Работещите през цифрови платформи в ЕС: какво е важно да знаем?
Работата през цифрови платформи е относително нов начин на полагане на труд, при който през онлайн платформа – уебсайт или приложение – търсенето на услуга от клиент се свързва с предлагането на платена работа от частно лице.
С новата директива се цели да се подобрят условията на труд за работещите през цифрови платформи, като същевременно се запазят възможностите и ползите, произтичащи от икономиката на платформите.
На 13 декември 2023 г. Съветът и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение по предложената директива.
Новите правила помагат за преодоляването на случаите на неправилно класифициране на работещите през платформи и улесняват начина, по който тези заети лица могат да бъдат прекласифицирани като служители, като се гарантира по-лесен достъп до техните права като служители съгласно правото на ЕС. Споразумението включва и разпоредби, които ще защитят по-добре личните данни на работещите през платформи и ще повишат прозрачността що се отнася до начина, по който алгоритмичните системи се използват за вземане на решения на работното място.
През октомври 2024 г. Съветът прие нови правила, които имат за цел подобряване на условията на труд на над 28 милиона работещи през цифрови трудови платформи в целия ЕС.
Работещите през платформи в ЕС: 5 основни въпроса
1. Каква е ролята им в икономиката на платформите?
Работещите през цифрови трудови платформи извършват поръчки за клиенти срещу заплащане. Цифровите платформи свързват едните с другите и организират работния процес.
Клиент – алгоритмично свързване през цифрова трудова платформа – работещ през цифрова платформа
2. Какъв е техният брой?
Работещите през платформи са значителна работна сила в ЕС (28,3 милиона през 2022 г.), което е сходен брой с този на заетите в производството (29 милиона).
Очаква се бърз ръст на този процент до 43 милиона през 2025 г., което е увеличение с 52% за три години.
3. Какъв е характерният им профил?
- най-често те са млади мъже
- повечето са с квалификация след средно образование
- работата през платформи обикновено е техен вторичен източник на приходи в допълнение към редовната заетост
4. Какво и за кого работят?
Доходи на работещите през платформи по тип извършвани услуги:
- таксиметрови услуги: 39%
- доставка (доставка на храна и покупки, услуги по преместване): 24%
- надомни услуги (почистване, занаяти): 19%
- професионални услуги (счетоводство): 7%
- свободна практика (графичен дизайн, фотообработка): 6%
- домашен труд (детски и здравни грижи): 3%
- микропоръчки (класифициране, маркиране на обекти): 2%
Всички услуги се предоставят чрез платформи за услуги с местоназначение, с изключение на свободната практика и микропоръчките, които се изпълняват чрез онлайн уебплатформи.
Повечето работещи са свръхквалифицирани за извършваната от тях работа. 70% от услугите, предлагани чрез цифрови трудови платформи, изискват ниско ниво на умения, 20% – ниско до средно и средно ниво, 6% – високо ниво, а 4% – комбинация от всякакви умения.
Повечето услуги (83%) се предлагат на частни клиенти. Останалата част (17%) се предлагат на предприятия или комбинация от частни лица и предприятия.
5. Какви са те – работещи на договор или на свободна практика?
Правилно определеният трудов статут на работещите през платформи е особено важен, за да могат да се ползват от полагащите им се трудови права.
55% печелят под нетното почасово минимално заплащане в страната, в която работят (ако има такова).
41% от времето, което посвещават на работата през платформи, е неплатено (напр. проучване на задачи, чакане на задачи, разглеждане на реклами и т.н.).
Погрешно класифицираните като самостоятелно заети нямат същите права и закрила като работещите на трудов договор.
От 28,3 милиона души, работещи през платформи, 7% (2 милиона) са наети, а 93% (26,3 милиона) са самостоятелно заети. 19% от самостоятелно заетите лица може да бъдат погрешно класифицирани (около 5 милиона).
Източници:
- Оценка на въздействието относно подобряването на условията на труд при работата през платформи (работен документ на службите на Комисията, 10 декември 2021 г.)
- Проучване в подкрепа на оценката на въздействието на инициатива на ЕС за подобряване на условията на труд при работа през платформи (Европейска комисия)
- Цифровите трудови платформи в ЕС (проучване на CEPS за Европейската комисия)
- Евростат (лица, заети в икономически дейности, 2020 г.)
Обща информация:
Последна актуализация: 4 февруари 2025 г.