Цифрово бъдеще за Европа

Цифровият преход в ЕС

Цифровите технологии променят живота на хората – от начина, по който общуваме, до начина, по който живеем и работим. Цифровизацията има потенциал за намирането на решения на много от предизвикателствата пред Европа и европейците и предлага възможности като:

• създаване на работни места
• постигане на напредък в образованието
• стимулиране на конкурентоспособността и иновациите
• борба с изменението на климата и създаване на условия за екологичен преход

След пандемията от COVID-19 цифровизацията е ключов елемент както за икономическото възстановяване, така и за издръжливостта на секторите на здравеопазването и грижите в Европа. Цифровизацията даде на ЕС допълнителен тласък за ускоряване на технологичния преход чрез стимулиране на електронното здравеопазване и насърчаване на базови технологии като изчисленията в облак, квантовите технологии и високопроизводителните изчислителни технологии.

За да подготви нашите общества и икономики за цифровата ера, ЕС се ангажира да създаде безопасно цифрово пространство за гражданите и предприятията по начин, който е приобщаващ и достъпен за всички. Това означава да се даде възможност за цифрова трансформация, която опазва ценностите на ЕС и защитава основните права и сигурността на гражданите, като същевременно се укрепи цифровият суверенитет на Европа.

„Път към цифровото десетилетие“ е политическата програма на ЕС за цифровата трансформация. В нея се определят конкретни цифрови цели и междинни цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Програмата поставя цифровите умения и образование на челно място и е структурирана около четири области: умения, бизнес, управление и инфраструктура.

• Цифровото десетилетие на Европа (Европейска комисия)
• Видеоконференция на членовете на Европейския съвет, 25 – 26 март 2021 г.
• План за възстановяването на Европа

Ключови области на политиката, обхванати от цифровата стратегия на ЕС

ЕС работи по няколко политики за осъществяване на цифровата трансформация.

Цифровото десетилетие

През март 2021 г. Комисията представи Цифровия компас, в който се определят визия и цели за насърчаване на цифровизацията в ЕС до 2030 г. Стратегията включва предложение за решение за създаване на политическа програма „Път към цифровото десетилетие“, която установява управленческата рамка за постигане на целите в областта на цифровите технологии до 2030 г.

Съветът прие програмата на 8 декември 2022 г.

• Цифров преход: изграждане на цифровото бъдеще на ЕС
• „Път към цифровото десетилетие“: Съветът приема ключова политическа програма за цифровата трансформация на ЕС (съобщение за медиите, 8 декември 2022 г.)

Европейска декларация относно цифровите права и принципи

В рамките на обхвата на Цифровия компас ЕС възнамерява да приеме европейска декларация относно цифровите права и принципи. Целта на декларацията е да се определят правата на гражданите в цифровото пространство и да се разработи рамка от принципи, към които ЕС и държавите членки са съгласни да се придържат в цифровата трансформация.

През декември 2021 г. министрите на телекомуникациите от ЕС обсъдиха предложението на Комисията. Те изразиха силна подкрепа за декларацията, в която ще стане ясно, че същите основни права са също толкова валидни онлайн, колкото и офлайн.

Преговорите между трите институции на ЕС по декларацията приключиха на 14 ноември 2022 г. Съветът прие декларацията на 5 декември 2022 г.

На 20 октомври 2023 г. Съветът одобри заключения относно цифровото овластяване с цел защита и прилагане на основните права в цифровата ера.

• Европейска декларация относно цифровите права и принципи (обща информация)
• Съвет по транспорт, телекомуникации и енергетика (Телекомуникации), 3 декември 2021 г.
• Цифровото десетилетие на Европа: цели в областта на цифровите технологии за 2030 г. (Европейска комисия)
• Декларация за цифровите права и принципи: ценностите и гражданите на ЕС в центъра на цифровата трансформация (съобщение за медиите, 14 ноември 2022 г.)
• Съветът представя визия за защита на основните права в цифровия свят (съобщение за медиите, 20 октомври 2023 г.)

Цифровите услуги

Онлайн платформите са важна част от цифровия пазар и цифровата икономика на ЕС. Държавите – членки на ЕС, отчитат необходимостта от укрепване, модернизиране и изясняване на правилата за цифровите услуги с цел:

• гарантиране на онлайн безопасността на потребителите
• създаване на условия за растеж на иновативните цифрови предприятия

Правната рамка на ЕС за цифровите услуги не е променяна след приемането на Директивата за електронната търговия през 2000 г. Междувременно цифровите технологии, бизнес моделите и услугите са се променили с безпрецедентна скорост.

Законодателният пакет за цифровите услугие отговорът на ЕС на необходимостта от регулиране на цифровото пространство. Двата законодателни акта, които той съдържа, имат за цел да определят мерки за защита на потребителите, като същевременно подкрепят иновациите в цифровата икономика.

