Нови геномни техники за растителна селекция

Растителната селекция

Хиляди години наред хората се опитват да подобрят използваните от тях растения, за да създадат безопасни и питателни хранителни източници. Всичко започва с простия подбор на най-здравите, най-ароматните или най-плодородните култури.

В средата на ХІХ век Грегор Мендел открива принципите на наследствеността, които са в основата на кръстосването на растенията – техника на съчетаване на характеристиките на две различни растения от един и същи вид. Техниките на кръстосване се развиват в продължение на векове.

Растенията и техните предшественици

Много от растенията, отглеждани днес, се различават доста от дивите си предшественици.

Патладжан

Карфиол

Банани

Гаранция за продоволствената сигурност

Новите техники за растителна селекция биха могли да допринесат за устойчивостта на агрохранителните системи и да бъдат отговорът на предизвикателства като световната продоволствена несигурност и изменението на климата, като носят ползи и за земеделците, и за потребителите, и за околната среда. Новите методи биха позволили да се намали употребата на пестициди и да се развият растения с по-ниска алергенност.

Новите геномни техники (НГТ) могат да спомогнат за развъждането на растения с характеристики като:

• устойчивост на изменението на климата или резистентност на вредители
• по-слаба необходимост от торове и пестициди
• по-високи добиви
• по-ефикасно потребление на вода и други природни ресурси

Примери за растения, получени чрез нови геномни техники

Нискоглутенова пшеница

Патогенорезистентни картофи

Сухоустойчива царевица

Защо са нужни на ЕС нови правила?

Техниките на генното инженерство са регламентирани в ЕС чрез законодателството за генетичното модифициране (ГМО), обединяващо няколко законодателни акта.

В съответствие с решение на Съда на Европейския съюз от 2018 г. растенията, получени чрез нови геномни техники, понастоящем попадат в обхвата на законодателството за ГМО.

За разлика от генномодифицираните растения обаче растенията, получени чрез нови геномни техники, могат да бъдат много сходни или дори идентични с продуктите, произвеждани чрез конвенционална селекция, или дори с растения, срещани в природата.

Растенията, получени чрез НГТ, в които присъства чужд генетичен материал, продължават да бъдат регламентирани от законодателството за ГМО. Новите правила на ЕС целят правна яснота във връзка с новите методи за селекция, при които не се използва чужда ДНК.

Те следва да допринесат за постигането на целите на Европейския зелен пакт и стратегията „От фермата до трапезата“, биоразнообразието, адаптирането към изменението на климата, световната продоволствена сигурност и биоикономиката.

Чрез регламентиране на растителната селекция ЕС се стреми към безопасност, прозрачност, ефективност и конкурентоспособност на сектора.

Техниките за селекция и законодателството на ЕС

Основните техники за растителна селекция са три.

Конвенционални селекционни техники

Утвърдени техники за генно модифициране (ГМО)

Нови геномни техники (НГТ)

Ето как се прилага законодателството на ЕС според различните случаи:

• конвенционално развъждане: извън обхвата на законодателството на ЕС за ГМО
• генетична модификация: регламентирано от законодателството на ЕС за ГМО
• нови геномни техники: ще се регламентира съгласно новите правила за НГТ в комбинация със законодателството за ГМО, ако е приложимо

Правилата за нови геномни техники на практика

На 4 декември Съветът постигна предварително споразумение с Европейския парламент по набор от правила, с които се установява правна рамка за нови геномни техники.

Новите правила на ЕС ще осигурят:

• по-голяма безопасност
• повече прозрачност и подобрено етикетиране
• по-усилени иновации

Правилата ще изискват всички растения, получени чрез НГТ, да бъдат включвани в публична база данни, като ще бъде забранено използването им в биологичното производство.

Също така ще бъдат определени две категории растения:

• категория 1: растения, еквивалентни на конвенционално селектирани или естествено мутирали
• категория 2: растения с по-сложни модификации

За всяка категория ще се прилагат различни правила.

