Обикновена законодателна процедура

Какво представлява обикновената законодателна процедура?

Обикновената законодателна процедура е най-често използваната процедура на равнището на ЕС за приемане на законодателство. Тя се прилага за по-голямата част от областите на политиката на ЕС.

Съгласно процедурата Съветът на ЕС и Европейският парламент съвместно договарят и приемат законите на ЕС. Те са съзаконодатели.

Как предложенията стават част от правото на ЕС?

Обикновената законодателна процедура стъпка по стъпка

1. 1

   Предложение

   Европейската комисия внася предложение за нов закон на ЕС в Съвета и Европейския парламент

2. 2

   Разглеждане (четене)

   Съветът и Парламентът разглеждат предложението и могат да го изменят. Това разглеждане се наричачетене. Процедурата може да отнема до три четения.

3. 3

   Приемане

   Законът се приема, ако Съветът и Парламентът постигнат съгласие по същия текст на всяко четене. Ако не бъде постигнато споразумение, законът не се приема.

Над 85% от законите по обикновената законодателна процедура се приемат в края на първото четене или в началото на второто четене.

Законодателно предложение

Европейската комисия отговаря за предлагането на нови закони на ЕС. Това се нарича право на инициатива. Нейната работа се ръководи от политическите приоритети, договорени от Европейския съвет и изложени в работната програма на Комисията.

Комисията представя на Съвета и на Европейския парламент законодателното си предложение.

Същевременно тя изпраща предложението на националните парламенти за преглед. Когато е целесъобразно, предложението се изпраща за становище и на други институции и органи на ЕС, като например Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

Може ли Съветът да прави законодателни предложения?

Въпреки че Комисията обикновено изготвя законодателни предложения по собствена инициатива, Съветът, Парламентът или гражданите на ЕС (чрез европейска гражданска инициатива) също могат да поискат от Комисията да представи законодателно предложение. След това Комисията решава дали да предприеме действия или не и във всеки случай трябва да обясни решението си.

Съществуват само няколко изключения от правото на инициатива на Комисията. Например в някои области на съдебното сътрудничество държавите – членки на ЕС, могат да представят законодателно предложение, ако то бъде подкрепено от най-малко една четвърт от всички държави членки.

Разглеждане на предложението

След като получат предложението, Съветът и Парламентът го разглеждат подробно.

В Съвета участват два подготвителни органа на всяко четене:

1. Работна група от национални експерти обсъжда техническите аспекти на предложението
2. Корепер (Комитетът на постоянните представители, съставен от посланиците на държавите членки към ЕС) разглежда по-чувствителни или политически въпроси

Чрез подготвителните органи Съветът работи за постигане на съгласие по обща позиция по предложението, договорена между всички държави членки.

Европейският парламент подготвя позицията си чрез обсъждания в съответните си комисии.

Първо четене

Европейският парламент приема позицията си на първо четене, като приема или изменя предложението.

Съветът разглежда позицията на Парламента и може:

• да я одобри, тогава законодателният акт е приет
• да предложи изменения, след което измененият текст се връща в Парламента за второ четене

Срок: няма краен срок за първото четене.

Съветът може също така да приеме общ подход, като следва политическа линия, което позволява на Парламента да види посоката, в която протичат обсъжданията в Съвета, и може да спомогне за напредъка на преговорите. Обикновено това се случва, преди Европейският парламент да приеме позицията си на първо четене. Общият подход обаче не заменя официалната позиция на Съвета на първо четене.

Когато бъдат оповестени публично, документите, свързани с общия подход, могат да бъдат намерени в официалния регистър на документите на Съвета.

• Последни документи, свързани с общия подход (регистър на документите на Съвета)

Второ четене

Ако не бъде постигнато споразумение на първо четене, както Парламентът, така и Съветът продължават да преразглеждат взаимно позициите си.

Първо, Парламентът разглежда позицията на Съвета на първо четене и може:

• да я одобри: законодателният акт е приет
• да я отхвърли: законодателният акт не се приема и процедурата приключва
• да предложи изменения: измененият текст се връща в Съвета

Съветът разглежда измененията на Парламента и може:

• да одобри всички изменения: законодателният акт е приет
• да не одобри всички изменения: свиква се помирителен комитет

Срок: три месеца за всяка институция, с възможност за удължаване с един месец.

• Помирителен комитет

Договаряне на компромиси чрез тристранни срещи

На всеки етап от процедурата Съветът и Парламентът могат да провеждат неформални срещи, известни като трилози, за да се опитат да сближат позициите си.

В тристранните срещи участват представители на Съвета, Парламента и Комисията. Те могат да варират от технически обсъждания между експерти до политически преговори между посланици или министри и членове на Европейския парламент. За Съвета преговорите се водят от представители на държавата, изпълняваща ротационното председателство на Съвета.

Всяко неформално споразумение, постигнато по време на тристранна среща, трябва да бъде официално одобрено от всяка институция.

История на процедурата

Съвместното приемане на закони на ЕС от Съвета и Парламента беше въведено с Договора от Маастрихт (1993) под наименованието процедура на съвместно вземане на решение. Първоначално тя се прилагаше само в ограничен брой области, като например единния пазар, имиграцията, социалната политика и околната среда.

След това нейният обхват беше разширен с:

• Договора от Амстердам (1999 г.) и Договора от Ница (2003 г.), които разширяват обхвата му с още области на политиката
• Лисабонския договор (2009 г.), който я превърна в основната процедура за вземане на решения за повечето закони на ЕС, преименувайки я на обикновена законодателна процедура

Правно основание

Обикновената законодателна процедура е определена в членове 289 и 294 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

• Договор за функционирането на Европейския съюз

Виж също

• Видове законодателство на ЕС
• Инструмент за проследяване на законодателния процес в ЕС (EU Law Tracker)
• Междуинституционален съвместен наръчник за актовете, които подлежат на обикновената законодателна процедура
• Досиета по обикновената законодателна процедура, приключени по време на датското председателство (юли – декември 2025 г.)