Как ЕС реагира на кризи и изгражда устойчивост
ЕС работи по различни направления, за да подобри способността си да реагира на кризи и да повиши устойчивостта си на бъдещи предизвикателства.
Справяне с бъдещи извънредни ситуации
В хода на историята си Европейският съюз е преминавал през многобройни кризи и постепенно е въвеждал промени в политиката и институционални промени, за да повиши способността си да се справя с бъдещи извънредни ситуации.
Както стана ясно в контекста на пандемията от COVID-19, кризите стават все по-сложни и не признават граници. ЕС и неговите държави членки вече са създали механизми за трансгранично сътрудничество и солидарност с цел ефективно управление на кризи и защита на хората.
Въпреки това реакцията на ЕС на кризи трябва да еволюира. В бъдеще ЕС трябва да има готовност да се справя с остри кризи от различно естество, които могат да бъдат многопластови или хибридни, да предизвикват верижни последици или да възникват едновременно.
За да повиши своята устойчивост на бъдещи предизвикателства, ЕС ще трябва да подобри междусекторното и трансграничното управление на кризи. Освен това Съюзът ще трябва да подобри комуникацията при кризи и да засили борбата с дезинформацията. Устойчивостта е способността както за устояване на предизвикателствата и справяне с тях, така и за осъществяване на преходи по устойчив, справедлив и демократичен начин.
През ноември 2021 г. Съветът прие заключения относно повишаването на готовността, способността за реагиране и устойчивостта при бъдещи кризи. На 16 декември 2021 г. лидерите от ЕС приветстваха заключенията и призоваха за укрепване на реакцията на ЕС при кризи чрез подход, обхващащ всички опасности, и за изграждане и мониторинг на устойчивостта.
Предвид незаменимата роля на единния пазар за ЕС, Съветът изтъква, че свързаните с кризата мерки следва да бъдат временни, пропорционални и напълно координирани, с цел нормалното функциониране на единния пазар да бъде възстановено във възможно най-кратък срок, включително свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, както е предвидено в Договорите. Заключения на Съвета от ноември 2021 г.
Механизми за реакция при кризи в ЕС
При възникване на кризи или бедствия, било то природни или причинени от човека, ЕС разполага с няколко секторни механизма за реакция при кризи за предоставяне на помощ и намиране на решение на ситуацията.
Механизъм на ЕС за гражданска защита
Механизмът на Съюза за гражданска защита съгласува действията в отговор на природни и причинени от човека бедствия на равнище ЕС. Целите на механизма са:
- насърчаване на сътрудничеството между националните органи за гражданска защита
- повишаване на обществената осведоменост и подготвеност по отношение на бедствията
- осигуряване на възможност за бърза, ефективна и координирана помощ на засегнатите държави
Координационният център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) е оперативното ядро на Механизма за гражданска защита: той функционира денонощно и координира усилията на ЕС за реагиране при бедствие.
Механизмът включва и Европейски резерв за гражданска защита. Той обединява на доброволни начала предварително заделени средства от държавите членки за незабавно разполагане в рамките на ЕС или извън него.
Механизмът на ЕС за гражданска защита в цифри (Инфографика)
През март 2022 г. Съветът прие заключения относно работата в областта на гражданската защита в ЕС с оглед на изменението на климата. Тъй като екстремните метеорологични явления стават все по-чести и интензивни, министрите призоваха за адаптиране на системите за гражданска защита към такива явления, за да може ЕС да бъде по-устойчив в контекста на изменението на климата.
Сред действията, изтъкнати в заключенията, са:
- инвестиране в научни изследвания и иновации
- работа по подходящи действия за превенция и подготвеност
- развиване на капацитета за гражданска защита
- подобряване на подготвеността на гражданите чрез повече информация
- насърчаване на участието на гражданите и доброволците в инициативите за гражданска защита
Координация в Съвета при кризи
Интегрираните договорености за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR) подпомагат бързото и координирано вземане на решения в ЕС на политическо равнище при големи и сложни кризи, включително терористични актове.
Чрез този механизъм председателството на Съвета координира реакцията на политическо равнище при кризи, като обединява институциите на ЕС, засегнатите държави членки и други основни заинтересовани страни.
Понастоящем механизмът IPCR е задействан, за да се координират мерките на ЕС в отговор на миграционната криза и на пандемията от COVID-19. Механизмът на Съвета за координация при кризи може да бъде задействан от председателството или, след позоваване на клаузата за солидарност, от държава членка.
Как работи механизмът IPCR за реакция при кризи (Инфографика)
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз беше създаден през 2002 г., за да може да се реагира на големи природни бедствия и да се проявява солидарност със засегнати от бедствия региони в Европа. Държавите членки могат да искат средства от Фонда за справяне с катастрофални събития, в това число наводнения, горски пожари, земетресения, бури и суша.
