Skip to content

Банкови разпоредби

Банковата рамка на ЕС се прилага за всички банки, други кредитни институции и инвестиционни посредници, извършващи дейност в ЕС. Нейната цел е да се гарантира стабилност и интегритет, като същевременно се поддържа общественото доверие във финансовата система.

Цели на банковата рамка на ЕС

Защита на вложителите

Защита на средствата на вложителите чрез поддържане на добре капитализирани банки, способни да устоят на финансови сътресения.

Предотвратяване на системни рискове

Смекчаване на рисковете, които биха могли да доведат до финансови кризи и да дестабилизират икономиката.

Хармонизирани стандарти

Установяване на единни правила за създаване на еднакви условия на конкуренция и насърчаване на лоялна конкуренция между кредитните институции.

Повишаване на устойчивостта и прозрачността

Укрепване на цялостната стабилност и яснота с цел изграждане на доверие и гарантиране на дългосрочна устойчивост.

Основни правни инструменти

ЕС прие правни инструменти относно различни аспекти на банковия сектор. Ето обобщено представяне на основните законодателни актове.

Регламент и директива за капиталовите изисквания

Регламентът за капиталовите изисквания (РКИ) и Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ) определят подробни пруденциални изисквания, наред с другото за капиталовата адекватност, ликвидността, ливъриджа, управлението на риска и надзора.

Тези правила гарантират, че банките разполагат с достатъчно капитал и ликвидност, за да намаляват рисковете и да поемат потенциалните загуби.

Директива относно схемите за гарантиране на депозитите

Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите (СГД) защитава депозитите във всяка държава членка чрез гарантиране на изплащането на депозитите до 100 000 евро при обявяване в несъстоятелност на банката. В директивата също така се определят правила за националните схеми за гарантиране на депозитите, включително размерите на гаранцията, финансирането и процедурите за изплащане.

Всички банки трябва да участват в тези схеми.

Членуващите банки плащат вноски въз основа на своя рисков профил и други фактори. В схемата за гарантиране всички вноски се събират във фонд. Когато дадена банка бъде обявена в несъстоятелност и депозитите станат неналични, схемите за гарантиране трябва да бъдат в състояние да изплатят гарантираните суми на вложителите по всеки депозит, защитен съгласно директивата.

Директива за възстановяване и преструктуриране на банките

Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ) установява рамка за организирано възстановяване и преструктуриране на проблемни банки, минимизиране на въздействието върху икономиката и премахване на необходимостта от финансирани от данъкоплатците спасителни операции.

С директивата:

  • се гарантира, че проблемните банки се управляват ефективно чрез планиране на преструктурирането и протоколи при кризи
  • се предотвратява необходимостта от прибягване до данъкоплатците в случай на несъстоятелност на банка чрез въвеждане на механизъм за споделяне на загуби (акционерите и кредиторите трябва да поемат разходите, когато банката изпадне в несъстоятелност)
  • се създават фондове за преструктуриране, финансирани от банковия сектор, за оказване на подкрепа за преструктурирането на проблемни банки, ако е необходимо

Регламент за единния надзорен механизъм

Регламентът за единния надзорен механизъм (ЕНМ) определя рамката за ролята на Европейската централна банка (ЕЦБ) в надзора на значимите банки в банковия съюз.

ЕНМ очертава надзорните отговорности на ЕЦБ и сътрудничеството ѝ с националните компетентни органи.

Регламент за единния механизъм за преструктуриране

Регламентът за единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) осигурява рамката за ролята на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) при преструктурирането на проблемни банки в рамките на банковия съюз.

Регламентът за ЕМП определя правомощията на ЕСП по отношение на планирането на преструктурирането, свързаните процеси на вземане на решения и използването на Единния фонд за преструктуриране.

Стандарти „Базел III“

Стандартите „Базел III“ представляват набор от международни банкови разпоредби, разработени от Базелския комитет по банков надзор с цел засилване на капиталовите изисквания за банките чрез увеличаване на ликвидността и намаляване на задлъжнялостта на банките.

Тези стандарти бяха включени в регулаторната рамка на ЕС чрез изменения на РКИ и ДКИ.

В сравнение с Базел II, Базел III добавя редица ключови разпоредби, съгласно които:

  • банките трябва да разполагат с повече капитал за покриване на потенциални загуби, като гарантират по-голяма стабилност по време на финансови спадове
  • от банките се изисква да поддържат достатъчно количество висококачествени ликвидни активи, за да оцелеят при 30-дневен стрес сценарий (отношение на ликвидно покритие)
  • банките трябва да разполагат със стабилни източници на финансиране, за да подкрепят операциите си за период от една година (отношение на нетното стабилно финансиране)
  • прилага се мярка, която не е основана на риск, за да се ограничи натрупването на прекомерен ливъридж в банковия сектор (отношение на ливъридж)
  • подобрените практики за управление на риска и по-строгите стрес тестове гарантират, че банките могат ефективно да устояват на икономически сътресения

Съветът прие законодателния пакет за прилагане на Базел III на 30 май 2024 г. Новите правила влязоха в сила на 1 януари 2025 г., като някои изисквания ще бъдат въведени поетапно в рамките на няколко години.