Предложението за Законодателен акт за цифровите услуги предвижда нови правила за защита на основните права на гражданите на ЕС онлайн. Актът влезе в сила на 16 ноември 2022 г.

С предложението за Законодателен акт за цифровите пазари се създават еднакви конкурентни условия за предприятията в ЕС чрез регулиране на големите технологични дружества. Актът влезе в сила на 1 ноември 2022 г.

• Законодателен акт за цифровите пазари (обща информация)
• Законодателен акт за цифровите услуги (обща информация)
• Пакет „Законодателен акт за цифровите услуги“ (Европейска комисия)
• Законодателен акт за цифровите пазари (инфографика)

Икономика, основана на данни

Развитието на технологиите води до наличието на все повече данни. Съветът има за цел да създаде единен пазар на данни в съответствие с общите ценности на ЕС, който ще позволи обмен и повторно използване на повече данни в междусекторен и трансграничен контекст.

Европейската комисия предложи европейска стратегия за данните, която ще улесни цифровата трансформация през следващите пет години. На извънредното си заседание през октомври 2020 г. Европейският съвет приветства стратегията, която подкрепя глобалните амбиции на ЕС в цифровата област за изграждане на истинска конкурентоспособна европейска икономика, основана на данните, като същевременно се гарантират европейските ценности и високо равнище на сигурност и защита на данните и неприкосновеност на личния живот.

Важен компонент на Европейската стратегия за данните е Актът за управление на данните (DGA), който има за цел да насърчи наличието на данни за повторна употреба в различните сектори и през границите.

DGA ще създаде стабилни механизми за повишаване на доверието в посредническите услуги за данни и за насърчаване на алтруизма по отношение на данните в целия ЕС, като същевременно ще играе централна роля за създаването и за насоките във връзка със създаването на общи за ЕС оперативно съвместими пространства за данни в стратегически сектори като енергетиката, мобилността и здравеопазването.

Съветът одобри Акта за управление на данните на 16 май 2022 г.

• Съветът одобрява акт за управление на данните (съобщение за медиите, 16 май 2022 г.)
• Насърчаване на споделянето на данни: председателството постига споразумение с Парламента относно Акт за управление на данните (съобщение за медиите, 30 ноември 2021 г.)
• ЕС се стреми да улеснява обмена на данни: Съветът постига съгласие по позицията си относно акт за управление на данните (съобщение за медиите, 1 октомври 2021 г.)
• Европейска стратегия за данните (Европейска комисия)

Съветът работи и по регламент относно хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и тяхното използване (законодателен акт за данните).

Основните цели на предложението на Комисията за законодателен акт за данните са да се гарантира справедливост при разпределянето на стойността от данните между участниците в основаната на данни икономика и да се насърчи достъпът до данни и тяхното използване.

Съветът и Европейският парламент постигнаха на 27 юни 2023 г. предварително споразумение по проекта за регламент.

• Съвет по транспорт, телекомуникации и енергетика (телекомуникации), 3 юни 2022 г.

За да се ускорят цифровият преход и по-интелигентната мобилност в ЕС, Съветът прие нова рамка за внедряването на интелигентни транспортни системи (ИТС), като преразгледа директивата от 2010 г.

Преразгледаната директива за ИТС има за цел да се ускори разполагаемостта и да се подобри оперативната съвместимост на цифровите данни, на които разчитат услуги като системите за планиране на мултимодални пътувания и навигационните услуги. Това ще позволи на превозните средства и пътната инфраструктура да комуникират помежду си, например да предупреждават за неочаквани събития като задръствания по трасето. Новата директива беше приета от Съвета на 23 октомври 2023 г.

• Съветът приема нова рамка, за да насърчи внедряването на интелигентни транспортни системи (съобщение за медиите, 23 октомври 2023 г.)

Данъчно облагане на цифровата икономика

Цифровите услуги се превръщат във все по-голямо предизвикателство за съществуващите системи за данъчно облагане. Действащите правила, уреждащи въпросите в областта на международното данъчно облагане, са предназначени да се прилагат за предприятия с физическо присъствие в дадена държава. В резултат на това печалбите от цифрови дейности често не се облагат с данък в държавата, в която се генерират печалбите.

Понастоящем се работи за адаптиране на данъчните системи на държавите от ЕС с цел привеждането им в пригодност за цифровата ера. ЕС играе важна роля в този процес, не на последно място в контекста на текущите преговори в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като търси дългосрочно решение въз основа на глобален консенсус. Съветът обаче е готов да разгледа възможните решения на равнище ЕС, ако няма изгледи за намиране на глобално решение.