През април 2020 г., след избухването на пандемията от COVID-19, в разширения обхват на фонд „Солидарност“ бяха включени тежки извънредни ситуации в областта на общественото здраве.
От създаването си Фондът е използван за реагиране на 118 природни бедствия и 20 извънредни ситуации в областта на общественото здраве.
- Фонд „Солидарност“ на ЕС (Европейска комисия)
- COVID-19 – Съветът приема мерки за незабавно отпускане на средства (съобщение за медиите, 30 март 2020 г.)
- Бюджет на ЕС: Съветът постига съгласие за предоставяне на помощ при бедствия в размер на 454,8 милиона евро за Румъния, Италия и Турция (съобщение за медиите, 18 септември 2023 г.)
- Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз: Съветът постига съгласие за помощ при бедствия в размер на 1028,54 милиона евро за Италия, Словения, Австрия, Гърция и Франция (съобщение за медиите, 23 септември 2024 г.)
- Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз: Съветът постига съгласие за предоставяне на помощ при бедствия в размер на 116 милиона евро за Германия и Италия (съобщение за медиите, 18 ноември 2024 г.)
Подготовка за бъдещи извънредни ситуации в областта на здравеопазването
Пандемията от COVID-19 показа необходимостта от координирани действия на ЕС за навременно и ефикасно реагиране на здравни кризи.
Като направи преглед на поуките, извлечени от пандемията от COVID-19, ЕС прие четири регламента в рамките на пакета за Европейския здравен съюз с цел подобряване на способността на Съюза да предотвратява, да открива и да реагира бързо на трансгранични извънредни ситуации в областта на здравеопазването:
- нов регламент относно сериозните трансгранични заплахи за здравето
- преработени мандати на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и на Европейската агенция по лекарствата (EMA)
- рамка за извънредни ситуации по отношение на медицинските мерки за противодействие
Освен това през септември 2021 г. Европейската комисия създаде Органа за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA). HERA е създаден, за да гарантира разработването, производството, възлагането на обществени поръчки и справедливото разпределение на ключови медицински мерки за противодействие в рамките на ЕС.
План за действие при кризи с продоволствената сигурност
Започването на пандемията от COVID-19 разкри уязвимостта на европейската хранителна верига по отношение на сериозните предизвикателства пред доставките. През ноември 2021 г. Комисията публикува съобщение, в което e изложен план за действие при извънредни ситуации с цел гарантиране на продоволствената сигурност в Европа по време на кризи.
Предложените мерки имат за цел да помогнат на ЕС да се справи с предизвикателствата, включително екстремните метеорологични явления, проблемите със здравето на растенията и животните и недостига на ключови суровини като торове, енергия и работна ръка. Те включват създаването на Европейски механизъм за готовност и реакция при кризи в областта на продоволствена сигурност (EFSCM) и на експертна група, съставена от специалисти от държавите членки, съответни заинтересовани страни и представители на държави извън ЕС, които ще се срещат периодично, за да гарантират, че ЕС е напълно подготвен за потенциални предизвикателства, свързани с доставките на храни.
По време на заседанието на Съвета по селско стопанство и рибарство през декември министрите от ЕС одобриха заключения относно посочения план, като признаха необходимостта да се гарантира сигурността на европейската продоволствена система в бъдеще срещу потенциални рискове и кризи. Министрите се съгласиха, че поуките, извлечени от COVID-19, следва да бъдат използвани за подобряване на подхода на ЕС при бъдещи бедствия.
През март 2022 г. министрите на селското стопанство от ЕС проведоха видеоконференция, за да обсъдят риска от съществено въздействие върху селскостопанския и продоволствения сектор в резултат на нахлуването на Русия в Украйна. В рамките на обсъжданите мерки Комисията информира министрите за плана си да задейства Европейския механизъм за готовност и реакция при кризи в областта на продоволствената сигурност (EFSCM) с цел наблюдение на ситуацията на пазара.
Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар
През септември 2024 г. Съветът прие законодателния акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар (IMERA).
Целта на IMERA е да се предвижда възможното въздействие на бъдещи кризи и да се осигури подготвеност и реакция чрез силата на вътрешния пазар.
Въз основа на поуките и изводите от извънредните ситуации – COVID-19, войната на Русия срещу Украйна и кризата с енергийните доставки, новият механизъм ще укрепи вътрешния пазар по време на криза чрез:
- улесняване на движението на стоки, услуги и хора
- мониторинг на веригите за доставка
- осигуряване на достъп до стоки от критично значение
Aкт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар
Принудително лицензиране
ЕС разработи нови правила за принудително лицензиране, които в случай на криза да бъдат приложими в целия Съюз.
Принудителното лицензиране дава възможност на правителствата да разрешат на трета страна да използва патент без разрешението на патентопритежателя.
