Финансиране на прехода към климатична неутралност

Интегриране на въпросите, свързани с климата, в разходите на ЕС

ЕС твърдо подкрепя прехода към нисковъглеродна, по-ефективна по отношение на ресурсите и устойчива икономика. Това е част от усилията на ЕС за постигане на неговите цели в областта на климата и енергетиката в съответствие с Парижкото споразумение и целите на ООН за устойчиво развитие за 2030 г. (ЦУР).

За да се постигнат целите за устойчивост в областта на климата, околната среда и социалната сфера, са необходими мащабни частни и публични инвестиции.

Макар пандемията от COVID-19 да породи тежки здравни, финансови и икономически предизвикателства, възстановяването от пандемията даде възможност за по-добро и по-устойчиво повторно изграждане чрез засилване на публични политики, благоприятни за действия в областта на климата, като например:

• определяне на цените на въглеродните емисии
• обезкуражаване на вредните за околната среда и икономически неефективните субсидии
• преминаване към устойчиви инвестиции

Съгласно плана на ЕС за възстановяване Next Generation EU (NGEU) 37% от Механизма за възстановяване и устойчивост, който е в размер на 672,5 млрд. евро, се изразходват за цели, свързани с климата. Цел от общо 30% за климата се прилага към общия размер на разходите от дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021 – 2027 г.

• План за възстановяването на Европа
• Дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021 – 2027 г.

Политика на ЕС за устойчиво финансиране

Привличане на частни инвестиции

За успеха на екологичния преход е нужно канализиране на частните инвестиции, в допълнение към публичното финансиране.

След публикуването от Комисията на нейния план за действие от 10 точки за устойчиво развитие от март 2018 г. ЕС положи основите на своята политика за устойчиво финансиране.

През октомври 2019 г. ЕС и неговите държави членки се присъединиха към трети държави за стартирането на нова международна платформа за устойчиво финансиране. Целта на тази платформа е да се увеличи мобилизирането на частен капитал за устойчиви от екологична гледна точка инвестиции.

Със своя Европейски зелен пакт, представен през декември 2019 г., Комисията обяви, че ще представи обновена стратегия за устойчиво финансиране. През юли 2021 г. Комисията предложи нова стратегия за справяне с изменението на климата, като успоредно с това се увеличават инвестициите в по-устойчива икономика.

• Международна платформа за устойчиво финансиране (Европейска комисия)
• План за действие за финансиране на устойчивия растеж (Европейска комисия)
• Стратегия за финансирането за устойчиво развитие (Европейска комисия)

Изпълнение на плана за действие за устойчиво финансиране

През 2019 г. и 2020 г. Съветът прие законодателство за насочване на частния капитал към по-устойчиви инвестиции на капиталовия пазар посредством:

• подобряване на задълженията за прозрачност за финансовите посредници за начина, по който те включват екологичните, социалните и управленските фактори в своите процеси за оценка на риска
• създаване на нова категория бенчмаркове за устойчиви инвестиции за подпомагане на инвеститорите да сравняват въглеродния отпечатък на инвестициите си
• създаване на единна система за класификация на ЕС („таксономия“) на устойчиви икономически дейности

• Финансиране за устойчиво развитие: Съветът приема единна система за класификация на ЕС (съобщение за медиите, 15 април 2020 г.)

През юни 2019 г. Комисията публикува също незадължителни насоки, за да помогне на дружествата да оповестяват съответната нефинансова информация по по-последователен и съпоставим начин.

• Насоки относно оповестяването на нефинансова информация (Европейска комисия)

Регламент на ЕС за таксономията

През април 2020 г. Съветът прие регламент, в който се определя общоевропейска система за класификация, известна още като „таксономия“, която ще осигури на предприятията и инвеститорите обща терминология за идентифициране на онези икономически дейности, които се считат за екологично устойчиви.

Оттогава Европейската комисия прие два делегирани акта съгласно Регламента на ЕС за таксономията. С него наред с останалото се установяват технически критерии за проверка с цел:

• определяне дали дадена икономическа дейност допринася съществено за смекчаване на изменението на климата или за адаптиране към него
• „ненанасяне на значителни вреди“, за да се гарантира, че дадена икономическа дейност няма значително отрицателно въздействие върху околната среда

Регламент относно европейските зелени облигации

През октомври 2023 г. Съветът прие регламент за създаване на стандарт за европейски зелени облигации.

В регламента се определят единни изисквания за емитентите на облигации, които желаят да използват обозначението „европейска зелена облигация“ или „EuGB“ за облигации, които считат за екологично устойчиви.

С регламента се създава система за регистрация и надзор на субектите, действащи като външни проверители за европейските зелени облигации, и за регулиране на надзора върху емитентите на такива облигации.

Всички постъпления от европейските зелени облигации трябва да бъдат инвестирани в икономически дейности, които са в съответствие с таксономията на ЕС за устойчиви дейности. За секторите, които все още не са обхванати от таксономията на ЕС, и за някои много специфични дейности ще има поле за гъвкавост от 15%.

• Европейски зелени облигации: Съветът приема нов регламент за насърчаване на финансирането за устойчиво развитие (съобщение за медиите, 24 октомври 2023 г.)

Приносът на ЕС към международното финансиране на борбата с изменението на климата

ЕС и неговите държави членки са най-големият източник на публично финансиране за борба с изменението на климата в света.

През 2024 г. Европейският съюз и неговите 27 държави членки предоставиха 31,7 милиарда евро за финансиране на борбата с изменението на климата от публични източници и мобилизираха още 11 милиарда евро частно финансиране в подкрепа на развиващите се страни да намалят своите емисии на парникови газове и да се адаптират към последиците от изменението на климата. Половината от публичното финансиране в областта на климата за развиващите се страни беше предназначено или за адаптиране към изменението на климата, или за междусекторни действия (включващи както инициативи за смекчаване на последиците от изменението на климата, така и за адаптиране към него) в развиващите се страни.

Приносът към финансирането на борбата с изменението на климата е важна част от Парижкото споразумение от 2015 г. В споразумението се определя цел за мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно за приноса на развитите страни към международното финансиране на борбата с изменението на климата до 2025 г.

• Съветът публикува сумите за международното финансиране на борбата с изменението на климата за 2024 г. (съобщение за медиите, 27 октомври 2025 г.)
• Международно финансиране на борбата с изменението на климата (Европейска комисия)

Повече по въпроса