• Данъчно облагане на цифровата икономика

Изкуствен интелект

Изкуственият интелект може да допринесе за изграждането на по-иновативна, ефикасна, устойчива и конкурентоспособна икономика, като същевременно подобри безопасността, образованието и здравеопазването в интерес на гражданите. Освен това изкуственият интелект допринася за борбата с изменението на климата. Макар да подкрепя разработването на технологии в областта на изкуствения интелект, Съветът отчита и потенциалните рискове и насърчава възприемането на етичен и ориентиран към човека подход към тези технологии.

През октомври 2020 г. Европейският съвет прикани Комисията:

• да предложи начини за увеличаване на европейските и националните публични и частни инвестиции в научни изследвания и иновации в областта на изкуствения интелект и неговото внедряване
• да осигури по-добра координация и повече основани на високи постижения мрежи и синергии между европейските научноизследователски центрове
• да даде ясно и обективно определение за високорискови системи с изкуствен интелект

През април 2021 г. Комисията публикува предложение за регламент, с който се цели да се хармонизират правилата относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект), и координиран план, който включва набор от съвместни действия за Комисията и държавите членки. Този пакет от правила има за цел да повиши доверието в изкуствения интелект и да насърчи разработването и актуализирането на технологиите в областта на ИИ.

Съветът обсъди предложения акт през октомври 2021 г., като подчерта, от една страна, значителните обществени и икономически ползи, които изкуственият интелект може да донесе в широк кръг сектори, и от друга страна, необходимостта от защита на неприкосновеността на личния живот и гарантиране на безопасността и сигурността.

Съветът прие своята позиция по новите правила относно изкуствения интелект на 6 декември 2022 г.

• Акт за изкуствения интелект
• Законодателен акт за изкуствения интелект: Съветът призовава за утвърждаване на ИИ, който е безопасен и зачита основните права (съобщение за медиите, 6 декември 2022 г.)
• Безопасен, законен и надежден ИИ (презентация)

След месеци преговори и тридневен „маратон“ от обсъждания, на 9 декември 2023 г. Съветът и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение по законодателния акт.

Окончателният текст беше официално одобрен от Парламента и от Съвета, в качеството им на съзаконодателни органи на ЕС, съответно на 23 април и 21 май 2024 г. Законодателният акт за изкуствения интелект следва да се прилага от 2026 г.

• Акт за изкуствения интелект (ИИ): Съветът дава окончателно зелена светлина на първите световни правила относно ИИ (съобщение за медиите, 21 май 2024 г.)
• Законодателен акт за изкуствения интелект: Съветът и Парламентът постигат споразумение относно първите правила за ИИ в света (съобщение за медиите, 9 декември 2023 г.)

Повече работни места в сферата на изкуствения интелект

60 милиона нови работни места биха могли да се създадат в световен мащаб до 2025 г. от изкуствения интелект и роботиката.

Свързаност

Пандемията от COVID-19 доказа необходимостта от бърза и повсеместна свързаност в целия ЕС, за да се предостави на всички европейци достъп до цифровите технологии. ЕС е определил цели по отношение на свързаността за 2025 г., включително:

• гигабитова свързаност за всички основни социално-икономически фактори
• непрекъснато 5G покритие за всички градски зони и главни сухопътни транспортни артерии
• достъп до свързаност, предлагащ най-малко 100 Mbps за всички европейски домакинства

Общата цел на ЕС е разработването на хармонизирани правила за услугите за свързаност в ЕС. Някои от вече изпълнените действия са:

• подкрепа за безжични мрежи като 5G
• премахване на таксите за роуминг в ЕС

През април 2022 г. ЕС прие преработени правила за роуминга в ЕС. Те гарантират, че хората ще могат да продължат да се обаждат, да изпращат текстови съобщения и да ползват интернет, докато пътуват в други държави от ЕС, без допълнителни такси. Новите правила ще се прилагат до 2032 г.

• Съветът одобрява удължаването на схемата за мобилен роуминг без допълнителни такси (съобщение за медиите, 4 април 2022 г.)
• Свързаност (Европейска комисия)

Киберсигурност

Тъй като киберзаплахите и киберпрестъпленията се увеличават по брой и сложност, ЕС работи за подобряване на способностите си за реагиране и за запазване на целостта, сигурността и устойчивостта на цифровата инфраструктура и на комуникационните мрежи и услуги. Един по-твърд отговор в областта на киберсигурността може да гарантира по-голямо доверие в цифровите технологии и да осигури безопасно, отворено и сигурно киберпространство. По време на извънредното заседание на Европейския съвет през октомври 2020 г. лидерите от ЕС призоваха за повишаване на способността на ЕС за защита срещу киберзаплахи, за предоставяне на сигурна комуникационна среда, по-специално чрез квантово шифроване, и за осигуряване на достъп до данни за целите на съдебните и правоприлагащите органи.

