Продоволствена сигурност и ценова достъпност на храните

Какво прави ЕС в отговор на продоволствената криза?

ЕС и неговите държави членки са единни срещу военната агресия на Русия в Украйна и са силно ангажирани с преодоляването на световната продоволствена криза.

Коридори на солидарността и сделката за износа на зърно през Черно море

Основен приоритет за държавите от ЕС в усилията им за преодоляване на изострящата се продоволствена несигурност е да се помогне на Украйна да изнася своята селскостопанска продукция, което беше сериозно застрашено от руското нашествие.

Украйна е ключов производител и износител на основни хранителни продукти като пшеница и царевица. В периода 2016 – 2021 г. около 90% от украинския износ на пшеница беше предназначен за Африка и Азия, като по този начин беше подпомагана продоволствената сигурност в някои от най-необлагодетелстваните региони на света.

С блокадата на украинските пристанища, наложена от Русия от началото на войната, около 20 милиона тона зърно бяха блокирани в силози за съхранение по черноморското крайбрежие.

През май 2022 г. Европейската комисия представи план за действие за създаване на коридори на солидарността между ЕС и Украйна. Целта беше да се разработят алтернативни сухопътни маршрути, за да се помогне на Украйна да изнася своите селскостопански продукти посредством:

• осигуряване на товарен подвижен състав, плавателни съдове и камиони
• по-ефективно използване на съществуващия капацитет на транспортните мрежи и терминалите за претоварване
• опростяване и ускоряване на митническите операции и други проверки
• създаване на условия за складиране на стоки на територията на ЕС

От началото на операциите през май 2022 г. по коридорите на солидарността бяха изнесени повече от 48 милиона тона селскостопански продукти, включително зърно и маслодайни семена.

През юли 2022 г. Русия се съгласи да спре блокадата на украинските черноморски пристанища след споразумение с Украйна, постигнато с посредничеството на ООН и Турция. След това беше създадена Черноморската инициатива за зърното, за да се улесни износът на украинско зърно и други храни по море.

Към юли 2023 г. почти 33 милиона тона селскостопански стоки са превозени от Украйна благодарение на Черноморската инициатива за зърното. 65 % от пшеницата, транспортирана по линия на инициативата, достигна до развиващите се страни, включително чрез хуманитарните операции на Световната продоволствена програма на ООН (СПП). Украйна беше най-големият доставчик на пшеница за СПП през 2022 г., като доставяше повече от половината от световните доставки на пшенично зърно на програмата.

Преди войната 90% от украинското зърно бе изнасяно през Черно море. След руското нашествие само половината от зърното се транспортира по море, като 55% се изнасят през коридорите на солидарността.

В края на ноември 2022 г. Украйна постави началото на инициативата „Зърно от Украйна“, която също допринася за световната продоволствена сигурност. Инициативата позволява на субектите, участващи в проекта, да купуват селскостопански продукти от украински производители и да ги прехвърлят в държави, в които населението е на ръба на гладната смърт.

През юли 2023 г. Русия реши да прекрати Черноморската инициатива за зърното. ЕС категорично осъди решението на Русия.

Русия продължава да използва храната като оръжие. С прекратяването на споразуменията Русия носи цялата отговорност за прекъсването на доставките на зърно в световен мащаб и за подхранването на инфлацията на цените на храните в света. Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

• Черноморска инициатива за зърното: Изявление на върховния представител от името на Европейския съюз относно прекратяването от страна на Русия на Черноморската инициатива за зърното (съобщение за медиите, 17 юли 2023 г.)

Координирани ответни действия срещу продоволствената криза

Координираните усилия на държавите от ЕС за справяне със световната продоволствена криза са съсредоточени върху четири направления на действие въз основа на заключенията на Съвета, приети през юни 2022 г.:

• солидарност
• устойчиво производство
• търговия
• многостранно сътрудничество

• Световна продоволствена несигурност: Съветът одобрява заключения относно ответните мерки на „Екип Европа“ (съобщение за медиите, 20 юни 2022 г.)

Солидарност

Държавите от ЕС предоставят спешна помощ на най-нуждаещите се в световен мащаб.

ЕС и неговите държави членки са най-големият донор на помощ за развитие в световен план. ЕС полага значителни усилия, за да приведе подкрепата си в съответствие с нарастващите и неотложни нужди. През юни 2022 г. държавите от ЕС подкрепиха задължение в размер на 8 милиарда евро за периода 2020 – 2024 г., предназначени за продоволствена сигурност.

През 2022 г. хуманитарното финансиране от ЕС нарасна с 32% в сравнение с 2021 г., достигайки 770 милиона евро. Тези парични средства бяха използвани за осигуряване на достъп до храна за най-уязвимите и за подпомагане на местното производство на храни чрез парична помощ и други средства. Освен това ЕС и неговите държави членки са основни донори на Световната продоволствена програма (СПП)

Предоставени бяха и 225 милиона евро по линия на Механизма за прехрана и устойчивост на партньорите от южното съседство в региона на Близкия изток и Северна Африка.

