Базел III: международна регулаторна рамка за банките

Какво представлява Базел III?

Базелските споразумения е названието на три последователни международни споразумения за регулиране на банковия сектор (Базел I, II и III), разработени от Базелския комитет по банков надзор (БКБН).

БКБН е изготвил стандарти с цел да се гарантира, че банките и другите кредитни институции поддържат достатъчно капитал и ликвидност, за да изпълняват задълженията си и да поемат неочаквани загуби.

Последното споразумение, Базел III, беше договорено на международно равнище в отговор на последиците от световната финансова криза от 2007—2008 г.

За да се даде време на банките да се приспособят към новите стандарти, а на юрисдикциите — да ги въведат в своите правни уредби, Базел III беше въвеждан поетапно в продължение на няколко години и голяма част от споразумението вече действа в ЕС.

На 30 май 2024 г. Съветът прие нови правила, с което завърши въвеждането на международните споразумения „Базел III“ в правото на ЕС. На практика с новите правила се изменят регламентът за капиталовите изисквания и директивата за капиталовите изисквания.

• Реформи „Базел III“: нови правила на ЕС за увеличаване на устойчивостта на банките към икономически сътресения (съобщение за медиите, 30 май 2024 г.)
• Базелският комитет (банка за международни разплащания)

Завършването на Базел III накратко

Базелската рамка изисква от банките да спазват основани на риска коефициенти на капиталовата адекватност, с акцент върху рисково претеглената стойност на експозициите (РПЕ) на банката. Банките трябва да държат определен размер регулаторен капитал срещу своите РПЕ:

Последните елементи на Базел III, които понастоящем се въвеждат, са:

• промени в стандартизирания подход за определяне на рисково претеглената стойност на експозицията (РПЕ): използване на параметри, които са ясно определени и калибрирани в правилата за капитала
• промени във вътрешнорейтинговия подход, които позволяват на самите банки да оценяват параметрите, използвани при изчисляването на РПЕ (а именно въвеждането на долни граници за параметрите на вътрешнорейтинговия подход)
• премахва се възможността за използване на вътрешнорейтинговия подход за някои видове експозиции
• долната граница на изчисленото капиталово изискване (мярка, с която се определя минимално равнище (долна граница) на РПЕ (изчислено капиталово изискване), изчислявана от банките, използващи свои вътрешни модели, се определя на 72,5% от стандартизирания подход
• нова рамка за операционния риск: означава риска от загуби вследствие на неадекватни или провалили се вътрешни процеси, хора и системи или вследствие на външни събития

Какво друго е договорено?

В допълнение към изпълнението на последната част от споразумението „Базел III“ бяха договорени и други изменения на Регламент 575/2013 (РКИ) и на Директива 2013/36/ЕС (ДКИ) за:

укрепване на устойчивостта на банките на екологични, социални и управленски рискове (ЕСУ)

осигуряване на по-силен и по-хармонизиран надзор и управление на риска на банките в целия ЕС, по-специално по отношение на клоновете на банки от трети държави, лицензирани в ЕС

защита на независимостта на банковите надзорни органи

Как ЕС гарантира банкова стабилност и прагматизъм?

ЕС се стреми да балансира регулирането и иновациите и същевременно да се справи с нови смущаващи фактори като кризата с климата и криптовалутите.

Регулиране, което не задушава

Необходимо е да бъдат въведени общи стандарти, като същевременно се гарантира, че се зачитат специфичните особености на банковата система на ЕС. Регулирането и иновациите трябва да съществуват едновременно, за да се избегне задушаване на банковия сектор.

За да постигне това, ЕС постепенно въвежда редица освобождавания от изискването за долна граница на изчисленото капиталово изискване по Базел III. Тези освобождавания са насочени, наред с другото, към:

• третиране на някои „нискорискови“ кредити за недвижими имоти
• заеми за предприятия без кредитен рейтинг
• финансиране на обекти

ЕС реши също така да гарантира, че долната граница на изчисленото капиталово изискване се прилага на равнището на отделния субект. Капиталът трябва да се държи на всички равнища в групата (както от дружеството майка, така и от дъщерните дружества), а не само на равнището на дружеството майка (групово приложение).