• Киберсигурност

Тъй като все повече престъпници използват технологии за планиране и извършване на престъпления, органите все повече разчитат на електронни доказателства за борба с престъпността. Понастоящем ЕС обсъжда нови правила за улесняване и ускоряване на достъпа до електронни доказателства.

• По-добър достъп до електронни доказателства за борба с престъпността

Европейска цифрова идентификация (eID)

През октомври 2020 г. Европейският съвет призова за разработването на общоевропейска рамка за защитена публична електронна идентификация (eID), включително оперативно съвместими цифрови подписи, която да осигури на хората контрол върху техните електронни данни и самоличност и да даде възможност за достъп до обществени, частни и трансгранични цифрови услуги.

През юни 2021 г. Комисията представи предложение за регламент относно европейската електронна идентификация. Предложението включва създаването на приложение за европейски портфейл за цифрова самоличност, което дава възможност за безопасно съхранение, управление и споделяне на документи.

Съветът прие своята позиция по преговорите относно електронната самоличност на 6 декември 2022 г. Съветът желае да гарантира, че европейският портфейл за цифрова самоличност е с висока степен на сигурност, зачита неприкосновеността на данните и е безплатен за всички.

Съветът и Парламентът постигнаха съгласие по регламента за електронната идентификация на 29 юни 2023 г.

• Съветът и Парламентът постигат споразумение относно европейската цифрова самоличност (eID) (съобщение за медиите, 29 юни 2023 г.)
• Сигурна цифрова самоличност за всички

Цифровизация на правосъдието

По-нататъшната цифровизация на съдебните системи на държавите членки може да подобри достъпа на гражданите и предприятията до правосъдие и да повиши ефективността и ефикасността на съдебните производства.

Някои държави от ЕС вече са започнали да използват цифрови инструменти в областта на правосъдието, например:

• провеждане на цифрови съдебни производства
• електронна комуникация между страните
• електронно предаване на документи
• използване на видеоразпит и конферентна връзка

Държавите членки следва да използват по-широко цифрови инструменти в рамките на съдебните производства, без при това да се нарушават основни принципи като независимостта и безпристрастността на съдилищата.

На 8 декември 2023 г. Съветът прие регламента относно цифровизацията на трансграничното съдебно сътрудничество и на достъпа до правосъдие и съпътстваща го директива, които ще улеснят електронната комуникация в контекста на процедурите за трансгранично съдебно сътрудничество по гражданскоправни, търговскоправни и наказателноправни въпроси.

Министрите на правосъдието от ЕС наскоро одобриха и стратегия за електронното правосъдие за периода 2024 – 2028 г. Стратегията ще даде насоки на държавите членки при изпълнението на широк набор от законодателни и незаконодателни инициативи, които заедно имат за цел да ускорят процеса на цифровизация и използването на цифрови услуги в областта на правосъдието.

• Председателството на Съвета и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение за подобряване на обмена на информация по дела за тероризъм (съобщение за медиите, 14 декември 2022 г.)
• Цифрово правосъдие: Съветът приема мандати за водене на преговори по две предложения относно цифровизацията на съдебното сътрудничество и на достъпа до правосъдие (съобщение за медиите, 9 декември 2022 г.)
• Съветът приема нови правила за модернизиране на съдебното сътрудничество (съобщение за медиите, 4 ноември 2020 г.)
• Съветът приема заключения относно цифровизацията с цел подобряване на достъпа до правосъдие (съобщение за медиите, 13 октомври 2020 г.)
• ЕС предприема важна стъпка към цифровизацията на правосъдните системи (съобщение за медиите, 8 декември 2023 г.)

Цифров обмен на информация

С цел да се стимулира цифровият обмен на информация по дела за тероризъм между националните органи и Евроюст, през декември 2021 г. ЕС направи предложение за ново законодателство.

Съгласно новите правила държавите членки ще трябва да предоставят на Евроюст информация за всички наказателни разследвания във връзка с терористични престъпления веднага щом съдебните органи бъдат сезирани по такова дело. С предложението се:

• създава модерна, цифрова система за управление на делата, която съхранява тази информация и дава възможност за осъществяване на кръстосани проверки
• предоставя на Евроюст възможност за по-добро откриване на връзки между трансгранични разследвания и действия по наказателно преследване в областта на тероризма и за проактивно информиране на държавите членки за установените връзки
• създава защитèн канал за цифрова комуникация между държавите членки и Евроюст
• опростява сътрудничеството с трети държави, като предоставя на прокурорите за връзка, командировани в Евроюст, достъп до системата за управление на делата

На 18 септември 2023 г. Съветът прие новото законодателство.

• Приемане от Съвета: ново законодателство на ЕС за модернизиране на съдебното сътрудничество по дела за тероризъм (съобщение за медиите, 18 септември 2023 г.)