Търговска политика на ЕС
ЕС изготвя законодателство в областта на търговията и договаря и сключва международни споразумения по търговски въпроси с държави извън ЕС чрез своята търговска политика.
Какво представлява търговската политика на ЕС?
Търговската политика е от изключителната компетентност на ЕС. Това означава, че ЕС е този, който приема законодателни актове по търговските въпроси и сключва международни търговски споразумения, а не държавите членки.
Като действа единно на световната сцена, вместо с множество отделни търговски стратегии, ЕС е в по-силна позиция в областта на световната търговия.
ЕС управлява търговските отношения с трети държави чрез търговски споразумения. Целта на тези споразумения е да се създадат по-добри търговски възможности и да се преодолеят пречките пред търговията.
Търговията със стоки и услуги има съществена роля за повишаването на устойчивия растеж и създаването на работни места. Над 30 милиона работни места в ЕС зависят от износа към държави извън ЕС. Очаква се 90% от бъдещия растеж в световен мащаб да се реализира извън пределите на Европа. Ето защо търговията е двигател на растежа и ключов приоритет за ЕС.
Съветът е ангажиран със силна, основана на правила многостранна търговска система. Една отговорна търговска политика на ЕС се съпътства от високо равнище на прозрачност и ефективна комуникация с гражданите относно ползите и предизвикателствата пред търговията на отворените пазари.
Справедлива и равнопоставена търговия
Европейският съюз иска да осигури справедлива и равнопоставена търговия с трети държави.
Ето защо през последните години ЕС работи за фундаментална реформа на ключовите правила, свързани с търговията. Основните области, обхванати от тази реформа, са:
- борбата с принудата
- преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ)
- двустранните защитни мерки
- антидъмпингът
- инструментите за търговска защита (ИТЗ)
Законодателните инициативи на ЕС имат за цел да защитят европейските производители и предприятия от потенциалната вреда, която някои чуждестранни търговски практики могат да причинят.
Мерки за борба с принудителните действия
На 23 октомври 2023 г. Съветът прие своя нов инструмент за борба с принудата. Този инструмент има за цел да защити ЕС и неговите държави членки от икономическа принуда от страна на трети държави, които използват мерки, засягащи търговията или инвестициите.
Сред ответните мерки, които могат да се приложат спрямо трети държави в отговор на икономическа принуда, са налагането на търговски ограничения, например под формата на:
- увеличени мита
- лицензи за внос или износ
- ограничения в областта на услугите, достъпа до преки чуждестранни инвестиции или обществените поръчки
Инструментът за борба с принудителните действия има за цел да намали напрежението и да доведе до преустановяване на определени принудителни мерки чрез диалог. Всички мерки за противодействие, предприети от ЕС, се прилагат само в краен случай.
Скрининг на преките чуждестранни инвестиции
На 5 март 2019 г. Съветът прие регламент за създаване на рамка за скрининг на ПЧИ в ЕС. Той влезе в сила през октомври 2020 г.
Поради високата степен на интеграция в рамките на ЕС преките чуждестранни инвестиции в една държава членка биха могли да породят рискове за сигурността или обществения ред в друга държава членка или в целия ЕС.
Новите правила относно ПЧИ позволяват на ЕС да набелязва новите предизвикателства и да реагира по съответния начин. За тази цел новата рамка:
- създава механизъм за сътрудничество, при който държавите членки и Европейската комисия могат да обменят информация и да поставят за разглеждане опасения, свързани с конкретни инвестиции
- дава възможността Европейската комисия да публикува становища, когато дадена инвестиция застрашава сигурността или обществения ред на повече от една държава членка
- насърчава международното сътрудничество в областта на скрининга на инвестициите, включително обмена на опит и най-добри практики и споделянето на информация по въпроси от общ интерес
- определя някои изисквания за държавите членки, които желаят да запазят или да приемат механизъм за скрининг на национално равнище
През януари 2024 г. Комисията предложи да се направи преглед на регламента за скрининг на ПЧИ с цел преодоляване на съществуващите недостатъци и подобряване на ефективността на инструмента.
Настоящото предложение за преглед се основава на опита, натрупан от Комисията и държавите – членки на ЕС, при прегледа на над 1200 сделки с ПЧИ през последните три години съгласно действащия регламент за скрининг на ПЧИ.
Хоризонтални двустранни защитни мерки
На 28 януари 2019 г. Съветът прие регламент, който дава възможност за прилагане на защитни мерки за търговски споразумения.
Регламентът обхваща споразуменията за свободна търговия между ЕС и Япония, ЕС и Сингапур и ЕС и Виетнам. Допълнителни търговски споразумения биха могли да се добавят към приложното поле.
Двустранните защитни мерки са свързани с търговските споразумения и предоставят възможност за временно оттегляне на търговските преференции.
Преди тази инициатива използването на механизма се предлагаше отделно във връзка с всяко сключено търговско споразумение.
Съгласно тази инициатива за мерките ще има последователна „хоризонтална рамка“, която е включена в новите търговски споразумения.
Антидъмпинг
На 4 декември 2017 г. Съветът прие нови правила на ЕС, които да подпомогнат защитата на Европейския съюз срещу нелоялни търговски практики. Те влязоха в сила на 20 декември 2017 г.
Актуализираните антидъмпингови правила на ЕС ще се прилагат в случаите, когато цените на вносните продукти са изкуствено занижени поради намеса от страна на държавата.
Правната рамка премахва досегашното разграничение между пазарни и непазарни икономики при изчисляването на дъмпинга.
Освен това Европейската комисия трябва да доказва наличието на значителни „нарушения на пазара“ между несъответствието спрямо продажната цена на даден продукт и неговите производствени разходи.
Инструменти за търговска защита
На 8 юни 2018 г. влезе в сила новият регламент, с който се модернизират инструментите за търговска защита на ЕС.
Регламентът има за цел да предпази производителите от ЕС от щети, причинени от нелоялна конкуренция, като се гарантира свободна и справедлива търговия. С него инструментите за търговска защита стават по-предвидими, прозрачни и достъпни, по-специално за малките и средните предприятия (МСП).
ЕС се стреми към това антидъмпинговите и антисубсидийните инструменти да бъдат по-ефективни и да осигуряват по-добра защита на производителите от ЕС от нелоялни практики на чуждестранни дружества и от всякакъв риск от ответни мерки.
Същевременно следва да има по-голяма предвидимост по отношение на различното равнище на ставките на митата, което ще улесни вносителите при планирането на дейността им. Цялата система следва да бъде по-прозрачна и лесна за използване.