Това защитава държавите членки, които приемат чуждестранни дейности чрез дъщерни дружества на банкови групи, тъй като по този начин не е необходимо дъщерните дружества да разчитат на подкрепа от своята банка майка в случай на криза.

Преглед на банковия сектор

През 2020 г. банките в ЕС наброяват 5441. Държавата членка с най-голям брой банки е Германия (28% от общия брой за ЕС), следвана от Полша (11%), Австрия и Италия (по 9%), което означава, че над половината от всички банки в ЕС се намират в тези четири държави членки.

Управление на трансграничното банкиране: клонове от трети държави

ЕС също така постигна договореност по хармонизирани минимални изисквания за лицензирането и надзора на клонове в държавите членки на банки, учредени в трети държави (клонове от трети държави).

Тази обща рамка на ЕС изисква намирането на деликатен баланс между необходимите изисквания за лицензиране и важността на интегрирането на ЕС на световните пазари, източниците на финансиране и банковите продукти за гражданите и предприятията в ЕС.

Рамката включва:

• строги, но пропорционални изисквания за лицензиране и надзор
• ограничено освобождаване за някои видове дружества и сделки
• достатъчно дълъг преходен период за адаптиране на сектора към новата уредба и за продължаване на съществуващите договорни отношения

Намаляване на непредвидените рискове

ЕС взема предвид нововъзникващите глобални предизвикателства, като например свързаните с климата финансови рискове, киберрисковете и оперативната устойчивост. Важни аспекти на споразумението се отнасят до рисковете, свързани с околната среда и криптовалутите.

Банките играят ключова роля за смекчаване на изменението на климата. ЕС изисква от банките да отразяват екологичните, социалните и управленските рискове (ЕСУ рискове) в своите управленски структури, рамки за управление на риска и процеси на стратегическо планиране. Това включва набелязване, оценка, наблюдение и управление на ЕСУ рисковете като част от общите практики за управление на риска.

Банките се насърчават да вземат под внимание въздействието на своите кредитни и инвестиционни дейности върху екологичните и социалните фактори, както и въпросите, свързани с управлението. Освен това от банките ще се изисква:

• да вземат предвид целта на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и съответните договорени цели на ЕС за устойчивост при изпълнението на вътрешните задачи по управление на риска и спазване на изискванията
• да имат по-ниско рисково тегло за експозиция към системата на ЕС за търговия с емисии (40%) за борба с изменението на климата и да подкрепят ролята на банките във финансирането на екологичния преход

Успоредно с това, като предпазна мярка срещу възможна нестабилност на криптовалутите, бяха въведени капиталови изисквания за инвестициите на банките в криптоактиви. В съответствие с регламента на ЕС относно пазарите на криптоактиви (Регламент относно ПКА) тези капиталови изисквания ще се прилагат временно до въвеждането в ЕС на международните стандарти за пруденциално третиране на криптоактивите, които понастоящем са в процес на финализиране в рамките на Базел.

• Криптоактиви: как ЕС регулира пазарите (обща информация)

Прозрачност по отношение на банковите ръководители

Споразумението включва и разпоредби за избягване на назначаването на неподходящи лица в управителните съвети на банките, като същевременно се насърчават многообразието и балансът между половете.

Големите банки ще трябва да обменят информация със своя надзорен орган относно оценката за пригодност на кандидатите за изпълнителни членове и председател на управителния съвет най-малко 30 дни преди назначеното лице да встъпи в длъжност.

Когато членовете на ръководния орган не отговарят на изискванията за пригодност, държавите членки трябва да гарантират, че компетентните органи разполагат с необходимите правомощия да предотвратят тяхното назначаване или да ги отстранят от ръководния орган.

Какви са предимствата за гражданите на ЕС?

Новото банково споразумение не само ще внесе стабилност в банковия сектор, но и ще има важни последици за гражданите.