Роли на институциите

Банковата рамка на ЕС включва няколко ключови институции, всяка от които играе важна роля за поддържането на финансовата стабилност.

Европейската централна банка е основният надзорен орган на значимите банки в еврозоната в рамките на единния надзорен механизъм. Тя гарантира, че тези банки спазват пруденциалните изисквания.

Единният съвет за преструктуриране отговаря за планирането и управлението на преструктурирането на проблемни банки в рамките на единния надзорен механизъм. Неговата работа се подпомага от Единния фонд за преструктуриране.

Европейският банков орган (ЕБО) насърчава ефективното и последователно пруденциално регулиране и надзор в целия ЕС. Той разработва технически стандарти и насоки за хармонизиране на регулаторните практики.

Националните компетентни органи (НКО) упражняват надзор върху по-малките банки и прилагат разпоредбите на ЕС на национално равнище, като допълват работата на ЕЦБ и ЕБО.

Последни и текущи развития

Банковата рамка на ЕС продължава да се адаптира и развива в отговор на глобалните икономически промени, технологичния напредък и приоритетите за устойчивост. Целта на тази работа е да се повиши устойчивостта на финансовата система, като същевременно се насърчават иновациите и се гарантира защитата на потребителите.

Пакет за цифровите финансови услуги

В отговор на бързото разрастване на цифровите финанси ЕС разработва всеобхватна регулаторна рамка за справяне с предизвикателствата, породени от криптовалутите, иновациите в областта на финансовите технологии и цифровите платежни системи.

Устойчиво финансиране

Интегрирането на дейностите по рейтингите от екологичен, социален и управленски характер (ЕСУ рейтинги) в банковото регулиране е приоритет за ЕС. На 19 ноември Съветът прие нови правила, които имат за цел да направят дейностите по определяне на рейтинги в ЕС по-последователни, прозрачни и съпоставими, за да се повиши доверието на инвеститорите в устойчиви финансови продукти.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) ще лицензира и упражнява надзор върху доставчиците на ЕСУ рейтинги, извършващи дейност в рамките на ЕС, като гарантира, че те спазват стандартите за прозрачност.

Борба с изпирането на пари

За да се справи с възникващите рискове и да се бори с финансовите престъпления, ЕС подобрява своята рамка за борба с изпирането на пари. Това включва по-строг контрол, увеличена прозрачност в областта на финансовите сделки и подобрено сътрудничество между националните органи и органите на ЕС.

Създаването на нов орган на ЕС за борба с изпирането на пари (ОБИП) ще има централна роля за наблюдението на съответствието и гарантирането на еднаквото прилагане на правилата за борбата с изпирането на пари във всички държави членки.

Преглед на уредбата за управление на банкови кризи и за застраховане на депозитите

През последните години органите на държавите членки често търсят решения извън рамката на ЕС, когато средни и по-малки банки изпадат в несъстоятелност в ЕС. Това понякога е било причина да се прибягва до парите на данъкоплатците в подкрепа на проблемни банки вместо до изискуемите вътрешни ресурси на банката или до частни, финансирани от сектора защитни механизми, както е предвидено в рамката на ЕС за преструктуриране на банките.

В отговор на тази ситуация през април 2023 г. Комисията предложи реформа на уредбата за управление на кризи и застраховане на депозитите. На 19 май 2024 г. Съветът постигна съгласие по позицията си по рамката, като прие мандат за преговори. На 25 юни 2025 г. Съветът и Европейският парламент постигнаха съгласие по реформата, което бележи още една стъпка към завършването на банковия съюз на ЕС.

Пакетът за реформа включва законодателни предложения за изменение на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, Регламента за единния механизъм за преструктуриране и Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите. Целта на реформата е да се преодолее недостигът на финансиране, като на малките и средните банки се предостави достъп до финансирани от сектора защитни механизми като допълнителен инструмент за финансиране на преструктурирането, както и да се намали споделянето на загуби от притежателите на негарантирани влогове.

Непряко записване по веригата на собственост

На 26 март 2024 г. Съветът прие т.нар. директива за непряко записване по веригата на собственост като част от реформата на уредбата за управление на кризи и застраховане на депозитите. Директивата изменя ДВПБ и РЕМП. С нея се въвежда набор от целенасочени корекции, които ще играят важна роля за подобряването на пропорционалността на рамката.

Повече по темата

Теми

Последна актуализация: 25 юни 2025 г.