Екологизиране на селското стопанство

Устойчива, издръжлива и здравословна продоволствена система

Хранително-вкусовият сектор е един от най-големите икономически сектори в ЕС.

Секторът зависи в голяма степен от околната среда, но също така оказва значително въздействие върху нея. Производството на храни и неговата верига на доставки са източник на емисии на парникови газове, които водят до изменение на климата. Интензивното земеделие може да причини деградация на почвите и загуба на биологично разнообразие поради обезлесяване, използване на пестициди и други практики, които не опазват околната среда.

ЕС променя начина, по който храните се произвеждат и консумират в Европа, така че:

• да се повиши устойчивостта на селското стопанство и продоволствените системи
• да се укрепи издръжливостта на кризи
• да се гарантира, че храната е здравословна и на достъпни цени

Чрез насърчаване на устойчиви практики, намаляване на емисиите и замърсяването и подобряване на биологичното разнообразие ЕС работи за устойчива на изменението на климата и екосъобразна продоволствена система.

Освен това ЕС иска да подобри хуманното отношение към животните, да намали загубата и разхищението на храни, да насърчи по-устойчивото потребление на храни и здравословното хранене и да се бори с измамите с храни по веригата на доставки.

Защо селското стопанство следва да стане по-екосъобразно?

Според Междуправителствения комитет по изменението на климата (IPCC) около една трета от световните емисии на парникови газове се дължи на продоволствените системи. В рамките на ЕС на селското стопанство се падат почти 11% от емисиите на парникови газове в ЕС, които се дължат главно на емисиите на метан от селскостопанските животни и диазотния оксид от почвите.

Земеделието и горското стопанство могат обаче да играят ключова роля в борбата с изменението на климата чрез абсорбирането на въглерод от атмосферата.

Прекомерната употреба на пестициди и антимикробни средства в селското стопанство е друго предизвикателство със сериозни последици за околната среда и здравето, което води до замърсяване на водите, деградация на почвите и развитие на антимикробна резистентност.

Според Европейската агенция за околна среда 60 – 70% от почвите в ЕС се считат за нездрави. Обеднелите почви и деградиралите селскостопански екосистеми имат по-ограничена способност за производство на храни.

Ключови политики и законодателство на ЕС

Подходът на ЕС към екологизирането на селското стопанство е заложен в различни стратегии и законодателство.

Европейският зелен пакт, приет през 2019 г., представлява пакет от инициативи на политиката в областта на околната среда и климата. В него се определя целта Европа да стане неутрална по отношение на климата до 2050 г. Селското стопанство е съществена част от този преход.

• Стратегия „От фермата до трапезата“

Стратегията „От фермата до трапезата“ е едно от ключовите действия по линия на Европейския зелен пакт. Тя има за цел да пренасочи настоящата продоволствена система на ЕС към устойчив модел. Съветът одобри тази цел в заключенията си от октомври 2020 г.

• Стратегия за биологичното разнообразие

Стратегията за биологичното разнообразие е друг основен компонент на Зеления пакт. Тя има за цел възстановяване на екосистемите и обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие и насърчава агроекологичните практики, включително сеитбооборота и агролесовъдството.

• Обща селскостопанска политика

Общата селскостопанска политика (ОСП) беше реформирана, за да се подкрепят по-ефективно целите в областта на околната среда и климата. За периода 2023 – 2027 г. 40% от бюджета на ОСП са предназначени за действия в областта на климата.

• Закон за възстановяване на природата

В съответствие със Стратегията за биологичното разнообразие в закона за възстановяване на природата се определят първите досега обвързващи цели за възстановяване на екосистемите, местообитанията и видовете. Целта е също така да се подобри биологичното разнообразие и да се повиши устойчивостта на земеделската земя.

Тези стратегии и закони са насочени към широк кръг от критични въпроси — от намаляването на емисиите и използването на пестициди до биологичното земеделие, хуманното отношение към животните и разхищението на храни.

По-устойчиво селско стопанство

Новата ОСП, която е в сила от 2023 г., стимулира и изисква от земеделските стопани да възприемат екосъобразни практики.

• обвързаност с условия: земеделските стопанства, които получават директни плащания от ОСП, трябва да опазват влажните зони и торфищата и да прилагат сеитбооборот или диверсификация и практики, свързани с почвената покривка
• екосхеми: ако земеделските стопани надхвърлят задължителните изисквания, те могат да получат допълнителни плащания от екосхемите. Най-малко 25% от директните плащания се отпускат за екосхеми – бюджет от 48,5 милиарда евро
• развитие на селските райони: допълнителна подкрепа идва от програми за развитие на селските райони, които предлагат финансова подкрепа на земеделските стопани за прилагане на екологични практики

Земеделските стопани могат също така да спомогнат за намаляване на емисиите на парникови газове чрез практики за улавяне на въглероден диоксид в земеделието. Те включват действия за улавяне на въглерод от атмосферата (секвестиране на въглерод) и съхранението му в почвата или биомасата, както и за по-добро управление на почвите, за да се подобри способността им да съхраняват въглерод.

• Правила за финансиране по ОСП за периода 2023 – 2027 г.
• Поглъщания на въглерод

Възстановяване на селскостопанските екосистеми

Регламентът за възстановяване на природата, който е в сила от август 2024 г., изисква от държавите – членки на ЕС, да предприемат мерки за:

• възстановяване на 30% от пресушените торфища, използвани за селскостопански цели, до 2030 г. и на 50% до 2050 г. (за държавите, които са сериозно засегнати, може да се прилага по-нисък процент)
• повишаване на въглеродните запаси в минерални почви
• увеличаване на ландшафта с голямо разнообразие на характеристиките върху земеделските земи (като живи плетове, цветни ивици, земя под угар, езера и овощни дървета)

Биологично земеделие

Биологичното земеделие е ключов инструмент в прехода на ЕС към устойчиви продоволствени системи. В него се използват екосъобразни практики, които свеждат до минимум използването на торове и пестициди, подобряват здравето на почвите, укрепват биологичното разнообразие и гарантират високи стандарти за хуманно отношение към животните. Целта на ЕС е до 2030 г. 25% от неговото земеделие да бъде биологично.

Подкрепата за биологичното земеделие е заложена в общата селскостопанска политика. Освен това регламентът за биологичното земеделие гарантира високи стандарти за биологично производство и сертифициране, като насърчава прозрачността и доверието на потребителите в биологичните продукти.

• План за действие за биологичното производство (Европейска комисия)