се гарантира справедливост при разпределянето на стойността от данните между участниците в основаната на данни икономика и да се насърчи достъпът до данни и тяхното използване. Това е хоризонтален законодателен акт, към който в скоро време следва да бъде добавено допълнително законодателство за определени сектори. Следователно това законодателно предложение е важна стъпка в развитието на основаната на данни европейска икономика.
Министрите подкрепиха основните цели на предложението и взеха под внимание доклада за напредъка. Въз основа на значителния напредък по това предложение, постигнат по време на чешкото председателство, работата в Съвета ще продължи в рамките на шведското председателство.
Съветът направи преглед на напредъка по предложението за регламент относно хоризонталните изисквания за киберсигурност за продукти с цифрови елементи (Законодателен акт за киберустойчивост).
Основната цел на това предложение е да се определят хоризонтални изисквания за киберсигурност за продукти с цифрови елементи, продавани на вътрешния пазар на Съюза. Предложението представлява значителна стъпка напред в гарантирането на по-добра киберсигурност както на хардуерните, така и на софтуерните продукти по цялата верига на доставки и през целия им жизнен цикъл.
Министрите подкрепиха основните цели на предложението и взеха под внимание доклада за напредъка. Въз основа на напредъка, постигнат по време на чешкото председателство, работата в Съвета ще продължи в рамките на шведското председателство.
Международен ангажимент в областта на цифровизацията
На неформален обяд министрите обсъдиха темата за международния ангажимент в областта на цифровизацията.
Като отчетоха необходимостта от засилване на стратегическото сътрудничество на ЕС с трети държави в областта на новите и нововъзникващите технологии в цифровия сектор, министрите обсъдиха регионите или категориите трети държави, върху които ЕС следва да се съсредоточи, за да увеличи своята отворена стратегическа автономност. Такива инициативи биха могли да включват например засилено сътрудничество със САЩ, Индийско-Тихоокеанския регион, Африка, Латинска Америка и Карибския басейн.
Съветът проведе и ориентационен дебат по цифровите умения за цифровото десетилетие въз основа на бележка с насоки, представена от председателството. Украинският заместник-министър по въпросите на цифровата трансформация Валерия Йонан се присъедини към дебата чрез видеоконферентна връзка.
Министрите изразиха съгласие, че ако ЕС иска да гарантира, че цифровата трансформация работи в полза на цялото общество, от решаващо значение е никой да не бъде изоставен без подходящите цифрови умения. Те припомниха, че на равнището на ЕС са предприети някои важни мерки и инициативи, включително определянето на общи амбициозни цели на ЕС по отношение на цифровите умения в политическата програма до 2030 г. за цифровото десетилетие „Път към цифровото десетилетие“, която беше договорена и приета по време на чешкото председателство. Същевременно министрите признаха, че е необходимо да се направи повече в това отношение.
Като се има предвид решаващото значение на основните умения сред работещото население и необходимостта ЕС да увеличи усилията си, за да се гарантира наличието на необходимите умения, които да позволят безпроблемна цифрова трансформация, министрите обсъдиха възможността за предприемане на допълнителни действия за повишаване на квалификацията, със специален акцент върху мерките за повишаване на квалификацията, които биха могли да бъдат особено полезни за МСП.
Министрите разгледаха и възможните начини за обединяване на усилията, с цел надграждане върху най-добрите практики/добрия опит на държавите членки и увеличаване на броя на специалистите в областта на ИКТ и броя на специалистите в конкретни сектори, които притежават задълбочени цифрови умения. Освен това министрите обмениха мнения относно евентуални действия за подпомагане на основните промишлени екосистеми, и по-специално на МСП, в привличането на таланти в областта на цифровите технологии от цяла Европа.
По точка „Други въпроси“ и в присъствието на украинския заместник-министър на цифровата трансформация Валерия Йонан, Комисията информира министрите за техническата подкрепа на ЕС за Украйна в областта на телекомуникациите.
Комисията предостави актуална информация относно разширяването на безплатния или намаления роуминг, така че да обхване и украинските бежанци, пребиваващи в ЕС, както и относно координацията на доставките на телекомуникационно/цифрово оборудване за Украйна. Последната инициатива („Laptops4Ukraine“) стартира на 1 декември и има за цел да събере и достави лаптопи, смартфони и таблети и да отговори на основните нужди на училищата, болниците и публичните администрации в най-засегнатите от войната региони на Украйна.
Освен това председателството информира министрите за актуалното състояние на текущите законодателни предложения и една незаконодателна инициатива.
Що се отнася до Регламента за неприкосновеността на личния живот и електронните съобщения (ePrivacy), председателството информира министрите за актуалното състояние в Съвета и текущите преговори с Европейския парламент по това досие.
Председателството информира министрите и за постигнатото неотдавна споразумение по европейската декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие, която се очаква да бъде подписана на заседанието на Европейския съвет на 15 декември.
Освен това Комисията информира министрите за актуалното състояние на международните инициативи в областта на цифровите технологии с акцент върху Съвета по търговия и технологии и цифровите партньорства.
Председателството информира министрите и за резултатите от виртуалната експертна среща на високо равнище относно управлението и прилагането на правилата на Съюза в цифровата сфера, (17 октомври 2022 г.), както и от конференцията на тема „Сигурно и иновативно цифрово бъдеще на ЕС“, проведена в Прага на 3—4 ноември 2022 г.
Накрая встъпващото шведско председателство представи своята работна програма за първата половина на 2023 г.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.