Процес на вземане на решения: делегирани актове и актове за изпълнение
Какво представлява делегираният акт?
Незаконодателен акт с общо приложение, който може да бъде приет само ако е налице делегиране на правомощия в законодателния акт.
Какво представлява актът за изпълнение?
Незаконодателен акт, с който се определят подробни правила, позволяващи еднаквото прилагане на правно обвързващи актове на Съюза.
Защо са необходими?
Делегираните актове: дават възможност на Комисията да реагира бързо и гъвкаво в области като:
- информация за пътуванията
- безопасност на храните и фуражите
- здраве на животните и хуманно отношение към тях
- здраве на растенията
Делегираните актове могат да се приемат само въз основа на делегиране, предоставено в законодателен акт.
Как се приемат делегираните актове?
При определени условия Комисията изготвя проекти на делегирани актове:
- според условията на делегирането, определени в одобрения законодателен акт
- в сътрудничество с експерти, включително от държавите членки
Съпка 1: Комисията се консултира с експертни групи и приема акта.
Същевременно: Съветът (работната група) и Парламентът (водещата комисия) разглеждат предложението [2 месеца (с еднократно удължаване)]
Вариант 1: без възражения
Ако по време на срока за предявяване на възражения не бъдат повдигнати такива, делегираният акт влиза в сила.
Стъпка 2: Комисията сама решава дали да приеме проекта на акт, като отчете становището на комитета, дори и при отрицателно становище.
Вариант 2: повдигане на възражение
Съветът може да възрази чрез решение, прието с квалифицирано мнозинство.
По време на пленарно заседание ЕП може да възрази чрез гласуване с мнозинство от съставляващите го членове.
Ако Съветът или ЕП повдигне възражение, актът не може да влезе в сила.
Как се приемат актовете за изпълнение?
В повечето случаи изпълнителните правомощия се предоставят на Европейската комисия.
По изключение те могат да се предоставят на Съвета – в надлежно обосновани случаи и в случаите, предвидени в членове 24 и 26 от ДЕС.
Процедурата на комитет урежда приемането от Комисията на значителна част от актовете за изпълнение.
Комитетите са съставени от представители на държавите – членки на ЕС (експерти от държавите членки).
Стъпка 1: По правило проектите на актовете за изпълнение, изготвени от Комисията, се представят на комитетите по комитология. Съществуват 2 вида процедури на комитет:
Процедура по консултиране:
Стъпка 1: Консултативният комитет дава становището си с обикновено мнозинство. Становището няма обвързващ характер.
Стъпка 2: Комисията сама решава дали да приеме проекта на акт, като отчете становището на комитета, дори и при отрицателно становище.
Процедура по разглеждане:
Стъпка 1: Комитетът в рамките на процедурата по разглеждане трябва да даде становище с квалифицирано мнозинство.
Вариант 1:
Ако становището на комитета е положително, Комисията приема акта.
Вариант 2:
Ако становището на комитета е отрицателно, Комисията не може да приеме акта за изпълнение.
Вариант 3:
Ако не бъде дадено становище, Комисията може да приеме проекта за акт за изпълнение, с изключение на случаите, посочени в Регламента относно процедурата на комитет.
Вариант 4:
При отрицателен вот Комисията разполага с един месец, за да представи проекта за мярка на апелативния комитет (експерти от държавите членки), или с два месеца, за да представи нов текст на заинтересования комитет.
За актове за изпълнение с незабавно приложение се следва различна процедура:
Стъпка 1: При надлежно обосновани наложителни причини за спешност, ако това е предвидено в основния акт, Комисията приема акта за изпълнение, преди да се консултира с комитет.
Срокове: Актът се прилага за максимален срок от шест месеца, освен ако в основния акт не е предвидено друго.
Стъпка 2: В срок от 14 дни след приемането Комисията трябва да се консултира със съответния комитет.
Вариант 1:
Когато се прилага процедурата по разглеждане и комитетът даде отрицателно становище, Комисията е длъжна незабавно да отмени акта.
Последна актуализация: 22 април 2022 г.