В кризисни ситуации принудителното лицензиране може да способства за осигуряването на достъп до ключови продукти и технологии, например ако патентопритежателят не разполага с капацитета да произвежда необходимите количества от ключов продукт и ако доброволно споразумение не е нито налично, нито осъществимо.
Принудителното лицензиране следва да се предоставя само след задействането на режим на извънредна ситуация или криза на равнището на ЕС.
На 27 октомври 2025 г. Съветът одобри новия регламент, който:
- набляга на принудителното лицензиране като крайна мярка;
- изключва от своя обхват газа, интегралните схеми и отбранителните продукти
- гарантира, че няма задължение за разкриване на търговски тайни
Устойчивост на физически и цифрови рискове
На заседанието си от 20 и 21 октомври 2022 г. Европейският съвет категорично осъди актовете на саботаж срещу критична инфраструктура, включително газопроводите „Северен поток“, и заяви, че ЕС ще даде единен и решителен отговор на всяко умишлено прекъсване на критичната инфраструктура или други хибридни действия.
За да се повиши устойчивостта на критичната инфраструктура, лидерите от ЕС призоваха държавите – членки на ЕС:
- да предприемат спешни и ефективни мерки
- да си сътрудничат помежду си, с Европейската комисия и с други заинтересовани участници
Понастоящем ЕС работи по нови правила с цел повишаване на устойчивостта на физическите и цифровите критични субекти.
Защита на мрежите и информационните системи
През 2016 г. ЕС прие Директивата за мрежова и информационна сигурност (МИС), която е първата законодателна мярка в целия ЕС, с която се цели засилване на сътрудничеството между държавите от ЕС по жизненоважния въпрос за киберсигурността.
Директивата определя задължения по отношение на сигурността за операторите на основни услуги в критични сектори, като например болници, енергийни мрежи, железопътни линии, центрове за данни, публични администрации, научноизследователски лаборатории и фабрики за производство на медицински изделия и лекарства от критично значение. Тя също така представлява важна стъпка към повишаване на устойчивостта на киберпространството в ЕС.
Като част от стратегията на ЕС за киберсигурност, през декември 2020 г. Европейската комисия предложи преработена директива за МИС (МИС 2). Новото предложение е в отговор на променящото се естество на заплахите и отчита цифровата трансформация на нашето общество, която беше ускорена от кризата с COVID-19.
Съветът и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение по новите мерки, чрез които:
- ще се осигури по-добро управление на риска и инцидентите и по-тясно сътрудничество
- ще се разшири обхватът на правилата
Защита на критичната инфраструктура
През декември 2022 г. Съветът прие нови правила, за да гарантира, че критични сектори като енергетиката, водоснабдяването, транспорта и здравеопазването са в състояние да предотвратяват, да се защитават срещу, да реагират на, да се справят със и да се възстановяват от:
- хибридни атаки
- природни бедствия
- терористични заплахи
- извънредни ситуации в областта на общественото здраве
Правилата имат за цел да намалят уязвимостта и да засилят физическата устойчивост на критичните субекти.
Критичните субекти са субекти, предоставящи основни услуги, които са от решаващо значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, икономически дейности, общественото здраве и безопасност или околната среда. Един от ключовите компоненти на даден критичен субект е неговата инфраструктура. Тя може да включва актив, съоръжение, оборудване, мрежа или система, необходими за предоставянето на основна услуга.
Съгласно новите правила критичните субекти ще трябва:
- да идентифицират всички съответни рискове, които могат значително да нарушат предоставянето на основни услуги
- да предприемат подходящи мерки за гарантиране на тяхната устойчивост
- да уведомяват компетентните органи за пораждащи смущения инциденти
През декември 2022 г. Съветът прие и препоръка относно устойчивостта на критичната инфраструктура в отговор на саботажа срещу газопровода „Северен поток“.
Препоръката повишава капацитета на ЕС да защитава критичната си инфраструктура и обхваща три приоритетни области: подготвеност, реагиране и международно сътрудничество.
Информационна и комуникационна сигурност на финансовия сектор
На 28 ноември 2022 г. Съветът прие Акта за оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA) с цел допълнително укрепване на информационната и комуникационната сигурност на финансовите субекти.
С DORA се определят единни изисквания за сигурността на мрежите и информационните системи на:
- дружества и организации, извършващи дейност във финансовия сектор
- възлови трети страни, които им предоставят услуги, свързани с информационни и комуникационни технологии (ИКТ)
С акта се създава регулаторна рамка за оперативна устойчивост на цифровите технологии, където всички дружества трябва да гарантират, че са в състояние да устоят, да реагират и да се възстановят от всякакви видове смущения и заплахи, свързани с ИКТ.
Според предварителното споразумение новите правила ще представляват много стабилна рамка, която повишава информационната и комуникационната сигурност на финансовия сектор, като предотвратява и смекчава киберзаплахи.
Цифрови финанси
Последна актуализация: 26 май 2025 г.