Държавите от ЕС допринасят съществено за световната продоволствена сигурност и като изнасят голяма част от своето селскостопанско производство за развиващите се страни. Повече от половината от износа на пшеница от ЕС е предназначен за Африка (Алжир, Мароко, Египет, Нигерия) и Азия (Пакистан).

Устойчиво производство

Задоволяването на глобалните нужди от храна не бива да бъде за сметка на околната среда и трябва да следва устойчив модел на продоволствена система.

През юни 2022 г. лидерите от ЕС се споразумяха:

• да подпомогнат развиващите се страни да преориентират, когато е необходимо, своите вериги на доставки
• да ускорят работата по инициативите на ЕС, които имат за цел да подпомогнат капацитета на Африка за устойчиво производство на селскостопански хранителни продукти
• да подпомагат развитието на капацитет за производство на входящи материали в развиващите се страни, по-специално устойчиви торове

Работата за постигане на устойчиви продоволствени системи в световен мащаб ще окаже положително въздействие върху устойчивостта на държавите при кризи, подобни на настоящата.

• Европейски съвет, 23 – 24 юни 2022 г.

Търговия

Държавите от ЕС работят със своите международни партньори за утвърждаване на отворена и предвидима търговска среда за селскостопански стоки.

На извънредното заседание на Европейския съвет през май 2022 г. лидерите от ЕС потвърдиха ангажимента си да запазят световната търговия с хранителни стоки свободна от необосновани пречки за търговията.

Санкциите на ЕС срещу Русия не засягат секторите на селското стопанство и храните. Те не забраняват вноса и превоза на руски селскостопански стоки.

• Извънредно заседание на Европейския съвет, 30 – 31 май 2022 г.
• Санкции на ЕС срещу Русия: въпроси и отговори

Многостранно сътрудничество

Ефективната международна координация е от ключово значение за осигуряването на всеобхватен глобален отговор на световната криза.

Държавите от ЕС сътрудничат със своите международни партньори за осигуряването на глобален отговор на продоволствената криза, включително чрез инициативи като Световния алианс на Г-7 за продоволствена сигурност (GAFS) и Международната инициатива „Мисия за продоволствена и селскостопанска устойчивост“ (FARM).

Тези инициативи се допълват взаимно и са насочени към три области на действие:

• краткосрочни действия за солидарност с цел увеличаване на доставките на храни в световен мащаб и осигуряване на достъп за уязвимите държави
• действия в областта на търговията с цел гарантиране на ефективното функциониране на световните пазари
• действия за увеличаване на дългосрочните отговорни инвестиции с цел създаване на устойчиво и стабилно производство на храни в уязвимите държави

ЕС координира отблизо ответните си мерки с Африканския съюз, за да се гарантира, че действията и инициативите намират място в по-широкото стратегическо партньорство между ЕС и АС.

През септември 2022 г. председателят на Европейския съвет Шарл Мишел беше съпредседател на среща на върха по въпросите на световната продоволствена сигурност в рамките на седмицата на Общото събрание на ООН. Лидерите направиха кратка декларация, в която поеха ангажимент за укрепване на международното сътрудничество и инициативите за партньорство.

• Среща на върха по въпросите на световната продоволствена сигурност

Подкрепа за производството на селскостопански хранителни продукти в ЕС

През последните 60 години общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС осигури достатъчно храна за поколения европейски граждани, включително по време на различни кризи.

Благодарение на тази обща политика днес гражданите на ЕС не са изложени на риск от недостиг на храни. ОСП подпомага земеделските стопани, за да се гарантира непрекъснатост на производството.

През март 2022 г. ЕС предостави подкрепа на стойност 500 милиона евро на земеделските стопани, които са най-силно засегнати от по-високите разходи за входящи материали, причинени от енергийната криза. Освен това земеделските стопани можаха да се ползват от:

• авансови плащания за справяне с предизвикателствата, свързани с паричните потоци
• временни дерогации по отношение на някои изисквания на ОСП, напр. земи под угар
• кризисна рамка за получаване на допълнителна подкрепа

За справяне с по-високите цени на храните държавите – членки на ЕС, предприеха и национални мерки, включително:

• намаляване на ставките на ДДС
• насърчаване на търговците на дребно да поддържат ниски цени
• използване на специални средства на ЕС за подпомагане на най-нуждаещите се

През пролетта на 2023 г., в отговор на проявилите се на местно равнище смущения на пазара, свързани с вноса на селскостопански продукти от Украйна, Европейската комисия предостави финансова подкрепа на засегнати държави членки. Подкрепата беше предоставена в отговор на искане от някои държави и беше взета от резерва за кризи на ОСП.

Каква е причината за продоволствената криза?

От 2016 г. насам продоволствената несигурност нарасна в световен мащаб. В контекста на повишаващите се световни цени на стоките войната на Русия срещу Украйна и използването на храните като средство за водене на война оказаха силно въздействие върху пазарите на храни.