Растения от категория 1

Правилата ще регламентират:

• пускането на пазара: преди едно растение или продукт, получени чрез НГТ, да бъдат съзнателно освободени в околната среда или пуснати на пазара, националните органи и Европейската комисия трябва да проверят дали те принадлежат към категория 1
• етикетирането: семената и останалият репродуктивен материал ще трябва да носят етикет, който да ги идентифицира като произхождащи от НГТ; самите растения няма да се нуждаят от етикетиране
• белезите: устойчивите на хербициди растения ще бъдат изключвани от категория 1
• патентоването: дружествата или селекционерите ще трябва да представят информация за всички съществуващи или заявени патенти; ще бъде създадена експертна група за проучване на въздействието на патентите върху растенията, получени чрез НГТ; Европейската комисия ще публикува проучване за въздействието на патентоването върху иновациите, достъпа до патентовани, получени чрез НГТ растения и конкурентоспособността на сектора на растителната селекция в ЕС.

Тези растения няма да попадат в приложното поле на законодателството за ГМО. Вместо това ще се прилага действащото законодателство на ЕС за храните и фуражите, новите храни, опазването на природата и екологичната отговорност.

Държавите от ЕС могат да предприемат мерки, за да не присъстват непреднамерено растения от категория 1 в биоземеделието на тяхна територия.

Растения от категория 2

Правилата ще регламентират:

• пускането на пазара: преди едно растение или продукт, получени чрез НГТ, да бъдат съзнателно освободени в околната среда или пуснати на пазара, националните органи и Европейската комисия трябва да разрешат употребата им; това ще включва извършването на оценки на риска и безопасността
• етикетирането: разрешените продукти от категория 2 ще трябва да носят етикет, който може да дава информация за белезите, проявили се в резултат на генетичното модифициране; ако производителят включи белезите в етикета, всички те трябва да бъдат посочени в него
• стимулите: регулаторни стимули може да бъдат предложени на производителите на растения с белези, способни да подобрят устойчивостта, например по-ефикасното потребление на вода или резистентност на болести или на условия, дължащи се на изменението на климата, с изключение на растения, притежаващи белези на устойчивост на хербициди

Растенията от категория 2 ще трябва да отговарят на действащото законодателство за ГМО, адаптирано с правилата за новите геномни техники, за да се отчетат разнообразните им рискови профили.

Държавите от ЕС могат да предприемат мерки, за да не присъстват непреднамерено растенията от категория 2 в продукти, непроизведени чрез НГТ. Те могат също да ограничат или забранят отглеждането на растения от категория 2 на своя територия.

Следващи стъпки

Съветът прие новите правила на 21 април 2026 г.

Предстои текстът да бъде официално приет от Европейския парламент. След като бъде приет, регламентът ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник на ЕС. Прилагането на повечето разпоредби ще започне след изтичането на 24-месечен преходен период, което ще даде време за приемане на правила за прилагане. Очаква се новата рамка да започне да се прилага от средата на 2028 г.

Една година след влизането в сила на регламента от Комисията ще публикува проучване на въздействието на патентоването върху иновациите, върху наличието на семена за земеделските стопани и върху конкурентоспособността на сектора на растителната селекция в ЕС. След това Комисията ще посочи какви последващи мерки са необходими или ще публикува законодателно предложение за решаване на всички проблеми, установени в проучването.

• Нови геномни техники: Съветът и Парламентът постигат споразумение за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на нашите продоволствени системи (съобщение за медиите, 4 декември 2025 г.)
• Нови геномни техники: Съветът постига съгласие по мандат за водене на преговори (съобщение за медиите, 14 март 2025 г.)
• Нови геномни техники: Съветът приема нови правила за насърчаване на устойчиви и конкурентоспособни продоволствени системи на ЕС (съобщение за медиите, 21 април 2026 г.)

• Законодателство за ГМО (Европейска комисия)