Помирителен комитет

Какво представлява помирителният комитет?

В рамките на обикновената законодателна процедура може да бъде свикан помирителен комитет, когато Съветът не одобри измененията на Парламента по дадено законодателно предложение на второ четене. Помирителната фаза е последната възможност за постигане на споразумение между двата съзаконодателни органа.

Ако не бъде постигнато споразумение в рамките на помирителния комитет, законодателният акт не се приема.

Комитетът се състои от представители на 27-те държави членки и от същия брой членове на Европейския парламент. Той се председателства съвместно от председателя на Парламента и от ротационното председателство на Съвета. Комисията също така участва в заседанията и се опитва да сближи различните позиции.

Разпоредбата за помирителния комитет е предвидена в член 294 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

• Член 294 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

В последно време до помирителния комитет не се е прибягвало.

От 1999 г. насам само за 9 % от законодателството, прието по обикновената законодателна процедура, е била използвана помирителна процедура.

В момента над 90% от законодателните актове по обикновената законодателна процедура се приемат в края на първото четене или в началото на второто четене.

Между 2014 г. и 2025 г. не е имало помирителни процедури.

През 2026 г. за първи път от над 10 години беше свикан помирителен комитет във връзка с предложение относно правата на пътниците във въздушния транспорт.

Как протича помирителната процедура?

Помирителният комитет трябва да бъде свикан не по-късно от шест седмици (или осем, ако е поискано удължаване) след края на второто четене на предложения законодателен акт. Целта е да се постигне споразумение по общ текст въз основа на позициите, приети от двете институции на второ четене.

Помирителният комитет разполага с шест седмици, за да постигне това споразумение. Този срок може да бъде удължен с най-много две седмици по искане на Парламента или на Съвета.

Ако в рамките на този срок не бъде постигнато споразумение, предложеният законодателен акт не се приема.

Ако бъде постигнатоспоразумение по общ текст, той все пак ще трябва да премине през процеса на приемане от Парламента и Съвета. Това се прави на третото четене на законодателното предложение. При това трето четене формулировката на общия текст не може да бъде променяна. Всяка от двете институции разполага с шест седмици, за да гласува по въпросния законодателен акт. Този срок може да бъде удължен с най-много две седмици.

За да бъде приет, текстът трябва да бъде приет:

• с абсолютно мнозинство в Парламента
• с квалифицирано мнозинство в Съвета

Ако или Парламентът, или Съветът не гласува по общия проект или го отхвърли в посочения срок, предложеното законодателство не се приема.

В такъв случай Комисията може да представи ново законодателно предложение по същия въпрос.

Вж. също