Използвайки храните като оръжие във войната срещу Украйна, Русия носи цялата отговорност за предизвиканата от нея световна криза в областта на продоволствената сигурност. Заключения на Европейския съвет, 23 юни 2022 г.

Военната агресия на Русия доведе до:

• недостиг на храни
• рекордно голямо увеличение на цените на храните и торовете

От средата на 2020 г., на фона на отрицателното въздействие на пандемията от COVID-19, стремително повишаващите се цени на торовете и енергията и влошаването на глобалните макроикономически условия, световните цени на селскостопанските стоки непрекъснато се покачват.

Военната агресия на Русия срещу Украйна влошава допълнително положението на пазара, като предизвиква още по-голямо повишаване на цените на стоките и намаляване на наличността на храни в световен мащаб.

Действията на Русия, които доведоха до внезапен спад в износа и производството на храни от Украйна и оказаха отрицателно въздействие върху пазарите, включват:

• блокада на украинските черноморски пристанища
• атаки срещу украинската инфраструктура за преработка и износ на храни
• бомбардировки и окупиране на обработваема земя в Украйна
• умишлено намаляване на собствения износ на храни и торове

През март 2022 г. Русия обяви временна забрана върху износа на зърнени култури и торове, което доведе до дестабилизация на пазара. Русия е основен производител и износител на торове, като например азотни торове, които имат ключова роля за гарантиране на производството на селскостопански хранителни продукти.

ЕС никога не е възпрепятствал износа от Русия на хранителни продукти, торове и други селскостопански продукти. Тези продукти не подлежат на санкции от страна на ЕС.

• Санкции на ЕС срещу Русия: въпроси и отговори

Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие цените на храните са достигнали своя връх през март 2022 г., като са се увеличили с над 60% в сравнение със същия месец през 2020 г. Цените продължават да бъдат нестабилни.

• Как руското нашествие в Украйна задълбочи още повече световната продоволствена криза (инфографика)
• Индекс на цените на храните (уебсайт на ФАО)

Защо украинските култури са от ключово значение за световната продоволствена сигурност?

Считана за житницата на Европа, Украйна е водещ световен производител и износител на селскостопански хранителни продукти. Страната е петият по големина износител на пшеница в света и четвъртият на царевица.

Заедно с Русия, която също е ключов износител, Украйна задоволява около 30% от световните нужди от царевица и пшеница и над половината от световните нужди от слънчогледово масло.

Селскостопанската продукция на Украйна е предназначена основно за Африка и Азия. В периода 2016 – 2021 г. над половината (58%) от целия износ на пшеница е бил предназначен за Азия, а 34% за Африка. Украйна играе ключова роля за гарантиране на продоволствената сигурност в някои от най-бедните държави в света.

Ударите на Русия по транспортната инфраструктура на Украйна и фактическата блокада на украинските черноморски пристанища, от които обикновено се изнасят 90% от селскостопанските продукти на Украйна, доведоха до драстичен спад в износа.

Щетите, нанесени от руските сили на украинските култури, складове за храни и селскостопанско оборудване, засегнаха силно производството и капацитета на Украйна за износ.

Кой е най-засегнат от продоволствената несигурност и по-високите цени?

Недостигът на храни е все по-голяма грижа за милиони хора, по-специално в Африка и Азия и особено в държавите, които са вече засегнати от глад, като Сомалия, Йемен и Афганистан.

Високите цени на храните влияят на възможностите на хората да купуват храни и увеличават още повече натиска върху домакинствата с ниски доходи, включително в ЕС.

Последиците от кризата вероятно ще са дългосрочни, особено в развиващите се страни.

Според СПП през 2022 г. нуждите са достигнали безпрецедентни равнища. 349 милиона души по света, рекорден брой, са изпитвали остър глад (Годишен преглед на СПП за 2022 г.).

Милиони деца в развиващите се страни са изложени на голям риск поради повишените равнища на остро недохранване в резултат на недостига на храни и по-високите цени.

Няма недостиг на храни в ЕС

Държавите от ЕС не са изложени на риск от недостиг на храни.

ЕС е водещ производител на селскостопански хранителни продукти – през 2022 г. Съюзът е с най-голям търговски дял в световен мащаб – и въпреки че войната на Русия в Украйна и изменението на климата оказват въздействие върху производството, продоволствената система на ЕС остава стабилна и надеждна.

Същевременно инфлацията и по-високите цени на храните засягат гражданите в държавите от ЕС. Ценовата достъпност е основен проблем за лидерите на ЕС, особено по отношение на групите от населението с ниски доходи и уязвимите групи, които са най-силно засегнати.

Според инструмента на Евростат за наблюдение на цените на храните в ЕС те са били с 19% по-високи през март 2023 г., отколкото през същия месец на 2022 г.

• Инструмент за наблюдение на цените на храните (уебсайт на Евростат)